euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Хроника на юнския Европейски съвет

Аделина Марини, July 7, 2016

Юнската среща на върха на ЕС мина и замина. Вече всичко е изписано, изчетено, забравено. Погледите са вперени в предстоящата среща на върха на НАТО и куп други важни теми, някои от които ще имат кратък туит-живот, други ще попаднат във водещите новини на телевизиите и заглавията на вестниците, трети ще бъдат предмет на анализи и коментари от експерти и анализатори, а четвърти ще се превърнат във водещата тема на фейсбук-обществото. И все пак - възможно ли е да сме изпуснали нещо от атмосферата на Европейския съвет на 28 и 29 юни? Или пък да си заслужава да го припомним отново? Бих откроила няколко неща, които привлякоха вниманието ми. Някои от тях бяха отразени в европейските медии, други - може би не, а трети споделих в Туитър и Фейсбук със съответните последици :)

Юнкер чете полска литература на немски, а Борисов не е чел само "Винету"

Бившият премиер на Люксембург, а в момента шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е известен с острия си език и специфичното си чувство за хумор. Откакто стана шеф на Комисията обаче, хапливите му реплики намаляха значително. Дали от радост заради Бризхода или просто стечение на обстоятелствата г-н Юнкер се върна към старата си хапливост. По време на пресконференцията след първия ден на срещата малко преди полунощ на 28 юни, докато представяше резултатите от разговорите с британския премиер се разигра следния диалог между него, председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и холандския премиер Марк Руте, който присъстваше, за да отчете резултатите от 6-месечното холандско председателство:

"Юнкер: Когато става дума за Обединеното кралство, ще трябва да се изразя на английски, защото забелязах днес [28 юни], че говорител на ЕК не използваше езика на Шекспир. Това е голяма грешка! Но, аз .... (прекъснат е от неразбираеми реплики от страна на Туск и Руте). Да, но аз съм единственият, който не може да говори на родния си език, защото вие не разбирате люксембургски, което е голяма грешка (смях в залата).

Туск: Ами полския?

Руте: Това е голяма загуба за цяла Европа, Жан-Клод.

Юнкер: Полският ми е - как да кажа - знанията ми по него са почти като по останалите различни езици. Харесвам полската литература, но я чета на немски (пълна тишина за няколко секунди и леко объркан израз на лицето на бившия полски премиер Доналд Туск)".

Докато Юнкер чете на немски, обяснявайки това на езика на Шекспир, българският министър-председател разби митовете, че е чел само "Винету". След като го попипах на кое течение в ЕС е привърженик - дали на по-гъвкав Съюз или по-хлабав - той отговори следното:

"Навремето имаше едни книги - не знам дали сте ги чели - за утопичния социализъм - Томас Мор, Томазо Кампанела, за Града на слънцето - как всичко ще е хубаво, равно, златно, прекрасно, само че никъде в света това не можа да се въплъти". 

Сладко медийно отмъщение

След Бризхода в стотици анализи и коментари като основен виновник за резултата бяха посочени британските медии. През април беше публикувано изследване на аналитичната компания, базирана в Цюрих, Media Tenor, според което публичната британска корпорация Би Би Си е отразявала ЕС по-негативно, отколкото руския президент Владимир Путин. През последните 15 години отразяването на ЕС е било много повече негативно, отколкото позитивно. По време на презентацията на изследването в Брюксел анализаторите от Media Tenor са заявили, че британските телевизии и особено Би Би Си не са успели да предадат балансирана гледна точка за ЕС или достатъчно отразяване за това как той се отразява на Обединеното кралство. 

Британското медийно войнство в Брюксел не е сред любимците на европейските институции, но Бризходът отприщи някои дълго трупани чувства. Някои от тях забавни. Като например диалога между кореспондента на Би Би Си в Брюксел Крис Морис и холандския премиер Марк Руте:

"Морис: И още един въпрос специално за премиера Руте. Казахте на влизане, че Англия се е сринала политически, парично, конституционно и икономически. Според Вас, какво ни остава?

Руте, Юнкер и Туск отговарят почти едновременно: Би Би Си (бурен смях)".

Не толкова забавно беше на същия този журналист по време на разговора му с високопоставен служител на ЕС, чиято самоличност не мога да разкрия, тъй като разговорът беше неофициален. Не чух добре въпроса, но отговорът беше рязък. Най-напред последваха подробни, но сухи обяснения за правните процедури, които предстоят, за да се задейства Бризхода. След това бяха обяснени подробно обстоятелствата за това как се стигна до референдума с напомняне, че за Великобритания е направено дори повече от възможното за ЕС. И накрая на журналиста му беше буквално изсъскано да не търси вината в ЕС. Точно в този момент на никого не му се искаше да е на мястото на британския колега. 

