euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Противоречиви оценки дадоха някои от групите в европейския парламент на резултатите от Съвета на лидерите на 17 юни. Оценката на най-голямата група - на Европейската народна партия, е изцяло положителна. Което е разбираемо, предвид, че начело на Европейския съвет (както и на Европейската комисия, и на Европейския парламент) стои техен представител - постоянният президент на Съвета Херман ван Ромпой.

„Решението на европейските лидери да съчетаят фискалната дисциплина с икономически растеж е правилната политика”, коментира председателят на групата на ЕНП Жозеф Дол. Той е доволен и от решението за наблюдение на фискалната политика на страните членки, съпроводено с прогресивни санкции за „лошите момчета” и стимули за „добрите ученици”.

Според съпредседателите на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Ребека Хармс и Даниел Кон-Бендит, обаче, докато са обсъждали стрес-тестовете на банките, лидерите са се провалили на собствения си стрес-тест. „Вместо изявления на Меркел и Саркози от Берлин, трябва да има стратегия за обща европейска икономическа политика. Лидерите на страните членки все още не се осмеляват да се ангажират с реално икономическо управление и отказват да дадат повече правомощия на Брюксел ”, смятат лидерите на Зелените-ЕСА.

„Стратегията Европа 2020, която беше приета от Съвета и която беше силно критикувана от ЕП едва ден преди това, не е амбициозна стъпка за излизане от кризата. Лисабонската стратегия се провали заради липсата на задължителни цели, Европа 2020 изглежда ще сподели същата съдба”, се казва в позицията на Ребека Хармс и Даниел Кон-Бендикт. Двамата критикуват и липсата на напредък по криматичната политика, както и остарелите цели (отпреди три години) за намаляване на парниковите газове, заложени в стратегията.

Зелените и ЕСА са особено критични по отношение на таксата върху финансовите транзакции, чието одобрение от Съвета според тях е пропаднало заради британското вето. Лидерите се опитаха да спасят положението, като блъфираха, че ще предложат на Г20 да се проучи възможността за налагане на такава такса, „но в прав текст казано, това означава, че предложението е мъртво”, смятат Хармс и Кон-Бендит. И призовават Еврогрупата да въведе такава такса в еврозоната, за да даде позитивен сигнал на Г20. Според тях решението на лидерите за налагане на стабилизационна банкова такса е добро, но "не може да замести таксата върху транзакциите, която не само, че ще намали спекулациите, но и ще осигури на държавите допълнителен източник на така необходимите им приходи".

Силно в подкрепа на таксата върху финансовите транзакции е и Групата на социалистите и демократите. Според тях такса от 0.5 процента ще доведе до приходи в размер на 250 милиарда евро в Европа, които ще помогнат да се избегне болезненото рязане на разходи и ще създадат милиони работни места, ако бъдат инвестирани в икономиката. Подобно предложение вече беше одобрено от ЕП през март, напомнят социалистите и демократите.

Най-остра, обаче, е реакцията на Групата на либералите и демократите. Нейният лидер Ги Верховстад определи Съвета като „пропусната възможност да се направи амбициозна и трайна реформа на европейското икономическо управление и стратегия за конкурентоспособността, след като европейските лидери се задоволиха с половичнати мерки, които не решават проблемите, поставени от настоящата криза”. Ги Верховстад упреква Съвета, че не е разбрал посланието на Европарламента, изразено в неговата резолюция - за необходимостта от общностен вместо междуправителствен подход, както и за повече задължителни мерки, вместо отворена координация и партньорски проверки.

Според колегата му Лена Ек, партньорската проверка и откъслечният мониторинг няма да доведат до необходимата промяна на политиката в страните-членки, ако не са съпроводени със санкции за неизпълнение. Тя упреква лидерите на страните-членки в „липсата на визия и политическа воля да се мисли и действа колективно”. Ги Верховстад критикува и стратегията Европа 2020 като слаба и заплашва: "Ако съветът остане глух за парламента, може да откажем да съдействаме по някои техни искания".

Силните критики свидетелстват за новото самочувствие на евродепутатите, след като институцията им придоби нови правомощия по силата на Лисабонския договор. Заявка за по-активно участие на парламента в процеса на взимане на решения в съюза направи и председателя на институцията Йежи Бузек, който участва за кратко в заседанието на Съвета. Засега, обаче, лидерите на страните-членки продължават да игнорират парламента от важните решения, което тепърва вещае бури. Примерът с Европейската дипломатическа служба е достатъчен, за да покаже колко трудни и бавни могат да станат нещата, ако евродепутатите, по думите на Верховстад, откажат да сътрудничат. А това не е от полза за никого.