euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Никога от създаването му досега на Европейския съюз не му се е налагало да докаже защо е мирен проект, чиято цел е да предотвратява въоръжени конфликти между държавите в Европа. Някои страни-членки миналата година побързаха да изпратят армията си да охранява границите им, включително и вътрешни за Съюза и Шенген, издигнаха телени огради и генерираха кадри сякаш от военни конфликти. Реториката се ожесточи, дипломатичният тон беше изоставен, отправят се заплахи, ултиматуми. Човек може само да гадае какво би могло да се случи, ако не беше ЕС. Но съюз има, нищо че по думите на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) няма нито достатъчно Европа, нито достатъчно съюз в него, очевидно е, че основната му функция - да опази мира на континента - работи.

Това е единственото постижение на срещата на върха в Братислава, чиято цел беше да постави началото на процес на преосмисляне на ЕС. В навечерието й обаче тегнеше усещане, че Съюзът е на кръстопът и то истински - страните-членки не са съгласни с посоката, в която се върви, нито с превоза, както писа euinside. "Въпреки че една страна реши да напусне, ЕС остава незаменим за всички останали от нас. В резултат на войните и дълбокото разделение на нашия континент ЕС осигури мир, демокрация и оспособи нашите страни да просперират. Много държави и региони отвън все още се стремят към подобни постижения. Твърдо сме решени да постигнем успех като ЕС от 27 членки, надграждайки над нашата съвместна история", се казва в началото на братиславската декларация [на английски език].

Документът потвърждава, че Европейският съюз остава и дезинтеграция няма да има. По думите на основния домакин на срещата - словашкия премиер Роберт Фицо - ЕС е най-добрият проект за Европа. "Не можем да се върнем назад, трябва да продължим напред. Просперитетът, стабилността и сигурността в Европа не могат иначе да бъдат гарантирани. Това е възможно само през ЕС", каза той на съвместна пресконференция с председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). 

Това, което не се казва обаче е в каква посока да се върви. От текста става ясно, че засега ЕС ще си остане такъв какъвто е - гарант за мира, демокрацията, сигурността, свободното движение на хора, но не става ясно как ще се постигне това. Нито демокрацията процъфтява навсякъде из съюза, нито сигурността, а свободното движение на хора все повече е въпрос на интерпретация.  Ябълката на европейския раздор продължава да е миграционната политика и в търсенето на компромис по тази тема с цел Съюзът да бъде опазен цял в името на основната му функция (опазването на мира), съществува огромен риск ЕС да потъпче някои от ценностите си, нищо че в Братислава имаше заявка те да останат пътеводна светлина за 27-е. Че ЕС е мирен проект, е всъщност най-малкото общо кратно, около което се обединиха всички страни-членки. Разделението по останалите въпроси, а също и идеологическото разделение си остават и само ще се задълбочават. 

Гъвкава солидарност, но само когато е в наша полза

Седмица преди първата годишнина, откакто Унгария, подкрепена от останалите във В4 обяви война на европейската солидарност (на 22 септември 2015-а година беше гласувано в Съвета предложението на ЕК за квотно разпределение на бежанци), се роди вишеградският парадокс. Четирите вишеградски страни предлагат в своята визия за ЕС миграционната му политика да се базира на принципа на гъвкавата солидарност. "Тази концепция трябва да оспособи страните-членки да решават конкретни форми на сътрудничество, като взимат предвид опита и потенциала си. Освен това, механизмът за разпределение [на бежанци] трябва да е доброволен", се казва в декларацията [на английски език] на В4. За сметка на това обаче, Вишеградската група е изключително твърда и неотстъпчива по отношение на Великобритания и нейната заявка за напускане на Съюза.

"Една от целите [на преговорите] трябва да бъде да се отхвърли избирателността. Не може просто да си избираш най-хубавите неща и да взимаш само това, което ти пасва", отсече словашкият премиер Робърт Фицо след срещата. Ангела Меркел смята, че декларацията на В4 за гъвкавата солидарност е положително предложение. "Европа винаги е била зависима от намирането на компромиси", каза тя. "Виждали сме в миналото, че много решения по толкова чувствителни въпроси срещат сериозна съпротива у някои страни, така че трябва да пробваме други средства, за да стигнем до решение", добави германската канцлерка. 

Ренци отново не вижда смисъл от ЕС, Орбан - също

Тази нагласа спрямо бежанците на двата полюса на Европейския съюз в момента - Орбан и Меркел - вбеси италианския премиер Матео Ренци, който напусна срещата без да удостои журналистите с внимание. В Братислава се говореше, че първоначалният план е бил Ренци да застане до Меркел и Оланд, но е отказал впоследствие, след като изразил разочарование от срещата. Не само е отказал да застане до тях, но италианският премиер изобщо не даде брифинг, което е рядкост. Той винаги говори пред журналисти след всеки завършек на среща на върха на ЕС. Гневът на г-н Ренци напомни на първия му изблик, още когато миграционният проблем не се беше превърнал в криза за целия ЕС, а все още беше локален въпрос за фронтовите държави, най-вече Италия и Гърция. 

