euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В навечерието на срещата на върха на НАТО, както и на срещата ЕС-САЩ в Лисабон, американският президент Барак Обама отправи послание в специална статия за вестник "Ню Йорк таймс". От него, обаче, ясно се вижда, че приоритетите на ЕС и САЩ се разминават по ключови въпроси. Макар да започва статията си именно със срещата на върха ЕС-САЩ, която беше отложена миналата пролет заради неяснотата с кого да си говори Белия дом в ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор, фокусът на посланието му беше НАТО.

"С никой друг регион Съединените щати нямат толкова близко сходство на ценности, интереси, способности и цели. С най-големите икономически отношения в света, трансатлантическата търговия подкрепя милиони работни места в Съединените щати и Европа и формира основата на нашите усилия да запазим глобалното икономическо възстановяване", пише Барак Обама. И с това завършва двустранните трансатлантически отношения и преминава директно към НАТО.

Както можеше и да се очаква, първият приоритет на американската администрация е Афганистан. Общото в позициите на САЩ и ЕС е в идеята за общи усилия за осъществяването на преход към към прехвърлянето на ангажиментите за управлението на Афганистан на местните власти, като същевременно се запази ангажиментът към афганистанския народ. Различията, обаче, идват в подхода към терористите, както и акцентът за борба с отглеждането и разпространението на наркотици. В проект на доклад, одобрен от външната комисия на Европарламента преди дни, се посочва, че ЕС трябва да се отвори към различните военизирани групировки в Афганистан, включително и към талибаните, с цел да се получи съдействието им за осъществяването на този преход.

Според президента Обама, обаче, "нашите споделени усилия са съществени за отказването на убежища на терористи и също толкова необходими за подобряване живота на афганистанския народ. С пристигането на допълнителни коалиционни сили през последните две години, ние най-сетне имаме стратегията и ресурсите да пречупим подема на талибаните, да лишим бунтовниците от убежищата им, да обучим повече афганистански сили за сигурност и да помагаме на афганистанския народ".

Според посланието на г-н Обама, в Лисабон основната му цел ще бъде сближаване на подхода за започване на прехода към това Афганистан да поеме отговорността за собственото си управление. Този преход, според американския президент, трябва да започне в началото на следващата година, а целта на афганистанския президент Хамид Карзай е афганистанските сили да поемат сигурността в страната си до края на 2014 година.

По отношение на новата Стратегическа концепция на НАТО, президентът Обама смята, че е необходимо да се реформират командните структури на Алианса, така че те да станат по-ефективни и ефикасни; да се инвестира в технологии, които да позволят на съюзническите сили да се разполагат и действат ефективно заедно, а също и да се изградят нови отбранителни системи, които да противодействат на заплахи като кибер-нападенията.

Съединените щати искат също да поемат водачеството в усилията за намаляване на ядрените арсенали, докато се стигне до свят без ядрени оръжия. "Но, докато тези оръжия съществуват [ядрените], НАТО трябва да остане ядрен съюз, а аз дадох достатъчно ясно да се разбере [по време на срещата в Прага], че Съединените щати ще продължат да поддържат сигурен, безопасен и ефективен ядрен арсенал, за да възпират всякакви съперници, както и да гарантират защитата на съюзниците", пише Обама в статията си за вестник "Ню Йорк таймс".

Същевременно обаче, последните думи на американския президент не са подплатени от необходимите действия. Един от големите му успехи - договарянето на нов договор за разоръжаване СТАРТ - все още не е получил подкрепата на американския Сенат. Преди ден президентът Обама присъства на среща, организирана от вицепрезидента Джо Байдън, на която новият договор беше обсъден в присъствието на ключови имена от най-новата история на САЩ: държавният секретар Хилари Клинтън; председателят на Сенатската комисия по външни отношения Джон Кери; сенатор Ричард Лугар; бившите държавни секретари Мадлин Олбрайт, Джеймс Бейкър и Хенри Кисинджър, както и бившите секретари на отбраната Уилям Коен и Уилям Пери.

На въпрос след срещата дали договорът ще получи необходимите гласове в Сената, президентът отговори така: "Уверен съм, че трябва да успеем да получим гласовете". Основният му аргумент в настояването Сенатът да одобри договора до края на годината е, че ако той бъде ратифициран ще може да бъде активиран режимът на удостоверяване, за да се проследят руските стратегически ядрени оръжия, което включва и американски инспектори на място. "Ако не направим това [ратифицирането], няма да имаме верификационния режим - няма да има инспектори, няма да има вътрешен поглед в руския стратегически арсенал, няма да има рамка за сътрудничество между двете най-големи ядрени сили в света. Както каза Роналд Рейгън, имаме доверие, но също така трябва да проверяваме. А за да проверяваме, трябва да имаме договор", завърши президентът.

Впрочем, ратифицирането на новия договор от американския Сенат е от жизненоважно значение и по друга причина - руският президент Дмитрий Медведев даде ясно да се разбере, че Руската Държавна дума няма да ратифицира документа, докато не бъде сигурна, че Сенатът ще направи това.

Моментът не бива да се изпуска още повече, че това ще бъде първата среща на върха на НАТО, в рамките на която ще се състои и форумът НАТО-Русия след напрежението, предизвикано от руско-грузинския конфликт преди две години. euinside ще проследи както форума на НАТО, така и срещата на върха ЕС-САЩ, така че очаквайте още новини, анализи и коментари през следващите дни.