Размерът има значение
Аделина Марини, September 22, 2010
Че размерът има значение става особено ясно в геополитически план. Въпросът обаче е какво значение и кой размер точно. Общо взето така можем да обобщим провелия се вчера в Европейския парламент дебат по повод предстоящата на 6 октомври среща на върха ЕС-Китай в Брюксел. Тази среща е натоварена със сериозни очаквания, което става ясно не само от парламентарния дебат, но и от провелия се само няколко дни по-рано извънреден Европейски съвет, посветен на общата външна политика на Съюза. По време на нея, лидерите на ЕС зададоха тона на бъдещите си отношения със стратегическите партньори, сред които и Китай - реципрочност и търговия (в двата смисъла на тази дума).
Колко голям е Китай?
От дебата в Европарламента, на който присъстваха изключително малко от над 700-те евродепутати, можем да отделим следните основни теми на ЕС в отношенията с Китай:
- ЕС е най-големият търговски партньор на Китай, а Китай е вторият по големина партньор на Съюза;
- достъпът до китайския пазар;
- търговската политика и, най-вече, търговският дефицит, от който ЕС не е доволен;
- промените в климата на фона на предстоящата в края на годината конференция в Канкун, Мексико;
- човешките права, демокрацията, политическите и гражданските свободи.
Така, както са изброени, темите отговарят на подредбата им по важност, според чутото по време на едночасовия дебат с участието на еврокомисаря по търговските въпроси Карел де Хухт. Най-големият проблем си остава фактът, че макар и да е най-големият търговски партньор, ЕС все още среща трудности с достъпа до обществени поръчки в Китай, със свободата за създаване на фирми на местно ниво, условията на труд и защитата на работодателите и техните работници. Впрочем, точно по този въпрос китайският премиер Вън Дзябао направи много важно изказване по време на летния Давос в Тянжън на 13 септември. Там той каза, че всички фирми в Китай се третират еднакво, независимо дали са национални или китайски.
Както един евродепутат го определи, "китайският пазар е много 
привлекателен за европейските бизнеси, но той е джунгла от закони и правила, които постоянно се променят". Индиректно г-н Вън отговори и на тази критика като призна, че наистина регулацията в Китай не е на най-доброто ниво, но се прави всичко възможно това да се промени.
Освен това, ЕС трябва ясно да заяви пред китайските си партньори, че повече не може да разглежда ниските заплати и опасните условия на труд като естествени предимства. Това вече влиза в графата социално-здравен и търговски дъмпинг.
Китай наистина е голям, а икономиката му се развива с впечатляващи темпове. Именно затова Пекин трябва да спре да се крие зад условния термин "развиваща се държава" и да поеме своята отговорност в глобален план. Както каза и еврокомисар Карел де Хухт, "Китай има споделена отговорност за глобалните въпроси. Не става дума само за икономиката, промените в климата, ресурсите или друго, а за споделена отговорност".
Разбира се, чуха се и мнения, че ЕС трябва за пореден път да заяви, дори още по-категорично, че държи на основните си ценности - човешки права, демокрация, граждански и социални свободи. Да не забравяме още Тибет и Тайван. Имаше обаче и позиции, че подходът към Китай трябва да бъде прагматичен, а изконните европейски ценности да бъдат оставени за следващото ниво на китайско-европейски отношения.
Реципрочността
Тази дума, казана някак междудругото от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой по време на Европейския съвет за външната политика на 16 септември, оказва се, дълбоко се е вклинила в дневния ред на ЕС. Думата беше използвана няколко пъти по време и на вчерашния дебат в парламента, а еврокомисарят по търговията Карел де Хухт, обяснявайки какъв ще бъде европейският подход на предстоящата среща на върха ЕС-Китай, разкри малка, но съществена информация от комуникацията, която Европейската комисия ще представи тази есен по новата европейска търговска стратегия.
Без да бъде достатъчно подробен, г-н Де Хухт обясни, че се подготвят нови инструменти за намеса в търговските отношения. Той няколко пъти спомена, че те няма да са насочени конкретно към Китай, но когато една страна затвори пазара си (дали за обществени поръчки, или друго) "ние можем да отвърнем като направим същото с нашите пазари и ги затворим за тях. Аз съм голям привърженик на отвореността, но това означава реципрочност".
Какъв е размерът на значението?
Фактът, че тече толкова усилена подготовка за предстоящата китайско-европейска среща на върха потвърждава заявките на европейските лидери, че Европа отдава голямо значение на стратегическите си партньори. Въпросът е обаче как точно го прави. EUobserver цитира специалисти по външна политика, според които това значение не отговаря на заявките, най-малкото защото срещата с Китай ще се проведе в същия ден, в който ще се състои още една среща на върха с европейски стратегически партньор - Южна Корея, с която ЕС ще подпише изцяло ново споразумение за свободна търговия.
Някои евродепутати пък критикуваха ръководството на Съюза за това, че на дебата им вчера не е имало представител на Съвета по външни отношения и че, всъщност, най-добре щеше да бъде, ако в пленарната зала беше присъствала самата Катрин Аштън в качеството си на Върховен представител на Съюза за външните отношения. Съгласно постигнатото споразумение между Еврокомисията, Съвета и Европарламента за изграждането на европейската дипломатическа служба, в диалога със стратегическите партньори трябва да вземат участие представители и на трите институции. В пленарната зала вчера обаче, беше само Карел де Хухт, чието присъствие беше хубава илюстрация на сложното устройство на ЕС.
Той беше там в качеството си както на представител на Еврокомисията, така и на Съвета, тъй като, съгласно споразумението на тройката, заместници на Върховния представител са комисарите, чиито ресори са свързани с външните отношения. Това са търговията, развитието, разширяването, хуманитарната помощ. Както обясни Карел де Хухт, "днес нося двойна шапка".
Що се отнася до значението на размера, очевидно е, че Китай е от голямо значение за ЕС. Още по-очевидно е обаче, че самият съюз не е съвсем наясно как точно да изрази това значение. Нещо повече, съюзът все още има проблеми и с изразяването на собственото си значение като размер на съвкупността от 27 икономики. Това си пролича особено ясно, след като по време на парламентарния дебат в Страсбург само един-единствен евродепутат повдигна въпроса с реалната оценка на ренминби (китайския юан). Това беше Йоанис Касулидис от ЕНП. Той призова ЕС да поиска допълнително оценяване на китайската национална валута, за да се възстанови световният валутен ред.
Това е и един от основните проблеми между САЩ и Китай, повод за редовни сблъсъци между двете страни. Ако ЕС повдигне и този въпрос в Брюксел на 6 октомври, ще удари с един куршум два заека - от една страна ще покаже на Китай, че този въпрос засяга и европейската икономика и, от друга, ще даде много сериозно рамо на трансатлантическия си партньор в труден момент. Това ще зададе още по-силен тон за предстоящата през ноември среща на върха ЕС-САЩ.