euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сърбия и Черна гора ще трябва да почакат до следващата година, за да видят как напредъкът им по изискваните от ЕС реформи се материализира в реални стъпки в евроинтеграционния процес. Както се очакваше, последният за годината Европейски съвет не одобри така желания статут на страна-кандидатка за членство на Сърбия, нито пък определи конкретна дата за начало на преговорите за членство с Черна гора. Брюксел все пак фиксира времева рамка за двете страни.

За Сърбия това означава, че страната може да получи статут през февруари, който да бъде потвърден на срещата на върха на европейските лидери през март, а за Черна гора - да започне преговори през юни. Всичко това ще стане, ако бъдат изпълнени определени условия.

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой отчете, че Сърбия е постигнала значителен напредък по отношение на сътрудничеството с Хагския трибунал, а диалогът с Прищина вече е дал първи резултати. "Насърчаваме Сърбия да продължи с диалога и да подобри отношенията си с Прищина в името на регионалната стабилност и интересите на самата Сърбия", заяви той.

Отлагането на статута беше очаквано, като се имат предвид резервите на Германия, особено след последните инциденти по административната граница на Сърбия и Косово, при които пострадаха немски войници от състава на КФОР. След като залови бившия военен лидер на босненските сърби Ратко Младич, сега пред Сърбия остава още едно нелеко препятствие в евроинтеграционния процес, а именно да нормализира отношенията си с Косово, чиято независимост Белград продължава да не признава. Решението на ЕС да не предостави статут на страна-кандидатка за членство на Сърбия предизвика разнопосочни реакции и една оставка.

Сръбският президент Борис Тадич заяви, че не е разочарован от заключенията на Брюксел и решението не означава поражение за държавната политика. Той подчерта, че Сърбия не трябва и не може да се откаже от европейското си бъдеще, защото подобно решение би имало тежки последици. Той отново каза, че Белград ще продължи да отстоява интересите си в Косово и няма да признае независимостта на Прищина нито експлицитно, нито имплицитно. Тадич изрази увереност, че решение на косовския проблем може да се намери.

Верен на политиката си на помирение, сръбският президент честити на Хърватия подписването на договора за членство и на Черна гора за условната дата за започване на преговорите.

Най-силната опозиционна партия - Сръбската прогресивна партия заяви, че неуспехът е равнозначен на провал за управляващите и поиска предсрочни парламентарни избори. Лидерът на Демократическата партия на Сърбия и бивш премиер Воислав Кощуница също смята, че правителството трябва да понесе отговорността си като подаде оставка и свика нови избори.

Днешното решение на Брюксел доведе и до първата оставка в правителството. Вицепремиерът за европейската интеграция Божидар Джелич се оттегли от поста, като заяви, че решението му е лично.

За разлика от Сърбия, Черна гора ликуваше след решенията на Европейския съвет. Страната има статут на кандидат-член от миналата година и все още не е започнала преговори. Президентът Ван Ромпой съобщи, че Брюксел ще продължи да оценява напредъка на Подгорица, особено по отношение на върховенството на закона, като целта е преговорите за членство да започнат през юни 2012.

Министърът на външните работи на Черна гора Милан Рочен заяви, че от днес европейският сън на Черна гора става реалност и страната сега поема щафетата от Хърватия в процеса на евроинтеграция. Президентът на Черна гора Филип Вуянович пък каза, че изпълнението на поставените условия е в интерес на самите граждани и на държавата.

За да започне преговори за членство през юни 2012, Подгорица ще трябва да убеди Брюксел, че е постигнала напредък в прилагането на реформи по отношение на върховенството на закона и основните човешки права като се очакват конкретни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Съветът призова Комисията да изготви предложение за рамката на преговорите с Черна гора съобразно новия подход.

А този подход предвижда, че смятаните за най-трудни преговорни глави "Съдебна система и основни човешки права" и "Правосъдие, свобода и сигурност" ще бъдат отворени на много ранен етап на преговорите, а отварянето на нови глави ще зависи именно от напредъка по тях.