euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Гърция и Еврогрупата - сблъсък на демокрации

Аделина Марини, February 17, 2015

Търпението на Еврогрупата се изчерпа и министрите поставиха ултиматум на Гърция - или удължаване на програмата, или оправяйте се сами. Това стана ясно от безпрецедентно кратката среща на министрите на финансите от еврозоната на 16 февруари в Брюксел. Среща, смятана за ключова за намирането на решение на конфликта между новото крайно ляво/крайно дясно гръцко правителство и Еврогрупата.  Зад позицията им за Гърция застана и МВФ. Срещата започна в 15 часа централноевропейско време, но вместо очакваните продължителни преговори, тя приключи малко преди 7 вечерта без споразумение и, уви, отново с различно тълкуване на събитията. За Еврогрупата всичко е въпрос на логика и рационалност, докато за Гърция е въпрос на фразеология. 

Защо няма споразумение?

Противно на очакванията шефът на Еврогрупата напълно хладнокръвно започна пресконференцията с новината, че министрите на финансите са дали политическа подкрепа за искането на Португалия да изплати предсрочно голяма част от заемите си по спасителната програма към МВФ. "Подобно на Ирландия, която наскоро започна също да връща предсрочно дълговете си към МВФ, Португалия показва колко бързо една страна може да стъпи на краката си след успешно приключила коригираща програма, когато има собственост на програмата и ангажимент към продължаване на реформите". Това беше определено увод към темата за Гърция, по която г-н Йерун Дайселблум припомни как са се развили събитията и посочи, че в Еврогрупата е имало разочарование от резултата на техническите преговори през почивните дни по програмата на Гърция. Разочарованието произтича от липсата на общо разбиране как трябва да изглежда коригиращата програма оттук-нататък и каква част от нея може да бъде изпълнена от гръцкото правителство.

След предишната среща на Еврогрупата миналата сряда стана ясно, че Гърция е готова да изпълнява 70% от програмата си и оставаше само да се види какво може да се промени в оставащите 30%. Общата нагласа на останалите 18 министри на финансите в Еврогрупата е било Гърция да поиска още едно удължаване на сегашната си програма, което да осигури необходимото време за воденето на преговори по нова програма. Това, което 18-те министри предлагат на Гърция в замяна на удължаването е гъвкавост по отношение на мерките в нея. Тази гъвкавост обаче ще бъде предоставена, само ако Гърция поеме твърд ангажимент да не предприема едностранни действия, като тези в първите дни след парламентарните избори, когато беше спрян процесът на приватизация и бяха възстановени на работа съкратените служители в държавните институции. Освен това Еврогрупата настоява Гърция да спазва всичките си финансови задължения към кредиторите и да осигури стабилност на финансовия сектор на фона на масовите тегления на спестявания от гръцките банки. 

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси го каза още по-директно: "Няма алтернатива на искането за удължаване на програмата. Това е абсолютно изискване. Това е рамката, в която всичко се случва. Съюзът и неговите институции действат на базата на правила. Правилата трябва да се спазват", каза френският еврокомисар. По думите му, проблемите произтичат изцяло от несъгласие по фразеологията. "Можем много да обсъждаме фразеологията, но не това е важното. Важното е да се намери общ знаменател във вижданията ни. Трябва да бъдем логични, а не идеологични", добави г-н Московиси. Йерун Дайселблум също каза, че ако проблемът е как ще бъде наречено споразумението, то той е нищожен. Гърците искат мостово споразумение, но от това, което обясниха в Еврогрупата, очевидно става дума за удължаване на програмата, каза той. Как ще го нарекат няма никакво значение, добави холандският финансов министър. 

Не на това мнение беше гръцкият финансов министър Янис Варуфакис, който заяви, че именно фразеологията е основният проблем. На Гърция е била предложена фразата "известна гъвкавост" в програмата. "Ние не сме заинтересувани от някакви козметични промени. Идеята на известната гъвкавост е изключително проблемна", каза той във встъпителните си думи след края на срещата. Направи впечатление, че за разлика от предишния път той говори на пресконференцията изцяло на английски език. И още една забележителна промяна. След предишната провалила се среща на Еврогрупата, Янис Варуфакис отговори само на 1-2 въпроса и след това буквално бягаше от журналистите, като беше изведен от сградата от охраната през заден вход. В понеделник обаче той беше напълно подготвен да отговаря на всякакви въпроси.

По думите му използваната от Еврогрупата фразеология е проблемна, защото е твърде обща и не дава ясна представа какво точно се разбира под "известна гъвкавост". Това може да означава много неща, каза той и след като не ние сме я искали тази гъвкавост, а тя ни беше предложена, то те трябва да конкретизират какво имат предвид. По-нататък по време на брифинга г-н Варуфакис отново беше оптимист като увери, че ще бъде намерена "фразеологията", която е необходима за продължаване напред с истинската работа по намирането на общия знаменател и сключването на нов договор между Гърция и Европа. Той натърти на думата "договор", защото по неговите думи договорът се сключва между равни, а Гърция не желае повече да бъде дългова колония. 

