euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Полша ни най-малко не се трогва от опитите на Европейската комисия да обясни на Варшава, че има ангажименти към върховенството на закона, произтичащи от член 2 на Договора на ЕС. От януари, когато ЕК официално отвори процедура срещу Полша, заради опасения, че върховенството на закона в тази страна-членка е сериозно застрашено, няма никакъв напредък. Първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи) посети няколко пъти Варваша в опит да убеди местните власти, че това, което правят с Конституционния съд не се вмества в европейската представа за върховенство на закона, но без никакъв успех. Евроскептичното правителство на партия Ред и справедливост е убедена, че е в правото си, не желае европейска намеса и дори заплашва ЕК със съд за злоупотреба с договорите.

Комисията трябваше преди 2 седмици да изпрати в Полша становището си за състоянието на върховенството на закона, което е една от стъпките по беззъбата процедура, но реши да даде на Полша още време. Отново без резултат. След днешното заседание на Колежа на комисарите на ЕК становището вече е изпратено. Съдържанието му не е известно, тъй като на този етап от процедурата то не е публично, но от думите на г-н Тимерманс става ясно, че не е положително. ЕК продължава да е притеснена от проблемите с назначението на съдии в Конституционния съд и изпълнението на решенията на съда от 3 и 9 декември. Проблемно е и решението на Конституционния съд от 9 март тази година, както и ефективността на КС върху новото законодателство, прието през тази година. 

Полските власти имат две седмици да реагират на становището. Ако притесненията на ЕК не бъдат взети предвид, следващата крачка е ЕК да издаде препоръка какво точно да се направи. Ако и тогава няма резултат, следва активирането на така наречената "атомна бомба" - член 7, който предвижда суспендирането на правото на глас на страната-членка. За да се стигне до последното обаче, е нужно одобрението на страните-членки. Според Politico Europe, Полша съвсем не е изолирана в Съвета, тя има подкрепата на източноевропейските членки. Нещо повече, Полша не беше тема на редовния годишен диалог за върховенството на закона, който се проведе миналата седмица на 24 май. Този диалог в Съвета по общи въпроси е част от така наречения механизъм за върховенство на закона, но холандското председателство реши да го организира с друг акцент - спазването на основните права и върховенството на закона в контекста на интеграцията на бежанци и емигранти.

След заседанието на Съвета по общи въпроси холандският външен министър Берт Кундерс заяви, че няма причина да се избягва разговор за страна като Полша, но в момента с тази задача се занимава Европейската комисия. "Трябва да изчакам нейните заключения", бяха думите на Кундерс на пресконференция след заседанието. В Полша реакцията на становището на ЕК беше очаквана. Министърът на правосъдието Збигнев Зиобро заяви, че е изненадан и натъжен. Франс Тимерманс подчерта няколко пъти, че ЕК все още е във фазата на диалога и че той е конструктивен. Не стана ясно какво означава конструктивен диалог, предвид липсата на какъвто и да е напредък. 

Авторът на идеята за създаване на мощен механизъм за върховенство на закона Вивиан Рединг, бивша еврокомисарка от Люксембург, а сега евродепутатка от групата на ЕНП заяви, че решението на ЕК е било необходимо, макар и тъжно. "Докато полското правителство продължава своя авторитарен уклон, пазителят на европейските договори поема своята отговорност", смята г-жа Рединг, чиято идея за общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона, вдъхновен от Механизма за сътрудничество и проверка, с който България и Румъния бяха приети в Съюза, беше орязана до неузнаваемост от страните-членки. Това стана в края на периода, когато Унгария беше единствената, която създаваше проблеми на ЕС от този тип. Сега вече евроскептичните и авторитарни правителства в източната част на ЕС са повече. Без реален механизъм ще стават и още повече.

В момента в Европарламента се работи по нова идея за подсилване на механизма за върховенство на закона, чийто автор е либералната евродепутатка София инт Велд (Холандия). Миналата година тя предложи пакт [на английски език] за демокрация и върховенство на закона, който изисква от ЕК да излезе до края на тази година с ново предложение за междуинституционално споразумение, което да улесни работата на институциите и достъпа до член 7. Тя предлага член 2 от основния договор на ЕС да се превърне в правна база за започване на процедури за нарушение, национални съдилища и дори отделни граждани да могат да завеждат дела в Съда на ЕС при съмнения в законността на страна-членка. В предложението на евродепутатката се дават и ясни индикатори за демокрация и върховенство на закона. 

Индикаторите за демокрация са разделение на властите, безпристрастност на държавата, обратимост на политически решения след избори, наличие на институционален баланс, държавна стабилност, свобода и плурализъм на медиите, почтеност и липса на корупция, прозрачност и отчетност, харта на правата на човека. Индикаторите за върховенството на закона са правна сигурност, предотвратяване на злоупотребата с власт, равенство пред закона и недискриминация, достъп до правосъдие (независимост и безпристрастност, справедлив процес, конституционно правосъдие). Предизвикателства пред върховенството на закона са корупцията, конфликта на интереси, събирането на лични данни и следенето. Докладът на София инт Велд все още е в процес на поправки. Крайният срок за събирането им изтича на 17 юни.

Дори и да бъде одобрен от Европарламента във вида, в който е, той едва ли ще стигне по-далече от това, тъй като е видно, че сред страните-членки няма воля за отстояване на европейските ценности, когато на преден план са изведени геополитически проблеми. Полша е важна страна за ЕС, първо заради размера й и второ заради твърдата й позиция спрямо Русия. Ако ЕС отстъпи заради геополитически причини обаче, това ще сложи началото на края му.