Любопитното е, че и унгарският премиер Виктор Орбан не беше доволен от резултата от срещата. Според прессъобщение [на английски език] на сайта на унгарското правителство, унгарският премиер е заявил на пресконференция, че "ние се провалихме да променим миграционната политика на ЕС". Въпреки привидното единство на В4, г-н Орбан се размина с оценката на домакина Фицо, според когото срещата е била изключително успешна. Виктор орбан е на точно обратното мнение. Срещата е неуспешна, защото предишната "самоунищожителна и наивна" миграционна политика продължава да доминира в ЕС, е казал той. Според него В4 са били единствените на тази среща, които са излезли с конкретни предложения за ЕС.  

Най-важният въпрос за Унгария е бил дали и други ще последват Великобритания в напускането на ЕС и дали Съюзът ще продължи да се движи по пътя на дезинтеграцията. Никой друг не е искал да напусне Съюза и затова всички решили да останат заедно, става ясно от съобщението. Пред журналисти г-н Орбан хвърли светлина и върху противоречието как така Унгария иска по-хлабав съюз, а подкрепя създаването на европейска армия. Основната му идея е такава армия да извършва операции извън ЕС в миграционните лагери. От думите му се изяснява и неговата концепция за европейска солидарност. Според него е прекалено опростенческо да се каже, че онези, които приемат бежанци демонстрират солидарност, докато тези, които отказват нямат. За него израз на солидарност е, когато държавите се "жертват" в името на европейската безопасност и сигурност като харчат пари за охрана на границата. 

Той натърти, че Унгария е сред онези страни, които демонстрират най-голяма солидарност, защото ако не била унгарската защита на границата, други страни щели да изпаднат в големи проблеми. "Като акт на солидарност Унгария сама понася бремето на разходите не само за собствената си охрана, но и на други европейски нации", е заявил унгарският премиер.

Всички обичат Бойко

Българският му колега Бойко Борисов, с когото Орбан се видя ден преди срещата в София, има точно обратното виждане за солидарност. Някак изненадващо България се озова в центъра на вниманието на срещата, като нямаше лидер който по време на срещата или в разговори преди нея да не спомене публично, че на България трябва да се помогне да охранява границата си с Турция. За България бяха заделени 108 млн. евро за оборудване и финансиране на още 200 гранични служители на Фронтекс. Според г-н Борисов, не че България не може сама да си поеме нарасналите разходи, но в случая било важно за него да се демонстрира европейската солидарност с България.

"Ние имаме 13 млрд. във фискалния резерв. Ние имаме пари да извадим да си платим, но няма да е честно толкова усилия да полага държавата и да не се оцени, когато като обща европейска солидарност ... Аз не си спомням изобщо така България да е посочвана отделно, с отделно решение и целево да се направи нещо за България", каза българският министър-председател в своеобразен монолог след края на срещата. По време на посещението на Виктор Орбан Борисов заяви, че ЕС трябва незабавно да даде пари, защото българският бюджет не може да издържи натиска да изплати компенсации на американски енергийни централи и на Русия за непостроената атомна електроцентрала в Белене. Това поставя въпроса доколко далече се простират схващанията на г-н Борисов за европейска солидарност и дали тя трябва да плаща за енергийните решения на няколко поредни правителства. 

Чий е ЕС?

Скритият въпрос на срещата беше не какъв, а чий е Съюзът - на основателките Франция и Германия, на Орбан или на институциите? Всеки дърпаше чергата към себе си и чертаеше своята територия в Съюза. Лидерите на Франция и Германия се опитваха да се запазят като основен двигател на ЕС, заставайки заедно на съвместна пресконференция след края на срещата. Това не е прецедент, но откакто Франсоа Оланд е президент, определено е рядкост. "Разбирам, че г-н Орбан няма същия подход и това ще си остане така. [За нас] беше важно да покажем, че Франция и Германия са наистина заедно, за да може ЕС27 да успее. Това е причината, поради която канцлерката и аз искахме да застанем един до друг и да представим заключенията", обясни г-н Оланд. "Чувстваме се отговорни за превръщането на тази програма в успешна история, а не да остане само празни думи върху хартията", добави г-жа Меркел. 

