euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Почерня ли бялата лястовица на разширяването? Този въпрос вероятно си задават мнозина в района на бивша Югославия и в Брюксел, които гледаха на Хърватия като на пътеводна светлина за доста помътнелия процес на разширяване към страните от Югоизточна Европа. След като ЕС прие България и Румъния неподготвени и със специален механизъм, който да наблюдава усилията им в борбата с корупцията и организираната престъпност, изглеждаше, че Съюзът си е научил уроците като приложи доста по-строг контрол над следващата кандидатка, а от 1 юли 2013-а година и членка на ЕС - Хърватия. Това беше първата страна в Югоизточна Европа, в която бивш премиер и политическа партия бяха осъдени за корупция. 

Именно осъждането на бившия премиер Иво Санадер отвори вратата на Хърватия да влезе в ЕС без предпазен механизъм по подобие на този за България и Румъния. Това внесе значителна свежест в процеса на разширяване и създаде цел, към която останалите страни от района на Западните Балкани да се стремят. Стигна се дори дотам журналисти да искат на шега (а може би и напълно сериозно) осъждането на бивш премиер да се превърне във водещо условие за приемането на нови членки от региона в ЕС. И въпреки че Румъния в момента се позиционира като антикорупционен лидер в Югоизточна Европа с десетките си присъди срещу високопоставени политици, Хърватия си остана черешката на тортата с присъдите си срещу бивш премиер и най-голямата опозиционна политическа партия в страната - Хърватия демократичен съюз (HDZ). Проблемът е обаче, че присъдите не бяха окончателни.

С вчерашното решение на Върховния съд отпада втора присъда срещу г-н Санадер. Той беше осъден на затвор по две дела. Едното е за лично военно облагодетелстване, като е приел комисион от австрийската Хипо Банк, за да уреди банката да отпусне кредит на държавата със значително завишени лихви. Той беше осъден и за получаване на подкуп от унгарската петролна компания МОЛ, която притежава значителен дял от хърватската държавна петролна компания ИНА. По това дело в началото на лятото Конституционният съд се произнесе, че са били нарушени правата на Иво Санадер като подсъдим. Съдът откри множество нарушения в съдебния процес, който ще бъде възобновен. Върховният съд пък отхвърли решението на Загребския районен съд от 2012-а година, с което Иво Санадер беше осъден в качеството си на лидер на HDZ за източване на държавни средства през ПР компанията Фими Медия. 

С решението си Върховният съд връща делото за преразглеждане от районния съд в Загреб. Същевременно обаче, любопитен елемент от решението [на хърватски език] на висшата инстанция е, че то не прави Иво Санадер свободен човек. Той ще може да излезе на свобода, ако плати 12.4 милиона куни (1.6 млн. евро) гаранция. Дори и да събере парите и да ги плати обаче, г-н Санадер ще продължи да е полусвободен човек, тъй като съдът му налага две важни ограничения. Отнемат му се документите за пътуване и му се налага явяване всеки първи понеделник в месеца между 08.30 и 1500 часа. Причината за решението е, че той на практика продължава да е следствен по това и други дела срещу него. Страхът от укриване на Иво Санадер е напълно реален като се има предвид, че той беше арестуван в Австрия при опит за бягство. 

Що се отнася до политическата партия HDZ, която води в социологическите проучвания и има амбиции да спечели парламентарните избори през ноември, вината от нея не е снета, тъй като и нейното дело се връща за преразглеждане. 

Невинни до ... спечелване на изборите

Още в началото на лятото в хърватските медии се появиха публикации, че се очаква потвърждаването или отхвърлянето на присъдите на първа инстанция срещу Иво Санадер и HDZ да стане през есента, точно в разгара на кампанията за редовните парламентарни избори, за които дори още няма обявена конкретна дата. Очаква се президентката Колинда Грабар-Китарович да обяви датата в началото на следващата седмица, но протакането на този процес повдига много въпроси. Обявяването на датата след решението на Върховния съд ще даде възможност на HDZ да влезе в предизборната кампания като невинна политическа партия.

