euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лидерите на Европейския съюз трябваше вчера да концентрират всичките си усилия и време в обсъждането на новата стратегия Европа 2020, която ще замени Лисабонската стратегия за растеж и заетост. Това, на практика, са икономическите планове на съюза за следващите 10 години от неговото развитие и показват акцентите, върху които страните-членки ще съсредоточат усилията си на общностно ниво, за да направят Съюза по-конкурентен на глобалния пазар. Впрочем, една от целите на Лисабонската стратегия беше именно тази - да направи европейската икономика най-конкурентоспособната в света до 2010 г. Както вероятно става ясно от само себе си, това не се осъществи. Заради кризата в Еврозоната, причинена от Гърция обаче, лидерите на съюза успяха само да се запознаят с основните моменти в новата стратегия.

Първоначалното обсъждане на стратегията Европа 2020 официално приключи в началото на тази година. Повече от 1500 предложания бяха направени от различни занитересовани страни: държави членки, региони, бизнес- и професионални асоциации, неправителствени и научни организации, страни извън ЕС и международни организации. Като цяло, предлаганата стратегия и нейните приоритети срещат всеобщо одобрение, с препоръката да се избегнат грешките от прилагането на Лисабонската стратегия и новата да бъде по-конкретна и по-стриктно прилагана.

Държавите-членки подкрепят приоритетите на стратегията: растеж, базиран на знанието, социално включване и зелена, конкурентноспособна икономика. В контекста на кризата, страните настояват фокусът на Европа 2020 да остане същия като в Лисабонската стратегия - растеж и работни места. Някои страни настояват за още-по големи социални ангажименти. Общо е мнението, че (за разлика от Лисабонската стратегия) Европа 2020 трябва да бъде по-добре обвързана с другите стратегии на ЕС, като тази за устойчивото развитие, кохезионната и социалната политика, политиките в областта на енергетиката и климата.

Държавите са единодушни и че управлението трябва да се подобри, за да се избегне разминаването между ангажименти и реални действия, допускано често досега. Според много страни-членки влошаването на публичните финанси заради кризата е въпрос от ключово значение. Затова нуждата от инвестиции в (нови) източници на растеж ще бъде гръбнака на фискалната консолидация в следващите години. Според много от тях, повече внимание в новата стратегия трябва да получат производството и малкия и среден бизнес като създатели на растеж и работни места, усилването на единния пазар, макро-икономическата стабилност и насърчаването на външното търсене. Мнозинството от страните са съгласни с идеята за ограничен брой европейски цели, „преведени” в национални. Като цяло има силна подкрепа за водещата роля на Европейския съвет, предвидена в новата стратегия, нещо за което говори вчера и европейският президент Ерман ван Ромпой.

Какви са нагласите до момента от различните заинтересовани страни?

Европейските политически партии

Социалистите и демократите предлагат 5 приоритета: ново споразумение за устойчив растеж, осигуряване на пълна заетост и социално включване, борба с бедността, неравенството и несигурността, високо-продуктивна икономика на знанието, социално и териториално сближаване. По отношение на управлението, социалистите и демократите не са съгласни на Европейския съвет да бъде дадена централна роля. По-скоро тематичните Съвети, Европейският парлламент и националните парламенти трябва да бъдат по-добре включени в управлението, както и социалните партньори и регионите.

Либералите пък са съгласни с основните приоритети (зелени и интелигентни), но призовават за повече фокус върху вътрешния пазар, свободното движение на хора и финансовия надзор. Според тях централна роля в управлението на Съюза трябва да получи Европейската комисия, която да използва метода на тоягата и моркова – да стимулира добре представящите се страни с допълнителни структурни фондове и да прилага финансови санкции на тези, които не изразходват европейските средства според приоритетите на Съюза до 2020. Комисията трябва да взима решения за индикаторите и конвергентните критерии, за избягване на „социален дъмпинг” или миниране на конкурентноспособността на страните членки, смятат либералите.

