euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Шефът на Европейската централна банка Марио Драги произведе няколко новини след края на лятната ваканция. След редовното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ на 8 септември г-н Драги обяви края на финансовата фрагментация, отблъсна нападките срещу паричната политика на банката като заяви, че тя вече гладко достига до крайния потребител и отправи пореден апел за провеждане на структурни реформи. По-късно, пред икономическата комисия на Европейския парламент, Драги разви тези новини в подробности, но създаде усещането, че може би и ЕЦБ започва да се политизира, както Европейската комисия

Финансовата фрагментация е приключила, но има нови предизвикателства

В продължение на години гуверньорът на ЕЦБ се оплакваше, че ползите от паричната политика на банката не може да се видят, заради фрагментацията на финансовия сектор. "Докато преди наблюдавахме фрагментация и много потиснато кредитиране, днес вече можем спокойно да кажем, че фрагментацията приключи. Кредитирането расте постоянно и то от началото на 2014-а година, с всеки изминал месец", каза пред журналисти във Франкфурт г-н Драги. А близо 20 дена по-късно, пред евродепутатите той добави, че финансовите условия за фирмите и домакинствата са се подобрили значително в еврозоната.

По-конкретно свалянето на лихвите на ЕЦБ вече няма разнообразен ефект в отделните страни-членки, както преди. От октомври 2012-а до юли 2016-а показателят за цената на кредитирането за нови заеми за нефинансови корпорации е спаднал с близо 287 базисни пункта в Португалия и 200 базисни пункта в Италия, докато за еврозоната като цяло със 117 базисни пункта. Подобно намаление се забелязва и при малките и средните предприятия. Спредовете между лихвите за малки и големи заеми през юли 2016-а година бяха почти еднакви в уязвими и неуязвими страни от еврозоната (135 базисни пункта за уязвимите срещу 120 базисни пункта за неуязвимите). Това е невиждано от пролетта на 2011-а година, подчерта г-н Драги. 

Новината е достойна за отваряне на шампанското, защото на практика означава, че кризата е приключила и че реформата на икономическото управление, както и задълбочаването на интеграцията в зоната на общата валута (банковия съюз) са се показали ефективни на фона на турбуленциите на международните пазари в началото на годината, а също и засега добрата реакция на пазарите след новината за Бризход. Но, както казваше The Economist по подобен повод, защо по дяволите растежът е толкова вял и икономическите перспективи съвсем не оптимистични? Отговорът на Марио Драги е ниските лихви.

"Докато предизвикателствата на финансовата фрагментация са като цяло преодолени, има нови предизвикателства пред нас. Средата на ниски лихви е едно от тях. Те са симптом на скрита икономическа ситуация. Отразяват слаби тенденции за дългосрочен растеж и продължителен макроикономически спад като последица от кризата", обясни пред евродепутатите шефът на ЕЦБ. "Продължителен период на ниски лихви има страничен ефект и той е финансовата стабилност", предупреди той, но успокои, че засега не вижда нищо тревожно, но е нужна предпазливост.  

Друго предизвикателство е Бризходът и по-точно продължителната несигурност. До момента икономиката на еврозоната се е показала устойчива, но тъй като не се знае какви ще бъдат отношенията с Великобритания, нито колко време ще продължат преговорите, рисковете са отрицателни. Колкото по-дълго продължи несигурността около Бризхода, толкова лошите прогнози ще стават по-реалистични, каза Марио Драги и посочи, че това вече се вижда в някои данни. Той смята, че ЕС трябва да държи на думата си. Това оначава, стана ясно от разговора с него в понеделник следобед, че след като европейските лидери са казали, че няма да отстъпят от принципите на единния пазар, това трябва да се случи. "Независимо от типа отношения, които се появят между ЕС и Обединеното кралство, най-важното е целостта на единния пазар да се уважава. Изходът от преговорите трябва да гарантира, че всички участници [на единния пазар] са обект на едни и същи правила", каза Марио Драги. 

Реформите, по дяволите!

Въпреки че основната тема на дебата с Марио Драги на 26 септември в икономическата комисия беше финансовата фрагментация, повечето въпроси на евродепутатите се въртяха около критиките срещу ниските лихви и обвиненията, че ЕЦБ е отговорна за това. На подобен обстрел Драги беше подложен и от журналистите на 8 септември на пресконференцията след септемврийското заседание на УС. Драги не промени значително реториката си за нуждата от това правителствата да подкрепят паричната му политика с действия. Пред евродепутатите обаче той направи силно политическо изказване, явно като реакция след неформалната среща на върха в Братислава. 

Според него най-важното в момента е да се изпълнят очакванията на хората от Европейския съюз. Това изисква действия в три посоки. Първата е всичко да се концентрира върху непосредствените притеснения и нужди на хората. Това означава, че днешните приоритети трябва да са миграцията, сигурността и отбраната. На второ място е нужно да се задълбочи европейската интеграция като първата стъпка е възстановяването на доверието. За да стане това, е необходимо да се спазват правилата. Попитан от евродепутат какво общо с мандата на ЕЦБ имат миграцията, сигурността и отбраната - трите приоритета, очертани като основни за бъдещето на ЕС в братиславската декларация - Марио Драги призна, че е сложно да се отговори на този въпрос. Допреди няколко години, каза той, отговорът на кризи е бил създаването на нови институции. Днешният отговор не е нови институции, а директно през хората. 

Структурните реформи са единственият отговор в една интегрирана икономика, каза Марио Драги и направи може би най-значителният разбор на сегашната ситуация от много време насам. Според него, има връзка между лихвите и готовността за предприемане на реформи, особено тези, които са пряко свързани с бюджета. Има достатъчно доказателства, че много често, когато пазарите упражняват натиск чрез високи лихви правителствата реагират с най-лесното възможно решение - вдигане на данъците, за да финансират бюджетния дефицит. "Затова, резултатът често е, че нивото на текущите разходи си остава непроменено и те дори растат, по-малко публични инвестиции и високи данъци. А това не е точно рецепта за растеж", каза Драги. Той уточни, че не говори за всички и че в такава ситуация трябва да се говори за всяка страна поотделно. 

Реформи като на съдебната система, образованието, дори Конституцията и избирателния закон са структурни реформи, които нямат никаква връзка с лихвите. Те се правят или не се правят в зависимост от това дали са приоритет. Основната цел трябва да бъде увеличаване на производителността и точно с това трябва да се заемат правителствата, подчерта Драги. Той смята, че всички страни се нуждаят от структурни реформи и трябва да ги направят, защото в противен случай ниските лихви ще се запазят, а това не вещае нищо добро за икономиката. Друг голям проблем са самите банки в еврозоната, на които Драги обърна специално внимание по време на двучасовия диалог в Европарламента. Еврозоната е пренаситена. Банките отбелязват ниски печалби, някои от тях са блокирани от необслужвани кредити и е време да започне процес на консолидация. Като цяло банките във валутния клуб са здрави по отношение на капитала, но печалбите им са ниски. 

"Политизирането" на Марио Драги може да се възприеме и в отговор на политизирането на Европейската комисия, както стана ясно по време на септемврийската Еврогрупа. Той от години се опитва да докаже на страните-членки, че ЕЦБ не е основният играч във възстановяването на икономиката. Паричната й политика е само допълнение към нещо, което трябва да се прави от страните-членки заедно и поотделно. Днешната политическа ситуация обаче навява на мисълта, че посланието му ще бъде схванато повратно. Все пак политиците имат да печелят избори, не да спасяват европейския проект и най-голямото му достижение - еврото.