euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Може би ще се изненадате, но новините от срещата на върха на ЕС миналата седмица, доминирана от темата за резултата от британския референдум на 23 юни, всъщност са много добри. Толкова добри новини в ЕС не е имало от времето  преди началото на кризата в еврозоната. За първи път от десетилетия Европейският съюз реагира адекватно на потенциално голяма криза. След Бризхода 27-е страни-членки, които остават в Съюза, реагираха на базата на мускетарския принцип - един за всички и всички за един. Това е много рядко явление в европейската политика, което показва колко важен е Съюзът и че дори такова сериозно сътресение като напускането на голяма и влиятелна държава не може да го разклати. Точно една година, след като Гризходът (напускането на Гърция) излезе от табуто и се превърна в реална опасност, страните-членки се изправиха пред Бризхода като един и успяха да го абсорбират като още една от точките в напрегнатата си програма. 

По време на двудневния Европейски съвет в Брюксел на 28 и 29 юни всички 27 премиери и президенти говореха едно и също, без никакво изключение - че напускането на Великобритания е безспорно много тъжна новина, но Съюзът продължава напред; че няма да се водят никакви формални или неформални преговори с Обединеното кралство, докато то не подаде официално уведомление за напускане по член 50 от Лисабонския договор; че основната преговорна позиция на ЕС ще бъде, че достъпът до единния пазар означава и признаване на четирите стълба на Съюза - свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора; че на Великобритания трябва да се даде време да се избере нов лидер на Консервативната партия и съответно нов премиер, който да подаде уведомлението, но че неизвестността не трябва да трае твърде дълго.

Сигналът, който излъчи ЕС беше, че проблем няма или ако има, той е с лондонски адрес. На първата пресконференция на 28-и юни вечерта институционалните лидери - шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и на холандското председателство Марк Рюте - демонстрираха необичайно и по всичко личеше - съвсем искрено добро настроение. 

Не бях виждала ветерана на европейската сцена Юнкер толкова весел от години. Усмивките си не скриваха и обичайно доста сериозните господа Туск и Рюте. По време на пресконференцията им често се подмятаха шеги и закачки, не непременно с британски адрес. Имаше разбира се и хапливо злорадстване (от страна на шефа на ЕК) към британските евроскептици. Посланието и на тримата беше, че шоуто трябва да продължи и без Великобритания. Веселието на Юнкер се дължеше, по неговите думи, на това, че лидерите на страните-членки са демонстрирали желание и готовност ЕС да продължи със задачите си, както и досега. От реакциите му личеше, че за него Бризходът е всъщност огромно поражение за евроскептиците. Разговор за бъдещето ще има, но засега в дневния ред не се предвиждат промени в устройствените договори, нито свикването на конвент за бъдещето на Съюза. Всички бяха единодушни, че сега не е моментът ЕС да се заеме отново със себе си и да дискутира какъв трябва да бъде. Има програма, която просто трябва да се изпълнява. 

Говореше се трезво, без излишни емоции, сякаш наистина става дума за нещо, което е съвсем нормално в ЕС, нищо че процедурата по напускането на страна-членка ще се случи за първи път в 60-годишната история на Съюза. Високопоставен източник от ЕС каза пред euinside, че няма страх от нови идеи за бъдещето - колкото повече, толкова по-добре. Проблемът не са идеите, а как те да бъдат осъществени, каза той. Източникът беше сред онези, които не криеха радостта си от напускането на Великобритания - един голям дразнител по-малко. Същият този източник посочи, че Великобритания получи най-добрата възможна сделка през февруари, когато всички в името на оставането на страната в ЕС вложиха гъвкавост, излизаща отвъд правните възможности. Според високопоставения представител, ЕС е направил наистина всичко, което е могъл. Правилата са били огънати максимално. Призивът му беше ЕС да не бъде обвиняван за британските проблеми. 

Мнозина говориха за това, че станалото в Обединеното кралство е сериозен удар за популистите и евроскептиците в Европа. Всеки, който иска да напусне единния пазар, трябва да види какво се случва във Великобритания, каза холандският премиер, визирайки рекордните икономически загуби за страната след обявяването на резултатите от референдума. Нещо повече, председателят Туск каза, че негативните икономически последици за Съюза от напускането на Великобритания са много по-малко от очакваното. Френският президент Франсоа Оланд натърти, че сега вече хората трябва много да внимават какви са последиците от решенията им преди, а не след гласуването. Българският премиер също посочи, че Бризходът е предупреждение към популистите, а италианският правителствен шеф Матео Ренци беше дори още по-директен като заяви, че жертва на популизма е Джо Кокс - британската депутатка от Лейбъристката партия, която беше убита седмица преди референдума. Ренци каза също, че в Италия Движението "Пет звезди" е като Найджъл Фараж, а лидерът на Северната лига Матео Салвини беше сравнен с Марин льо Пен. 