Литовската президентка Далия Грибаускайте каза, че е важно Ангела Меркел да бъде силна и заяви ясно подкрепата си в този труден за нея момент както вътрешнополитически в партията й и в Германия, така и на европейско ниво. Българският министър-председател Бойко Борисов не взе страна в спора за собствеността върху Съюза, но каза, че по-хубаво място за живот от Европа няма. Той попита какъв е модела, който ЕС иска да следва, но в неговите очи алтернативата е външна, а не вътрешна (например Орбановата). "Какъв ни е модела, който искаме да следваме - турския, руския, американския?". От думите му стана ясно, че той вижда ЕС единствено като средство за финансиране на икономическото изравняване между страните-членки. 

Визията на Франция и Германия винаги е била за задълбочаване на интеграцията, макар и да имат различия по отношение на етапите и скоростта. Вишеградската четворка обаче (Словакия, Чехия, Полша и Унгария) има друго виждане за ЕС. В своята декларация те посочват, че трябва да се възстанови институционалният баланс в ЕС като основната роля за задаването на посоката трябва да бъде на Европейския съвет. На второ място четирите страни искат засилване на ролята на националните парламенти. В4 е против възможността някои страни-членки да се интегрират повече, изоставяйки останалите. "Необходимо е да разработим решение, което ще даде възможност на всички страни да се чувстват комфортно в ЕС. По тази причина Вишеградските държави настояват, че европейската интеграция е общ проект и всички преговори трябва да са включващи и да са отворени за всички страни-членки", се казва в декларацията. Това е ясна заявка за бъдещо блокиране на апетитите за задълбочаване на интеграцията, въпреки че възможности за различни етапи на интеграция са ясно разписани в Лисабонския договор. 

В битката за собственост върху задаването на посоката се включи и шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер, който започна встъпителните си думи на заключителната пресконференция изразявайки задоволство от топлия прием от страна на лидерите за годишното му обръщение в Европарламента. Факт е, че за първи път и напълно необичайно лидерите похвалиха публично обръщението му, което поставя въпроса дали са харесали начертаната от него посока или анализа му за състоянието на Съюза. Германската канцлерка хареса приоритетите. "Мисля, че Жан-Клод Юнкер постави правилните приоритети в речта си". Няма никакво съмнение, че причината е, че това е най-неамбициозната реч за състоянието на Съюза, откакто съществува този формат, въведен от предшественика на Юнкер Жозе Мануел Барозу. 

Юнкер беше възхитен от това, че дори Доналд Туск е харесал речта му. "Вие сте запознати с езика, който се използва на пресконференции и сигурно сте забелязали, че г-н Туск обикновено е много сдържан, а сега се отпусна да каже, че Европейският съвет е приветствал речта на председателя на ЕК. Обикновено се борим Съветът поне да отбележи какво прави Комисията", каза той тържествуващо. 

Каквито членките, такъв и Съюзът

Друг аргумент, че единството от братиславската декларация е кухо беше пресконференцията на председателя на Европарламента Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия), който не беше поканен да участва в срещата, каквато е традицията при официалните срещи на върха на ЕС. Той беше възмутен от това и реши да каже своето си пред медиите. Според него ЕС е толкова силен, колкото страните-членки позволят. "Европейските институции са част от този Съюз, те са инструменти на този Съюз, но Съюзът е създаден от страните-членки. Той не е ЕС в Брюксел, който е основал Федерална република Германия или е изобретил Италия, или е създал Франция, или Словакия. Обратното е. Страните-членки са построили Съюза и те трябва да поемат отговорност за съюза, който са създали", започна г-н Шулц. 

Той също предложи собствен анализ за състоянието на ЕС като обясни, че той е изграден върху два стълба - сътрудничество между суверенни държави, което представлява междуправителствено сътрудничество, и между държави, които са прехвърлили суверенитет на наднационално ниво с отделни органи. Този вторият, по неговите думи, е европейската интеграция. През последните години двата стълба са в конфликт помежду си. Мартин Шулц говореше бавно и обмисляше всяка своя дума по въпроса за Орбановата визия за ЕС. Двамата изпаднаха в конфликт, след като унгарският премиер го призова за повече респект от страна на шефа на ЕП. Двамата са се срещнали преди началото на срещата и според Шулц Орбан е представител на "съвършено различна гледна точка от моята". Шулц определи срещата като много конфронтационна и открита, но същевременно и плодотворна. 

На мнение е, че идеологическата линия на Качински-Орбан ще има силно въздействие върху ЕС. "Напълно несъгласен съм със стратегията за ренационализация, която според мен дава отговор на предизвикателствата на 21-и век с инструменти от 19-и". Това е грешно, но съществува и означава, че трябва да го обсъждаме. Шулц предупреди, че никой не трябва да твърди, че само той представлява хората. "Аз също представлявам хората", каза той по повод вечните твърдения на Виктор Орбан, че говори от името на гражданите. От продължителните му отговори струеше разочарование, но и примирение, че в ЕС вече официално има нова идеологическа линия, която е в абсолютен конфликт с европейската ценностна система. 

Изгубване в превода или избързване?

