Без неудобни въпроси за г-н Ердоган в Хърватия

Аделина Марини, April 30, 2016

Голямото събитие тази седмица в Хърватия беше посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за първи път от 10 години насам. През 2006-а година той посети Хърватия в качеството си на премиер само година, след като двете страни започнаха официално преговорите за членство. От 2013-а година Хърватия е член, а Турция няма изгледи скоро да бъде. Въпреки това обаче, г-н Ердоган се чувстваше на приятелска, "своя" територия по време на двудневния му престой в Загреб, който беше широко отразен в медиите. Той дойде в хърватската столица по покана на президентката Колинда Грабар-Китарович, която произлиза от консервативните политически среди. Визитата на Ердоган по време на предходното ляволиберално правителство едва ли щеше да е толкова голям успех.

Успехът на Ердогановата визита стана възможен благодарение на няколко събития. Новото дясно правителство, водено от надпартийния премиер Тихомир Орешкович, още в първите дни от встъпването си в длъжност поведе битка за укротяване на медиите. Беше уволнен шефът на Хърватското радио и телевизия, което отприщи радикални смени надолу по етажите чак до водещите на четирите най-важни емисии на телевизията. Беше свалено сатиричното предаване "Нагласен процес". Оставка подаде шефката на Съвета за електронни медии, която се мотивира с огромен политически натиск. Беше нападнат един от най-известните хърватски колумнисти, а министърът на културата, който отговаря и за медиите, осъждайки нападението все пак предупреди, че човек трябва да внимава какво пише.

Освен това бяха орязани парите за нетърговски медии, както и за неправителствени организации. И всичко това в страна-членка на ЕС. Затова не беше изненада, че по време на единствената среща между Ердоган и хърватските медии, не бяха задавани неудобни въпроси, както се случва на турската делегация в Брюксел, например, където турският премиер често се налага да отговаря за медийните репресии в Турция. Визитата на Ердоган обаче съвпадна с посещението на комисаря за човешките права на Съвета на Европа Нилс Муижнекс в Хърватия. Неговата оценка за състоянието на страната послужи като силен контрапункт на Ердогановото посещение: "Социалното сцепление и плурализмът са застрашени в Хърватия. Призовавам властите да започнат и да участват в открит диалог с участниците, за да защитят плурализма и да избегнат още по-голяма поляризация на обществото. Нещо повече, политическите лидери трябва да изпратят недвусмислено послание срещу насилието, дискриминацията и нетолерантността, особено срещу членове на националните малцинства и журналистите", заяви г-н Муижнекс след 5-дневния му престой в Загреб.

Той изрази силна загриженост от ръста на етническата нетолерантност, речта на омраза и другите форми на престъпления от омраза срещу членове на националните малцинства и особено етнически сърби, членове на еврейската общност и ромите. Цялото прессъобщение [на английски език] от посещението на комисаря на Съвета на Европа звучи, сякаш е писано за Хърватия в началото на периода й на кандидатстване за ЕС, а дори и още по-рано. Присъствието на Нилс Муижнекс в Хърватия ни най-малко не смути визитата на турския президент, който освен с президентката имаше срещи с премиера Тихомир Орешкович, откри турски културен център и присъства на отбелязването на 100-годишнината от признаването на Исляма за официална религия в Хърватия. За медиите основен фокус беше икономическият форум и възможността Турция да инвестира в едва възстановилата се от 6-годишна рецесия хърватска икономика, все още доминирана силно от държавата.

Епизодична съпротива дойде от някои медии под формата на критични коментари на политиката на Ердоган и от бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Ранко Остоич, който написа в своя Фейсбук-профил: "Утре ви моля, като истински поданици, когато преминава Сюлейман по всички забранени пътища, да клекнете и да отдадете почест на капитала и на домашните слуги, които ще продадат всичко, което могат. Поклонете се на задушаването на човешките права, премахването на свободата на печата, защото това чака и нас. Подгответе се!". В този смисъл някак иронично изглеждаше съобщението, че Турция и Хърватия са подписали споразумение за сътрудничество между публичните телевизии на двете страни.

Заедно в Босна

Освен чисто търговския аспект, визитата на турския президент имаше и геополитически елемент. В разговорите му с г-жа Грабар-Китарович сериозно внимание беше отделено на Босна и Херцеговина. Предложението на г-н Ердоган е да се създаде тристранен механизъм (Хърватия-Турция-БиХ), който да се поддържа на най-високо държавно равнище. Не стана много ясно какво точно ще прави този механизъм, но ако бъде създаден, той ще бъде балансьор на сръбското влияние в страната през Република Сръбска, която се ползва освен с безусловната подкрепа на сръбския премиер Александър Вучич, и със също толкова безусловната подкрепа на руския президент Владимир Путин. Предвид напрегнатите отношения между Русия и Турция, а също и сложните взаимоотношения между ЕС и Турция, малка Хърватия би застанала на много проветриво място.

Двете страни са на едно мнение по въпроса, че Дейтън е остарял. Хърватската президентка още с избирането си заяви, че иска надграждане на Дейтънското мирно споразумение, което да създаде трета обособена териториална единица за хърватите. За турския президент Дейтънското мирно споразумение е пречка пред развитието на БиХ. ЕС обаче е на друго мнение, както и самата Босна и Херцеговина, за която Дейтънското мирно споразумение е нещото, което държи страната все още цяла. Опитът на новата хърватска власт да обедини усилия с Турция, за да осъществи своята отдавнашна мечта хърватите в БиХ да бъдат обособени, би трябвало да бъдат тревожен сигнал за ЕС. Съюзът също така не бива да отминава с безразличие констатациите на Съвета на Европа за състоянието на демокрацията в най-младата членка на ЕС.

Ако трябва да се обобщи визитата на Ердоган в Хърватия с едно изречение, то ще звучи така: "Хърватия и Турция - заедно против Дейтън и медиите".

euinside в Хърватия