Защитата на данните ще доминира среща на върха ЕС-САЩ в Лисабон

Аделина Марини, November 18, 2010

Много са темите, които Европейският съюз иска да повдигне на срещата на върха ЕС-САЩ, която ще се състои на 20 ноември в Лисабон, в рамките на срещата на върха на НАТО. По-интересното е, че от дебата в Европейския парламент по приоритетите на Европейския съюз за срещата, продължил над два часа, трудно може да се открои основният.

Евросъюзът ще бъде представен в Лисабон, както обикновено, от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой и от председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Двамата обаче не присъстваха на дебатите в парламента. Вместо тях, там бяха заместник председателят на Еврокомисията и еврокомисар на правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг и от еврокомисаря на търговията Карел де Хухт, който отново беше в двойнствената роля на заместник и на върховния комисар за външните отношения баронеса Аштън (както се случи по време на дебата преди срещата на върха ЕС-Китай).

Защитата на личните данни се очертава като водеща тема

Създаването на рамково споразумение със Съединените щати за защитата на личните данни ще бъде водещата тема на срещата, която се очаква да продължи час и половина. Според белгийския министър на правосъдието Стефаан Де Клерк, който говори от името на ротационното председателство, защитата и обменът на данни между Европейския съюз и САЩ е един от основните елементи, който изтъква европейските ценности, заложени в основополагащите Договори. Проблемът с досегашното уреждане на въпроса е, че всяка страна си има свои правила за защита на данните, а при нужда от обмен със Съединените щати се иска разрешение за всеки отделен случай.

Това утежнява изключително много работата и затова ЕС се надява, че новото споразумение ще положи основата за по-лесното и, същевременно, по-сигурно разменяне на данни през Атлантическия океан при гарантиране на човешките права. От своя страна еврокомисарят Вивиан Рединг обясни, че става дума за споразумение тип "чадър", което трябва да защитава личните данни и да подсили правата на гражданите. Основен елемент в преговорите ще бъде да се търси единен стандарт в подхода към обмена на данни, предвид различията между отделните държави. Водещите принципи в преговорите, както подчерта г-жа Рединг, ще бъдат пропорционалност, свеждането на обмена на данни до минимум, залагане на минимални срокове на запазването им и ограничаване на целите за искане на данни.

На второ място, новото рамково споразумение трябва да бъде приложимо към всички бъдещи и настоящи споразумения, боравещи с обмен на информация между правоналагащите органи. Вивиан Рединг има и още една амбиция - прилагането на стандартите за защита на данните и контролът върху тях да бъде възложен на независими публични институции.

За да започнат реалните преговори по новото рамково споразумение, обаче, е необходимо Съветът да одобри препоръката на Комисията за започване на преговорите. Тази препоръка все още е в Съвета и се чака решението му. Независимо от това, основните принципи и искания на Европейския съюз са вече ясни и ще бъдат изложени пред американските партньори. Според еврокомисаря по правосъдието, партньорството между ЕС и САЩ в областта на сигурността е от голямо значение за Европа.

Икономическо развитие в сътрудничество и без протекционизъм

Еврокомисарят на търговията Карел де Хухт обяви пред евродепутатите, че икономиката и работните места ще бъдат в сърцето на обсъжданията по време на срещата на върха. Първо ще се започне с преглед на резултатите от срещата на върха на Г20 в Сеул, която се състоя преди седмица, а след това ще се премине към приноса на двете страни за устойчиво и балансирано глобално възстановяване. Г-н Де Хухт подчерта, че Европейският съюз ще настоява за въздържане от протекционистични мерки както у дома, така и в чужбина. Еврокомисарят обаче не спомена и дума за напрежението, което поражда в глобалната икономика решението на Съединените щати да налеят нови 600 млрд. долара в икономиката си като по този начин се опитат да стимулират пазара на имоти и да свалят още курса на долара.

За сметка на това, няколко евродепутати повдигнаха въпроса и дори настояха Европейският съюз да бъде непреклонен в позицията си, че действия като печатането на още пари от Федералния резерв са също толкова тревожни, колкото и обезценяването на ренминби (китайската национална валута, юан). Най-твърд в позицията си беше австрийският евродепутат Ханес Свобода от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

"Трябва да сме наясно, че от 2 ноември насам [когато бяха първичните избори в Съединените щати и демократите загубиха мнозинството си в Камарата на представителите] светът вече е различно място. Ние нямахме идеално партньорство със САЩ преди, но сега това изглежда дори още по-трудно. [...] Съвсем правилно е, че САЩ трябва да балансират бюджета си отново. Мисля, че е добре, че САЩ се опитват да създадат нови работни места. Това е добре за тях, добре е и за нас. Но, това трябва да се осъществи чрез координация", подчерта г-н Свобода и допълни, че американците трябва да бъдат оставени с впечатлението, че европейците не са изцяло зависими от тях.

Промяната в състава на Камарата на представителите в американския конгрес беше акцент и в изказването на евродепутата Райнхард Бьотикофер от групата на Зелените в Европарламента. Според него "изборите на 2 ноември формираха важно събитие в съвременната американска история, което ние можем да разчетем като момент, в който страната се опитва да си поеме въздух и, което е по-важното на този фон, че ние имаме добро сътрудничество и можем да изразим приоритетите си за бъдещата ни работа".

Кипърският евродепутат Йоанис Касулидис от групата на мнозинството, ЕНП подходи още по-глобално като заяви: "Центърът на световното притегляне стабилно се измества от запад на изток с появата на нови глобални сили като Китай и Индия. [...] Трансатлантическото партньорство от съюз на нуждата по време на Студената война еволюира до съюз на избора. Появата на многополюсен свят налага нуждата от нова дефиниция на условията за сътрудничество между двете страни по всички съществуващи двустранни и глобални въпроси. [...] Трансатлантическото партньорство трябва да се концентрира върху максималното извличане на потенциални ползи от икономическите ни отношения. Едностранно действие като печатането на пари е тревожно".