Това е и причината медиите в Хърватия да са подозрителни към хърватското правосъдие и да търсят политическо влияние върху него по тези толкова важни дела както за демократичното бъдеще на Хърватия, така и за целия регион и неговия път към европейско членство. Защото, ако се окаже, че хърватското правосъдие не е политически независимо, това може да удължи значително пътя към ЕС на Черна гора, едиствената, с която ЕС в момента преговаря. Потъмняването на хърватския съдебен имидж може да има отрицателен ефект и върху Сърбия, която все още не е започнала реални преговори, а това ще има чисто геополитически последици за региона и за ЕС като цяло. Ефектът върху тях ще се изразява в още по-строго следене на работата им по създаване на независима съдебна система и върховенство на закона. 

Съвпадението на отхвърлянето на първоинстанционните присъди срещу Иво Санадер и особено срещу HDZ с официалното начало на предизборната кампания несъмнено ще окаже влияние върху нея. Кампанията, която води управляващата ляво-либерална коалиция, ръководена от премиера Зоран Миланович, стъпва върху два основни стълба. Първият е да се напомня постоянно, че HDZ е престъпна партия, която е виновна за системното ограбване на хърватския народ и чийто бивш лидер се намира в затвора. Вторият стълб на коалицията "Хърватия расте" е, че опонентите им от Родолюбната коалиция, водена от HDZ, не са единствените патриоти и родолюбци. Зоран Миланович изцяло превзе патриотичната реторика на опонента си, която HDZ изграждаха като основа на своята кампания през последните две години.

Попитан за решението на Върховния съд, премиерът Зоран Миланович заяви, че не може да коментира съдебно решение, но натърти: "Не съм участвал в онова правителство, както някои, които сега искат да бъдат премиери. Такова е тяхното общество. На мен те са ми чужди". Съвсем очаквано HDZ ликуваха от решението на съда. "С това решение на Върховния съд е свалена стигмата от партията и колективната отговорност на 220 000 членове на HDZ. От самото начало твърдяхме, че партията не е и не може да бъде отговорна за това, в което я обвиняват", се казва в официално изявление на партията. 

Решението на първоинстанционния съд да осъди цяла партия като юридическо лице е правна новост. Председателката на съдебния състав, който осъди HDZ миналата година, Ивана Чалич тогава отправи силно послание: "Това е послание и към всички юридически лица, политически партии, съответно тяхната членска маса за това каква е отговорността  на политическите партии, както и че всички ще си платят за отговорността, включително и онези, които нямат пряка връзка с извършителите на конкретното престъпление. В конкретния случай, както наследниците плащат дълговете на своите предшественици, така отговорността на партиите като юридически лица произтича от физическите лица, които носят отговорност. Гражданите, които са обезправени, обеднели, обездушени, които са изгубили доверие в институциите, защото алчността на така наречените елити е довела до беди онези, които са ги избрали. Тази присъда може да бъде и обезщетение, тъй като осъдените ще върнат това, с което са се облагодетелствали".

Залозите в предстоящите парламентарни избори са изключително големи. Затова предизвикателствата пред хърватското правосъдие са исторически. То трябва да докаже, че е независимо и че съди изцяло в полза на върховенството на закона. Негова отговорност ще бъде и да докаже, че няма нищо общо нито с протакането на определянето на датата на изборите, нито с която и да е политическа сила. Тази отговорност излиза много отвъд границите на малка Хърватия. Залогът е не само за страните-кандидатки за членство, но и брюкселските преговарящи, върху които отново ще лепне петното, че радарите им не са успели да хванат поредния опит да се влезе шумно с лъскав имидж в ЕС без покритие. През последните четири години Хърватия се опитваше да се наложи като западна държава във всички смисли - върховенство на закона, демокрация, безпристрастна борба с корупцията. Ще се върне ли Хърватия към балканските си корени или ще остане западна? Това е задачата пред хърватското правосъдие.