euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Решете сами". С тези думи бяха закрити единствените преки дебати между Борис Тадич и Томислав Николич, които в неделя отиват на втори кръг на президентските избори в Сърбия. След края на дебатите обаче ми се струва, че на избирателите ще им бъде доста трудно да „решат сами” кой да бъде начело на страната през следващите четири години. Мненията на местните анализатори са, че Тадич е бил победителят в този дуел, тъй като се е държал по-уверено и убедително. Дали заради факта, че успях само да слушам дебатите никой от двамата не успя да ме впечатли нито по време на цялата предизборна кампания, нито по време на единствения им пряк двубой и ако трябваше да избирам за кого да гласувам в неделя, щеше да ми е наистина трудно.

Няма как да не призная обаче, че Николич беше прав за едно – неговият опонент, наричан от него „бившият президент”, за час и половина, колкото продължиха дебатите, така и не можа да се отърси от сянката на миналото, а за един избирател, колкото и наивно да е, все пак като че ли е по-важно някой да му обещае светло бъдеще. Тадич обаче избра стратегията да припомни какво е било направено в страната по време на неговите два мандата и по време на управлението на правителствата с участието на водената от него Демократическа партия.

Нещо повече, той се върна осем години назад, за да обясни какво е заварило неговото управление и как още се усещат тези последици. Николич от своя страна реши да отвърне на обвиненията и в крайна сметка вместо идеи за управлението на страната, зрителите и слушателите на дебатите станаха свидетели на директни обвинения в лъжи между двамата кандидати. Тези обвинения продължиха до самия край на дуела, а в заключителното си обръщение Николич отиде още по-далеч, като призова избирателите с гласа си „да накажат Тадич за всички изречени от него лъжи.” Той директно заяви, че гражданите на Сърбия са заложници на Тадич, на икономическата върхушка и на неговото обкръжение и затова „трябва да вземат живота си в свои ръце.”

Самият Тадич обаче пое друг курс при закриването на дебатите и заяви само, че пътят на Сърбия е пътят към Европейския съюз, инвестициите и образованието. В хода на самите дебати пък той обясни, че Европейският съюз е единствената алтернатива пред Сърбия, защото тя гарантира и инвестиции, и стабилност, и мир, но уточни, че членството на страната не трябва да е само формален процес, а че към ЕС трябва да се върви заради националния интерес. Относно външната политика на Сърбия като цяло той обобщи, че тя трябва да бъде преди всичко предвидима, за да гарантира мир, а като основна заплаха във външнополитически план той посочи тероризма.

Николич от своя страна заяви, че също е за про-европейското бъдеще на страната и дори припомни, че е бил част от анти-европейска партия, но вече повече от три години е начело на нова партия, която подкрепя членството на Сърбия в ЕС и че Тадич очевидно се бои от конкуренцията на Прогресивната партия, която ще има повече места в парламента от Демократическата. Обвиненията продължиха с това, че Тадич е прибегнал до сътрудничество с Русия едва по време на изборите през 2008, докато политиката на Николич като бъдещ президент би била „сътрудничество и на Изток, и на Запад”. Тезата на Николич, доколкото такава можеше да бъде открита по време на дебатите е, че трябва да се промени преди всичко икономическият модел в страната и на тази основа да се води както вътрешната, така и външната политика.

Другите взаимни обвинения на двамата дойдоха по линия на преговорите, които двамата, като лидери на партиите, спечелили най-много места в парламента на изборите на 6 май, водят с останалите партии както по отношение на втория тур на изборите в неделя, така и за формирането на новото сръбско правителство. Последните следизборни сценарии предвиждат правителство между коалицията на Демократическата партия на Тадич и коалицията на социалистите, водена от Ивица Дачич, които вече проведоха преговори и се споразумяха за това, но изборът на премиер и разпределението на ресорите в кабинета бяха оставени за след втория тур на президентските избори.

Очакванията са към тях да се присъедини Либералдемократическата партия на Чедомир Йованович и с това именно бяха свързани обвиненията по линия на Косово - че Тадич е готов да се коалира с партия, която е за признаването на Косово. Той обаче отговори, че няма да признае независимостта на бившата сръбска провинция и ще работи по вече предложения от него план от 4 точки за решаването на този въпрос. Според Тадич обаче именно Николич избягва да говори за ЕС, защото преди броени дни получи подкрепата на бившия премиер Воислав Кощуница, който като кандидат и на президентските избори, се обяви за неутралитет, включително отказване от членството в Евросъюза.

По думите на Тадич, чрез подписването на споразумение с Кощуница неговата партия да покдпрепи Николич на втория кръг на президенстките избори, опонентът му се коалира с партия, която не иска Европейския съюз и че това е опасна политика и лош сигнал за света. Отговорът на Николич беше, че кандидатурата на Тадич също не е получила директната подкрепа нито на Вашингтон, нито на Брюксел, нито на Москва.