Еврогрупата срещу Еврокомисията

Теория на игрите или теория на конспирацията? Това беше въпросът, който мнозина си задаваха в Брюксел вчера, след като министър Варуфакис написа статия [на английски език] за The New York Times, в която описа, че в предишното си битие на университетски преподавател по икономика се е занимавал много с теория на игрите. Пред журналисти снощи той подчерта обаче, че Гърция в момента не е в позиция да играе никакви игри. Това не звучеше никак убедително след като той концентрира встъпителното си изявление пред журналистите върху мистичен проект на комюнике, изготвен от ЕК, който шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум отхвърлил още преди началото на срещата. Опитите за сключване на такова комюнике продължават от миналата седмица, когато всичко беше договорено, но Гърция в последния момент отказа да го подпише. Това стана след като много от министрите вече си бяха тръгнали от срещата на 11 февруари напълно спокойни, че всичко е наред. Сред тях беше и германският финансов министър Волфганг Шойбле.

Ситуацията с комюникето се повтори и в понеделник вечерта. Версията на Варуфакис е, че преди началото на Еврогрупата Пиер Московиси му е предложил текст на комюнике, което той бил готов да подпише незабавно. "Бях напълно щастлив да го подпиша незабавно и веднага", каза Варуфакис, защото текстът признава хуманитарната криза в Гърция и говори за удължаване или за нуждата на гръцкото правителство да поиска удължаване на споразумението за заема с между четири и шест месеца, което той нарече "преходна програма", чиято цел е да даде възможност да се водят преговорите по новия "договор" между Гърция и Еврогрупата, който премиерът Алексис Ципрас нарече миналата седмица "социален договор". Този договор трябва да бъде за растеж и развитие. Комюникето, което г-н Московиси е предложил на гръцкия финансов министър, е съдържало също така и ангажимент на Европейската комисия да предоставя техническа помощ на гръцкото правителство. Единственото условие на Гърция, за да го подпише, е било да не се изисква от правителството да реже най-ниските пенсии и да вдига ДДС, особено за туризма, обясни г-н Варуфакис. 

"За съжаление, този прекрасен документ, който аз бях готов да подпиша, беше оттеглен минути преди началото на Еврогрупата от председателя на Еврогрупата". По думите на г-н Варуфакис, вълшебният документ е бил заменен от друг, който "ни върна не просто до миналия четвъртък, а до сряда, когато ни натискаха да поискаме удължаване на заемното споразумение и на сегашната програма". Гръцкият министър подчерта, че правителството уважава сегашната програма и има ангажимент към нея, тъй като гръцката държава, "като всяка друга", гарантира приемствеността. "Това е важен принцип и ние напълно се придържаме към него", каза Варуфакис, с което опроверга премиера си Ципрас, който заяви на пресконференция след първото си участие в срещата на върха на ЕС на 12 февруари, че програмата вече не съществува. 

Проблемът според гръцкия финансов министър е, че освен поетите от държавата ангажименти, трябва да се уважава и демокрацията. Гръцкото правителство беше избрано заради обещанието му да се противопостави на програмата, добави той, отново в противоречие с твърдението му, че Гърция иска програма, която да не се казва точно програма. От силно противоречивите изказвания на министър Варуфакис стана ясно, че той предпочита да се договаря с Комисията, а не с Еврогрупата. Само че това е основният формат, в който се водят преговорите, което беше потвърдено от лидерите на страните-членки на 12 февруари и от Пиер Московиси вчера: "Рамката, в която работим е Еврогрупата и това е колективна рамка". Причината е чисто правна, тъй като временният спасителен фонд, изработен специално за Гърция и наречен Европейско средство за финансова стабилност (EFSF), е основан от страните-членки на еврозоната през 2010 г. чрез споразумение помежду им. 

Постоянният фонд, който наследи EFSF - Европейският механизъм за стабилност (ESM) - също е създаден от страните-членки чрез междуправителствено споразумение. Според договора, Европейската комисия е натоварена единствено със задачата да го прилага. В този смисъл изявлението на Варуфакис за документа на ЕК и документа на Еврогрупата е странно. 

Гърция и този път разигра демократичната карта, но остана напълно изолирана от партньорите си в еврозоната, които обявиха, че топката е в полето на Атина. Удължената програма на Гърция изтича на 28 февруари. По нея остава да бъдат изплатени 1.8 млрд. евро от временния спасителен фонд, 1.9 млрд. от печалбите от търговията с гръцки облигации през ЕЦБ и 10.9 милиарда евро от гръцкия спасителен фонд. Всички тези пари обаче ще бъдат отпуснати само и единствено, ако бъде направен преглед на изпълнението на програмата, какъвто не е правен от юни миналата година. Ако тя не бъде удължена и изтече на 28 февруари, тогава парите ще бъдат изгубени. Кристин Лагард, директорът на Международния валутен фонд, също обяви, че Фондът няма да изплати своята част, докато не бъде направен преглед на програмата и той е удовлетворителен. 

Възможно е Еврогрупата да се събере отново в края на седмицата (вероятно в петък) по гръцкия въпрос, но зависи от Атина да се съгласи да приеме удължаване на програмата. От всичко казано снощи изглежда, че Еврогрупата и Гърция се различават наистина единствено по отношение на фразеологията, което според г-н Дайселблум не е проблем. В такъв случай остава гръцкото правителство да успее да "продаде" новото старо споразумение като нещо различно - било то временно, мостово, преходно или друго изцяло в името на демокрацията с пълното съзнание, че еврозоната е съюз от 19 демокрации. Както го описа словашкият министър на финансите Петер Кажимир, "не става дума за желанията на Гърция, а за нашите общи желания".