Най-важният извод от срещата миналата седмица обаче е друг и той надскача ежедневните проблеми с икономиката, политическите различия, несъгласията по ключови общоевропейски въпроси. Това е отговорът на въпроса "За какво ни е ЕС?". 

Камерън трябваше да изгуби ЕС, за да го разбере

Едно от най-забележителните събития на двудневната среща беше катарзиса на британския премиер в оставка Дейвид Камерън. Човекът, от когото тръгна всичко, който воюваше с ЕС на всеки Европейски съвет, за когото националната победа беше основна цел на пътуванията му до Брюксел, преживя истинско пробуждане. По време на продължителна пресконференция на 28-и юни вечерта той започна изказването си в претъпканата британска зала за брифинги с носталгия. "Те [срещите на върха] често са дълги и дразнещи, и трудни, но винаги съм си спомнял, докато присъствам на тези Съвети, че това е организация, че това е формула, която е събрала заедно страни, които преди не много години са били в конфликт и въпреки раздразненията, винаги ми се е струвало много успокоително, че сме намерили начин да си говорим и да решаваме различията си чрез диалог и аргументи", каза британският премиер. 

По-нататък той продължи като изрази желание британските граждани, отровени от омраза срещу ЕС по време на кампанията за референдума, да можеха да присъстват на вечерята на лидерите и да чуят какво говорят те за Великобритания. Искаше му се британските граждани да могат да чуят думите на естонския премиер Таави Роивас как кралските военноморски сили са помогнали за независимостта на страната преди 100 години или на чешкия премиер Бохуслав Соботка, който е припомнил, че Великобритания е била дом за чехите, бягащи от преследване в Чехословакия през 1948-а и 1968-а. Страните от Източна и Централна Европа, чиито граждани се превърнаха в обществен враг номер едно за Великобритания в последните години, все още се чувстват длъжни на Великобритания за това, че е застанала до тях, когато са страдали под ярeма на комунизма, както и за подкрепата за членство в ЕС, каза още британският премиер. 

Топли думи е имало и от страна на френския президент Франсоа Оланд, който припомнил за френските и британски войници, загинали за свободата на континента, за демокрацията и ценностите, които споделяме. Камерън изброяваше още думи на европейски лидери и изглежаше, че чак сега е разбрал какво е ЕС и защо понякога е трудно да се постигне споразумение, и защо отнема дълги дни и нощи. Въпреки това обаче, Камерън не изрази съжаление за решението си да свика референдум, единствено за резултата. Той настоя, че референдумът е трябвало да се проведе. "Не може просто да се оставят на парламента решения за начина, по който ни управляват. Това в крайна сметка според мен е за народа", каза той. 

Също чак след референдума и след шестте му години присъствие в Европейския съвет Дейвид Камерън разбра и защо единният пазар и свободното движение на хора са неразривно свързани. "Част от единния пазар е да се каже на страните, които влизат на него и може би са по-малко богати от нас, които може би са избягали от опустошенията на комунизма не чак толкова отдавна, че ще получат известна помощ, за да се изравнят с нивото на останалите. Така че, тези неща вървят заедно. Мисля, че понякога във Великобритания гледаме на тези неща като на отделни опции и че ако искаш пълните ползи от единния пазар, трябва да участваш във всяка част от него". 

ЕС отново е мирен проект

И точно това е най-хубавата новина от юнския Европейски съвет - че всички бяха единодушни, че Съюзът продължава да е мирен проект. Това беше записано и в декларацията на 27-е: "ЕС е историческо постижение на мир, просперитет и сигурност на Европейския континент и остава наша обща рамка". Не само че това беше записано в декларацията, но и мнозина лидери го повториха по време на отчетите си пред националните журналисти. Най-емоционално беше в Европейския парламент преди срещата. Лидерът на най-голямата политическа група в Европарламента - на Европейската народна партия (ЕНП) - Манфред Вебер (Германия) беше голямата изненада по време на дебата, тъй като държа наистина емоционална реч, при това на английски език. 

"Политиците, които се бориха за Бризход, са имали привилегията да живеят в Европа без стени, без национализъм. Сега те издигат нови стени", каза той и продължи: "Да, това е победа за популистите. Тържеството на националистите и от двете страни на Канала ни показаха: бъдещето на Европа сега е на кръстопът. Демагозите от ляво и от дясно искат да разрушат Европа и от четвъртък [23 юни] всеки в Европа трябва да знае какъв е залогът - разделение или сътрудничество, стени или мостове, национализъм или Европа. Днес едно нещо има значение: ние, огромното мнозинство в този парламент, сме единни зад идеята за обединена, мирна и толерантна Европа и популистите трябва да знаят това. Ние днес стоим зад Европа повече от всякога", добави германският евродепутат и беше многократно бурно аплодиран.