Едно странно искане за оставката на Жан-Клод Юнкер

В рамките на двудневната среща се появи изненадващо искането за оставката на шефа на ЕК. За това се говореше и отпреди Европейския съвет, но ситуацията доста приличаше на кампания. Най-много с темата се занимаваха две големи европейски издания - Euractiv и Politico Europe. На всяко публично събитие те задаваха въпрос за юнкеровата оставка. Впоследствие стана ясно, че такова искане е имала Полша. Официалната причина е, че Юнкер е прекрачил добрия тон с реакциите си на Бризхода. В Брюксел се спекулираше обаче, че задната мисъл на Варшава е била да се отърве от Юнкер, който разпореди срещу Полша да започне процедура за защита на върховенството на закона. 

Юнкер получи сериозна подкрепа както в Европарламента, където самият той опроверга и друг слух, че предстои да подаде оставка, заради лошото му здравословно състояние: "Нито съм уморен, нито болен, както някои германски вестници твърдят - очевидно днешните лекари работят в журналистиката. Аз съм си аз и до последния си дъх ще се боря за обединена Европа, за по-добра Европа", увери той евродепутатите. Зад Юнкер застанаха още премиерите на Унгария и България - Виктор Орбан и Бойко Борисов. И двамата заявиха, че сега не е моментът да се разклаща ЕК. Европарламентът също подкрепи Юнкер и го окуражи да остане на фона на изявленията на германски министри, че е по-добре той да бъде сменен. 

Германия има друг интерес по отношение на Юнкер. Берлин, както и немалко други страни-членки, не харесваше новата процедура за избор на шефа на ЕК чрез номинации на европейските политически партии и предлагането на кандидатурите по време на изборите за Европейския парламент. Процедурата стана известна с ... немското си име Spitzenkandidaten. Тя беше голяма победа за Европарламента и основната й цел беше да се отговори на критиките за демократичен дефицит в ЕС. Едва преглътнала процедурата, Германия трябваше да се сблъска с решението на Юнкер да направи от Комисията по-политически орган, с което Берлин никак не е съгласен. Повечето призиви за премахване на процедурата на шпиценкандидатите идват именно от Германия.

Ако Юнкер по някакви причини подаде оставка, много е възможно наследникът му да бъде избран по добрия стар начин, което на фона на Бризхода, би било много голяма грешка, тъй като немалка част от евроскептиците обвиняват ЕС за това, че често важни решения се взимат на базата на задкулисни сделки. Въпросът остава отворен засега. Някои медии очакват, че главата на Юнкер ще падне догодина. Европейският ветеран обаче досега винаги е демонстрирал завиден нюх за оцеляване и ако здравето не му попречи, той със сигурност ще се възпротиви на опитите да бъде детрониран, а зад него стои и мнозинството в Европейския парламент.

Някои журналисти са за предпочитане

Връщам ви отново на медийната тема, защото по време на първата пресконференция в Брюксел забелязах нещо, което може и да не ви се стори важно, но е симптом. Домакин на пресконференциите след заседания на Европейския съвет е председателят Туск, затова и говорителят му, датчанинът Пребен Ааман, е натоварен със задачата да посочва кой от всички желаещи журналисти да зададе въпрос. Само че в края на среднощната пресконференция на 28 юни Жан-Клод Юнкер много настояваше точно определен журналист да му зададе въпрос. Юнкер сочеше с пръст и настояваше кореспондентката на италианската телевизия Sky Tg24 Джована Панкери да му зададе въпрос и Пребен Ааман се съгласи. Тя попита за искането на италианския премиер Матео Ренци да спаси закъсали италиански банки с публични средства, което е против правилата за държавна помощ в ЕС и уронва току-що изградения банков съюз, който все още не е влизал в употреба, за да се провери как работи.

Вероятно г-н Юнкер е настоял именно Джована Панкери да му зададе въпрос, защото е искал да отправи ясно послание на Матео Ренци. "Знаейки, че сте италианка, не искам да отговоря директно и проактивно на въпроса Ви. Обсъдихме въпроса с Матео Ренци този следобед. ЕК ще направи всичко възможно, за да избегне масови банкови напускания. Засега няма опасност от такова нещо за Италия, но трябва да гарантираме, предвид глобалните обстоятелства, в които се намираме, че банковият сектор в Италия и другаде ще бъде защитен по най-добрия възможен начин". Темата е много важна за Италия, в чийто банков сектор не бяха наляти пари, както това се случи в други държави в началото на кризата в еврозоната 2009-а година. 

