euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„С днешното [4 април] си решение да подаде предсрочно оставка Борис Тадич получи пълноправен статут на кандидат за президент на Сърбия. По този повод той заяви, че статутът на кандидат е не само негова победа, но и признание за цялата държава”. На фона на всички новини и коментари за оставката на сръбския президент Борис Тадич миналата седмица тази анти-новина може би най-точно описва ситуацията в Сърбия месец преди изборите в страната. Тя е на онлайн изданието njuz.net, което публикува пародии на истински или съвсем измислени новини, които, както в този случай, са изключително точни попадения.

Всъщност в мотивите си да подаде оставка няколко месеца преди края на втория си мандат Тадич посочва, че по този начин на 6 май заедно с местните и парламентарните ще могат да се проведат и президентски избори, което на практика ще спести средства от бюджета. Сръбският президент вече има две изборни победи и е уверен, че ще може да спечели и трета. Въпросът е какво наистина стои зад решението му да се кандидатира за трети мандат, право на който му осигурява новата конституция на страната. Или както го формулира белградското списание „Време“: Защо оставката на Тадич и всичко, което следва от нея напомня за приказката за овчаря, който толкова пъти плашил селото, че идва вълкът, че накрая никой не му повярвал, когато наистина дошъл.

Но не само акта на подаването на оставка е странен, коментира "Време", а и самите мотиви за това, които според списанието са били представени като голяма кутия, опакована с блестяща хартия със сини европейски звездички, от която при отварянето изскача дървен палячо.

Факт е, че „статутът на кандидат” на Тадич и статутът на страна-кандидат за членството на самата Сърбия са тясно обвързани. Страната все още не е получила дата за начало на преговорите, но въпреки твърденията, че това решение зависи само и единствено от напредъка, който Белград постига и критериите, които реално изпълнява сигурно е, че Брюксел трудно би се ангажирал с подобно решение преди да са ясни резултатите от изборите.

Eдва след изборите може да се пристъпи към продължаване на диалога между Прищина и Белград, смятан за ключов по пътя на Сърбия към членството в ЕС.

И докато при парламентарните избори може да се повтори сценарият от последния вот, след който в крайна сметка на власт дойде коалиционно правителство, в което премиер е Мирко Цветкович от водената от Тадич Демократическа партия, а вицепремиер - председателят на социалистите Ивица Дачич, то традициите в президентската надпревара се променят.

В битката за първите си два мандата Тадич неотлъчно срещаше кандидата на Сръбската радикална партия Томислав Николич, когото на изборите през 2004 победи с разлика от по-малко от 10%, а през 2008 тя се стопи до около 100 хиляди гласа или малко над 2 на сто. Благодарение на новата конституция на страната, приета през 2006, всъщност за първи се счита спечелният от сегашния президент мандат именно през 2008, което му дава право да се бори за втори (трети) на предстоящите избори.

Томислав Николич отново е претендент за поста, този път обаче като кандидат на отцепилата се от радикалите Прогресивна партия. Лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, който се намира в затвора в Хага по обвинения на Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия праща в надпреварата съпругата си Ядранка Шешель. Njuz.net веднага допълни и тази информация с новината, че предизборната кампания на Шешель ще започне от затвора Шевенинген, където се намират всички осъдени и очакващи присъдите си от Съда в Хага.

Преди няколко месеца по подобен повод се появиха коментари, че Шешел няма право да се обявява срещу членството на Сърбия в ЕС при положение, че в момента за издръжката му в затвора се грижи страна-членка.

Като оставим шеговитите коментари на страна, картината наистина е променена от последните избори, но все пак в платформите на всички кандидати има два свързващи основни момента: европейското бъдеще на Сърбия и Косово.
В деня, в който подаде оставка Тадич ясно заяви: „Аз предлагам пътя на европейската интеграция и запазването на целостта на страната.” Отговорът на Николич беше: „Алтернатива, която е отворена към Европа и към света”.

Според местни анализатори провеждането на избори по системата 3 в 1 (и дори 4, ако се вземат предвид и изборите за местна власт в независимата сръбска провинция Войводина) може да бъде използвано от кандидати като Николич и Тадич да подобрят резултатите на водените от тях партии на национално ниво.

„Това досега не е измервано, но всички знаят, че силните кандидати по този начин подпомагат допълнително предизборната кампания на водените от тях партии. Това преливане на гласове все пак не е голямо, в порядъка на един-два процента,” казва пред Дойче Веле анализаторът Милан Николич. Към недотам „силните” кандидати той причислява и лидера на социалистите и настоящ вицепремиер и вътрешен министър Ивица Дачич.

Голямата изненада, поне според местните медии идва от кандидатурата на главния мюфтия на страната Муамер Зукорлич, който обяви, че ако спечели изборите, ще се оттегли от поста си и затова получи сериозни критики от мюсюлманската общност в страната.

Може би не толкова голяма изненада са данните на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID), според които близо 70 на сто от избирателите така или иначе не вярват на политическите партии и техните програми. Според изследването на CeSID за избирателите най-важно е икономическото развитие на страната и повишаването на стандарта на живот, а чак след това се нареждат приоритети като борбата против корупцията, евроинтеграцията и решаването на косовския проблем, инвестициите в здравеопазването и образованието.

*заглавието е на онлайн изданието Njuz.net