Изказванията на отделните лидери не само демонстрираха, че твърдението в братиславската декларация за европейското единство е кухо и лишено от съдържание, но се получи и изгубване в превода за характера на срещата. Във встъпителните си думи на пресконференцията на 16 септември вечерта г-н Юнкер реши да коригира домакина Роберт Фицо, който заяви, че срещата на върха на ЕС е била успешна. Според Юнкер, това не е било неформален Европейски съвет (среща на лидерите на страните-членки, която не произвежда писмени решения), а неформална среща на 27 страни-членки. "Това е премиера в историята на ЕС и затова не публикувахме писмени заключения, тъй като нямаше да е особено подходящо", каза Юнкер

"Що се отнася до формата на срещата, това беше неформална среща на 27-е държавни и правителствени ръководители", отговори Роберт Фицо. "Ние сме в Братислава като 27 за неформална среща, тъй като ЕС все още се състои от 28 членки", уточни шефът на Европейския съвет Доналд Туск. Така и не стана ясно дали нуждата от тези пояснения е дошла, заради грешка в превода или някои лидери вече възприемат Съюза като състоящ се от 27 членки. Туск обясни, че форматът 27 ще се институционализира в мига, когато Великобритания активира член 50 от Договора за ЕС, което едва ли ще стане до края на годината, каза той, но напомни, че ЕС е готов да започне преговорите още утре. 

Мек или твърд Бризход?

Съдейки по реакцията на словашкия премиер по темата за Бризхода, възможно е да не става дума за изгубване в превода. По повод журналистически въпрос за достъпа на Обединеното кралство до единния пазар на ЕС и свободата на движение на хора или само на работници се разигра любопитна сцена. След като Доналд Туск отговори на въпроса, говорителят му започна да анонсира кой да бъде следващият журналист да зададе въпрос. В този момент обаче той беше прекъснат от Жан-Клод Юнкер с думите: "Не, не, не - това е въпрос за Роберт и за мен, и тъй като сме в Словакия, Роберт има думата". Словашкият премиер заяви, че преговорите с Великобритания не бива да са в ущърб на европейските интереси. Точно тогава той направи изказването си за избирателността и колко е важно резултатът от преговорите да покаже, че е по-добре да си в ЕС, отколкото извън него.

Тази теза изключително много пасва на г-н Юнкер, който ликуваше след референдума във Великобритания и беше обвиняван, че е бил прекалено остър спрямо кралството и заради това, дори имаше искания на оставката му. Когато взе думата, бившият премиер на Люксембург добави, че има ясна връзка между достъпа до вътрешния пазар и свободата на движение на хора. "Не виждам никаква възможност за компромис по този въпрос", каза г-н Юнкер. Словашкият премиер добави, че в момента във Великобритания живеят близо 70 000 словаци, а като се добавят и страни като България, Румъния и особено Полша, каза той, бройката става много по-голяма. "Преговорите трябва да бъдат за взаимните отношения между Великобритания и страните-членки в бъдеще, но човек не може да избяга от усещането, че тези преговори носят риска да се превърнат в създаването на втора категория граждани в Обединеното кралство и това ще бъде решаваща тема за нас в преговорите. Не можем да допуснем резултатът от Бризхода да бъде превръщането на онези, които са допринесли значително за британската икономика, във втора категория граждани", подчерта г-н Фицо.

Нека мине юбилеят

От изказванията на мнозина лидери се създаде усещането, че е постигнато съгласие да се направи опит да се демонстрира европейско единство до март 2017-а година, когато в Рим ще се отбележи 60-ата годишнина от подписването на Договора от Рим, който поставя основите на ЕС. Дотогава трябва да завърши братиславският процес. В Рим се очаква да стане ясно не само чий, но и какъв ще бъде Европейският съюз в бъдеще. Дали в името на опазването на мира на континента той ще направи няколко крачки назад, за да задоволи претенциите на Виктор Орбан (и останалите във В4) или ще изхвърли баласта и ще изплува на повърхността, способен да определи посоката и да я следва без да се стига до борби кой да държи руля, е въпрос, на който в момента е трудно да се даде отговор. Още повече, че насрещно течение се очаква да образуват изборите догодина в двигателя на ЕС - Франция и Германия. 

Съществена част от пътната карта, договорена на 16 септември, е обещанието да се изпълняват ... обещанията. Договорено е механизмът за преглед на изпълнението на взетите решения да бъде подсилен и се поема ангажимент за "лоялно сътрудничество и комуникация между страните-членки". Пресконференцията на г-н Орбан показва, че това ще е най-трудната част. Изводът от Братислава е, че европейският Титаник вече върви към айсберга. Някои са го забелязали и искат смяна на курса, а други предпочитат оркестъра да продължи да свири. Очакваното време на удара е март догодина.