Бившият белгийски премиер, а сега лидер на парламентарната група на либералите Ги Верхофстад обичайно е страстен оратор. 28-и юни не направи изключение, но речта му този път имаше различен акцент, който предизвика силно одобрение в залата. Той заяви, че не му е толкова трудно да преглътне решението на британския народ, нищо че не е съгласен с него.

"Това, което ми е трудно - а мисля, че това се отнася и за останалите лидери на групи и за всеки в този парламент - е, начинът, по който [Бризходът] успя - абсолютно негативната кампания, плакатите на г-н Фараж, показващи бежанците като в нацистка пропаганда. Никога не съм мислил, че е възможно някой в този парламент да направи такова нещо. Също и лъжите за миграцията и лъжите, че 'Турция ще се присъедини към Съюза следващата седмица', или лъжите за 350-те милиона паунда, които ще се върнат незабавно в националната здравна служба и сега не се връщат в нея. Създаде се климат на страх и именно тази отрицателна визия, която беше създадена, е най-шокиращата от всичко, което стана във Великобритания, не изборът на народа, защото изборът на народа е демокрация", каза още г-н Верхофстад. 

Камерън напусна, но Орбан остава

Вторият ден от срещата премина без Великобритания, което само по себе си беше силен сигнал, че Съюзът продължава напред, сякаш незабелязал, че пътьом една членка е изпаднала от групата. Няколко са важните неща, договорени на 29-и юни. Първото е, че не Комисията, а и трите европейски институции ще участват активно в преговорите по напускането на Великобритания, след като тя активира член 50. Първоначално имаше разногласия между 27-е коя институция трябва да бъде водещата, като някои (сред тях и българският премиер) настояваха ЕК да води преговорите, тъй като има най-голям капацитет и опит за това, докато други настояваха Съветът да има водещата роля. Както става обикновено в ЕС, беше постигнат компромис. 

Преговорите ще се водят от ЕК, но контролът върху тях ще се държи от Европейския съвет. Много добра новина е, че всички бяха единодушни, че Европарламентът трябва да играе равностойна роля. Това е сигнал, че ЕС си остава цял и сплотен. Втората новина от срещата е, че 27-е ще се съберат на извънредна среща на върха в средата на септември в Братислава, за да обсъдят бъдещето на Съюза. Всички дадоха ясно да се разбере, че тогава не бива да се очакват нови гръмки идеи, а да се постигне споразумение по вече договореното. Пътеводна светлина ще бъдат стратегическите насоки, които Европейският съвет за първи път прие в своята история след европарламентарните избори през 2014-а година. Основните приоритети на Съюза трябва да бъдат икономиката, развитието на единния пазар, намаляването на бюрокрацията, сигурността и миграцията. 

Последното е нещото, което разделя лидерите, но това не се е променило след Бризхода, въпреки че унгарският премиер Виктор Орбан обяви след края на срещата, че всъщност основният виновник за Бризхода е именно миграцията и по-скоро неадекватният начин, по който ЕС е отговорил на този проблем. Макар че търканията между Вишеградската група и останалите в ЕС по някои ключови за Съюза въпроси си остават, четирите централноевропейски страни изпратиха важен сигнал към всички. В отделна декларация [на английски език] след срещата премиерите на Чехия, Словакия, Полша и Унгария се вричат във вярност към европейския проект като "естествена, сигурна и гледаща напред рамка за нашето общо бъдеще, базирано на взаимно сътрудничество. Ние сме по-силни заедно в Съюза", се казва в декларацията. В нея се препоръчва също вместо да се говори за повече или по-малко Европа, акцентът да се постави върху по-добра Европа.

В документа се споменават също и европейските ценности, но как те се възприемат в централно- и източноевропейските държави е и ще остане основен източник на напрежение в ЕС. Много по-голям, отколкото е Бризходът. С две думи - ЕС продължава постарому. Ще има отново разговори за Европа на няколко скорости, отново ще има драми и кризи, отново ще има разделение по различни оси - север/юг, изток/запад, нови/стари, но положителният ефект на британския случай е, че напомни на ЕС защо е създаден и какъв е залогът. Юнският Европейски съвет от 2016-а година ще остане в историята като срещата на върха, когато ЕС може би за първи път беше истински и безусловно единен. Той ще продължи по своя път все така с малки крачки, колебливо и несигурно, докато менталните, икономическите и социалните различия между страните-членки не започнат да избледняват. След това крачките може и да станат по-големи и по-смели.