В момента в медиите обикаля числото 40 милиарда евро като потенциален спасителен заем за италианските банки, които са пълни с лоши кредити на стойност 360 млрд. евро. Според мнозина анализатори, банковият сектор на Италия съвсем не е в това състояние заради Бризхода. Нещо, което и самият премиер Ренци признава, като напомня обаче, че когато е трябвало, банките не са били спасени. Това е било решението на тогавашния премиер Силвио Берлускони, подчерта той. Силен противник на опитите на Матео Ренци да прокара нови компромиси с правилата е, очаквано, германската канцлерка Ангела Меркел, която заяви на брифинг с германски журналисти в Брюксел, че за Германия е важно банковият съюз да работи. "Ние особено се стараем банковият съюз да заработи, че определени правила и регламенти са на място за преструктуриране на банки, за рекапитализация и не можем на всеки две години да ги променяме отново и отново", заяви тя. 

Матео Ренци й отговори индиректно на своята пресконференция с италиански журналисти на 29 юни следобед като припомни, че именно Германия и Франция първи са нарушили правилата за бюджетния дефицит и че Германия е платила 247 млрд. евро за спасяване на банките си. Италия не иска промяна на правилата, подчерта той многократно. 

Въпрос на приоритети

Друга подробност, която си заслужава да се спомене, е как реагираха лидерите на новината за кървавия атентат на летище "Ататюрк" в Истанбул същата вечер, докато лидерите трябваше да слушат обясненията на Дейвид Камерън за Бризхода. При атентата загинаха над 40 души и повече от 230 бяха ранени. На своя национален брифинг премиерът Дейвид Камерън изобщо не каза и дума за трагедията. Това обаче бяха първите думи на германската канцлерка Ангела Меркел: "Ние, всички държавни и правителствени глави, докато се успокоявахме един друг, сме шокирани и смаяни от този нов акт на тероризъм. През последните месеци Турция постоянно е атакувана. Това е отвратителна поредица от нападения срещу Турция. Все още не знаем кои са извършителите. Отправяме нашите най-дълбоки съчувствия към жертвите на тези атаки. Искам да уверя турския народ, че сме до него", каза г-жа Меркел, а думите й бяха подсилени от светлинното изобразяване на турското знаме върху Бранденбургската врата в Берлин. 

С атентата започна и френският президент Франсоа Оланд. Темата за тероризма му е на сърцето. Той осъди атентата и призова за действия. Съболезнованията към турското правителство и народ пък бяха единственото, което италианският премиер каза на излизане от срещата късно вечерта. Ирландският премиер също започна пресконференцията си, изразявайки шок и тъга от атентата на истанбулското летище. Подкрепата за Турция в този трагичен момент беше масова на континента. 

От рубриката "само хитове" на българския премиер

Това, което имаме като премиер успя да стресне цялото жуналистическо войнство в Брюксел, което се молеше тази година да не му бъде прекъсвана лятната почивка с извънредни Съвети. Драмата се разви, след като премиерът съобщи пред българските журналисти, че предстои извънреден Европейски съвет през юли. В нашия бизнес бързината е важно нещо и макар българският случай да е различен, човек винаги бърза да вдъхне живот на новината като я изстреля най-напред в Туитър. Точно това направих и аз. Оказа се, че за няма и 5 минути брюкселската колегия е запалила телефона на българското представителство в белгийската столица с искане за уточнения. Оказа се, че премиерът е допуснал лапсус. Случва се, ще кажете. Да, но на някои ни се случва по-често :)

Да беше само този лапсус, с мед да го намажеш, но премиерът направи и още няколко, които показват по-сериозни проблеми. Да объркаш една дата не е страшно, защото много дати се въртяха онези дни, но да не знаеш кой премиер на коя държава е и тази държава къде се намира е смущаващо и водят до изчервяване. Ето две от репликите, които предизвикват недоумение:

"Слушах сега и Кени, и други колеги от Великобритания. Нацията в общи линии не е Обединеното кралство сега, а е Разединеното кралство, защото много, и то и младите хора, искат да останат в Брюксел, така че, дет се вика, път за Великобритания да се върне назад в европейското първенство няма по футбол след Исландия ... (смях) За другото мисля, че като мине първоначаната емоция във всички може да се намери едно добро решение". Едва ли има нужда от напречен разрез, за да се подчертае какво не е наред в това изказване. Ще кажа само, че става дума за премиера на Република Ирландия Енда Кени, която не е част от Великобритания от началото на миналия век. 

Другата реплика е по повод атентата в Истанбул: "Докато се водят тези войни и се поставят хората под бомбардировки и да нямат избор от каква ракета - дали американска, френска, руска, турска - ще загинат, това ще е настоящето" .... Така че, избирайте ракети, докато още можете. Ще се видим на следващия Европейски съвет на 16 септември в Братислава преди да е станало "интересно", както каза премиерът по повод предстоящите президентски избори. За тях той каза, че най-много се тревожи. Е, какво да кажем, на нас ни е интересно вече ... колко години?