Половината гърци ще гласуват против бюджетните ограничения
Ралица Ковачева, May 4, 2012
Гергьовден, 6 май, се очертава решаващ ден за Европа. В три важни за Европейския съюз страни се провеждат избори, от които се очакват дългосрочни последици за целия съюз. Французите трябва да изберат не просто следващия си президент, а партньор на германския канцлер Ангела Меркел в управлението на ЕС. Сърбите трябва да демонстрират волята си за европейско членство, пътят към което минава през подобряване на отношенията с Косово. А гърците трябва да гарантират, че спасяването им не е било преливане от пусто в празно и ще бъде подкрепено с реални усилия от цялото общество.
През последната година често чувахме Брюксел да казва, че Гърция се нуждае от широк политически консенсус относно изпълнението на спасителните програми. И още по-често виждахме провала на гръцките политически сили да постигнат съгласие. Докато през ноември миналата година тогавашният премиер Георгиос Папандреу не хвърли бомбата за референдума за и против еврото. Изправени пред реалната опасност от държавен фалит без втори спасителен заем, гръцките политически партии се съгласиха да сформират правителство на националното единство с условие през пролетта на 2012 г. да се проведат предсрочни избори. Междувременно, технократското правителство на Лукас Пападемос, подпомогнато от ЕС трябваше да задвижи реформите, предвидени във втората спасителна програма.
Двете големи партии - консервативната Нова Демокрация и социалистическата ПАСОК гарантираха с подписите на лидерите си, че се ангажират да изпълняват програмата и след изборите, макар с ясното съзнание, че това ще отблъсне голяма част от избирателите им. Според последните проучвания на общественото мнение Нова Демокрация се очертава победител, но със скромните 20 до 25% според различните допитвания. На второ място са социалистите от ПАСОК с 14%, следвани от няколко по-малки леви партии - Коалиция на радикалната левица (SYRIZA) с между 10% и 13%, Комунистическата партия (8-11%), Демократичната левица (6%- 9%).
Новосъздадената националистическа формация „Независими гърци” може да спечели 8-10% от гласовете, а крайно дясното популистко движение „Златна зора” между 4% и 6%. Шанс за влизане в парламента имат също Зелените, Православното народно движение (ЛАОС) и Демократичния алианс. Общо 32 партии ще се борят да минат 3-процентовата бариера за влизане в парламента да си разпределят 250 от общо 300 места (останалите 50 се дават на партията с най-висок резултат).
Двете големи партии Нова Демокрация и ПАСОК имат шанс да спечелят мнозинство, макар и само с една трета от гласовете на гражданите. И двете обаче обещаха на избирателите си да извоюват отстъпки по отношение прилагането на програмата. Други близо 30% от Гърците са склонни да подкрепят малки крайно леви формации, които се обявяват против мерките за бюджетна дисциплина и рязането на парите за социални дейности. А близо 20% ще дадат гласа си за някоя от популистките националистически формации, обявили се против Европа и против имигрантите.
На този фон рисковете пред изпълнението на спасителната програма, за които Тройката отдавна предупреждава, са напълно реални. Предвид опита от последните две години, основателни са съмненията, че даже двете големи партии ще спазят поетите ангажименти в пълна степен. А фактът, че половината от населението е готово да изрази протеста си срещу спадането на жизнения стандарт като гласува за крайно леви или десни партии, навежда на мисълта за нови взривове на социалното недоволство.
Крайният резултат може да бъде не просто провал на изпълнението на спасителната програма, а излизане на Гърция от еврозоната. Мнозина анализатори вече предупредиха, че това би било много по-болезнено за гърците, отколкото мерките на Тройката. А 80% от хората твърдят, че не искат да се откажат от еврото. Дали обаче са готови да платят цената за това, ще стане ясно след изборите на 6 май.