За намиране на решение относно пускането в обръщение на 600 млрд. долара призова и друг евродепутат от ЕНП, германецът Елмар Брок. Той обърна внимание и на факта, че около 60% от глобалния БВП се формира именно от САЩ и ЕС и затова е необходимо да бъдат създадени стандарти. По отношение на финансовия пазар "ние трябва да вземем решение за 600-те милиарда долара, наляти на пазара, тъй като има определени страхове от инфлация, а други се опасяват какво ще се случи със световната икономика и че икономическите отношения по целия свят може да забуксуват".

Промените в климата

Евродепутатите поискаха Европейският съюз да натисне американските си партньори за постигането на дълготрайно и правнообвързващо споразумение по промените в климата на конференцията в Канкун (Мексико) през декември. В началото на дебата еврокомисар Карел де Хухт заяви, че ЕС ще упражни натиск върху САЩ за нуждата конференцията в Канкун да бъде крачка към постигането на глобална рамка за справяне с промените в климата.

Българският евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа Владко Панайотов заяви, че с избирането на президента Обама, американско-европейските отношения са навлезли в нова фаза на трайно сътрудничество, а "срещата в Канкун ще бъде отлична възможност да напомним на Съединените щати това и да привлечем и останалите страни за дългосрочно споразумение. Освен това трябва да отправим ясен сигнал и към нововъзникващите пазари за възможността от трансфер на технологии".

Карел де Хухт обаче беше скептичен като заяви, че новото мнозинство в Камарата на представителите вероятно ще ограничи възможностите на президента Обама за маневри в областта на промените в климата. Това, за което ЕС ще се бори е поне САЩ да не отстъпят от ангажиментите си, които поеха в Копенхаген миналата година. Според еврокомисаря обаче, Европа може да продължи по конкретни теми и сама, като бързото финансиране за най-бедните страни, намаляването на въглеродните емисии и улесняване на адаптирането към промените в климата за бедните и развиващите се държави.

Премахване на визите

Евродепутати повдигнаха още и въпроса с включването на четири страни-членки на Европейския съюз в американската програма за премахване на визите (България, Кипър, Полша и Румъния). Еврокомисар Де Хухт отговори, че Европейският съюз придава голямо значение на включването на тези държави в програмата и ще продължи да работа с американските колеги за решаване на въпроса. След дебатите евродепутатите гласуваха резолюция, в която настояват ЕС да води преговори като единен субект по въпроса за приемането в програмата за премахване на визовия режим на четирите държави. В документа се настоява още да не се сключват двустранни споразумения със САЩ за статут на безвизов режим.

Като част от това е загрижеността, подчертана в резолюцията, от новия Закон за насърчаване на пътуванията, който има дискриминационно действие, тъй като се прилага само към пътуващи, включени в програмата за премахване на визовия режим. "Комисията многократно е изразявала загриженост, че тези нови изисквания не съответстват на ангажиментите на САЩ за улесняване на трансатлантическата мобилност и представляват допълнително бреме за европейските граждани, пътуващи до САЩ", каза от своя страна еврокомисарят на търговията.

Външна политика

Румънският евродепутат от групата на социалистите и демократите Адриан Северин повдигна въпроса за външнополитическия аспект от преговорите между САЩ и ЕС. Той също обърна внимание на различния контекст, в който ще се проведе срещата на върха като заяви, че сега нещата се усложняват малко (предвид промяната на състава на Камарата на представителите в американския Конгрес). Според него, ЕС трябва да убеди американските си съюзници, че трябва да се поддържа многостранният подход в международните отношения. Нещо повече, г-н Северин призова ЕС да настоява за развитието на гражданското измерение в мироналагането и мироопазващите мисии, както и управлението на кризи и пост-кризисното възстановяване.

Част от този процес, каза той, е ратифицирането на новия договор СТАРТ, който все още очаква одобрението на Сената. "САЩ обявиха рестартиране на отношенията с Русия, което трябва да продължи. Мисля, че това рестартиране е много важно за нас. Също толкова важно е, ако помислим за създаването на тристранен диалог ЕС-САЩ-Русия по най-важните глобални теми", допълни Адриан Северин, който е бивш външен министър на Румъния.

Рейнхард Бьотикофер пък призова ЕС да се еманципира от САЩ като преследва собствените си интереси. "С отслабен президент и тенденции към изолационизъм в САЩ, за ЕС ще бъде още по-важно да преследва свои независими международни инициативи, като например в Близкия изток", обясни той.

Няколко евродепутати повдигнаха въпроса с изтеклите секретни документи от войната в Ирак в сайта Wikileaks. Именно заради това, темата беше включена и в резолюцията на Парламента: "Въпреки че е наясно, че изтичането на информация от засекретени военни документи означава излагане на военни служители на опасност, изразява сериозна тревога относно неотдавнашните сериозни подозрения, че мъченията са били толерирани в Ирак; призовава този въпрос да бъде повдигнат на срещата на високо равнище ЕС-САЩ с оглед провеждането на независимо трансатлантическо разследване".

В резолюцията, а и по време на дебата, бяха повдигнати още много теми от трансатлантическия дневен ред, а също и от глобалния, но не е ясно каква част от тези теми ще заемат от общото време на срещата (час и половина) още повече, че няма единодушие в ЕС коя от всичките да бъде водещата тема. euinside ще проследи срещата и ще ви информира за основните моменти в нея.

Среща на върха на НАТО, Лисабон