Европейските консерватори и реформисти смятат, че новата стратегия тгрябва да се фокусира върху сравнителните икономически предимства на Европа и върху съществуващите ангажименти, вместо да ги разширява в нови сфери. Според консерваторите е важно да се завърши единния пазар на стоки и услуги, включително за изследователска и развойна дейност, както и за енергия, да продължи намаляването на администравинтите пречки за малкия и средния бизнес, а законодателството в областта на климата и енергетиката да стане приоритет за Съюза.

Регионите и местните власти

разбираемо акцентираха върху засилване на участието им в управлението. В обсъждането се включиха 120 региона от две трети от държавите членки. Според тях, ролята им трябва да бъде засилена, за да се осигури пълно и равно партньорство между различните нива на управление. В този смисъл, новата стратегия трябва да се прилага „ръка за ръка” с кохезионната политика и нейните интструменти.

Европейски органи и институции

Евросистемата (управителният съвет на Еврозоната) одобрява интеграцията на социалните и екологичните цели в стратегията, като същевремено настоява за запазване на фокуса върху растежа и работните места. Особено внимание трябва да се обърне на добре функциониращия пазар на труда, политиките за вътрешния пазар, конкуренцията и иновациите, както и стриктно да се прилага Пактът за стабилност и растеж.

Според Европейския център за развитие и професионална квалификация стратегията Европа 2020 трябва да включва подробно описани политики по отношение на иновациите и креативността, в частност на обучението и квалификацията, включително професионалната. Партньорството между бизнеса и изследователите трябва да помогне развиваните умения да съвпаднат с търсените от бизнеса.

Партньорите

Социалните партньори са на мнение, че трябва да се работи в областта на образованието и квалифискацията. Бизнесът настоява да се премахнват бариерите пред вътрешния пазар и да продължи намаляването на администравините бариери.

Потребителските организации акцентират върху социалното включване и потребителските права. Подчертават колко е важно да се гарантира правна защита за онлайн търговията и за електронната търговия въобще.

Трети страни като Япония и Норвегия, изразяват подкрепата си за стратегията, с изричния коментар за поставяне на силен акцент върху свободната търговия. Според МВФ, новата стратегия трябда да си постави за цел създаването на възможно най-добри условия за пазарите, в подкрепа на заетостта и продуктивността, както и фокусирайки се върху реформа на пазарите на труда. ООН приветства глобалните измерения на стратегията, а
Американската търговска камара предлага добавянето на още два приоритета: задълбочаване на общия пазар и същевременно „отворен ЕС”.

Гражданите

също имаха възможност да коментират новата стратегия на Европейския съюз. Около 500 души от почти всички страни членки са участвали в обсъждането. Повечето европейци смятат, че образованието, изследователската дейност и „обществото на знанието” са решаващи за бъдещото развитие на съюза. Гражданите подкрепят идеята за по-социална Европа и одобряват сериозните намерения за справяне с климатичните промени и за опазване на околната среда.

Сега остава държавните и правителствени ръководители да се разберат как в крайна сметка ще изглежда Европа 2020. Това ще стане на редовната им среща на върха през март, също неформална, а окончателното приемане на документа се очаква да стане в края на испанското председателство - края на юни. В своето обръщение пред лидерите на Съюза председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изтъкна, че уроците от кризата създават спешна нужда от засилване на координацията вътре в Европа. Взаимозависимостта, особено в Еврозоната, изисква сериозни реформи в някои страни. Те обаче трябва да бъдат осъществявани, отново, в координация с всички останали. С други думи, нито една страна-членка не бива да се изправя пред новите предизвикателства сама.

Нещо повече, Барозу смята, че е крайно време ЕС да се обърне навън и да поеме водеща роля в Г20, което си е и европейско творение, припомни председателят на Еврокомисията. От своя страна, европейският президент Ерман ван Ромпой обяви, че част от причините за глобалната криза е липсата на дългосрочна визия и програма за развитие. Именно затова новата стратегия Европа 2020 е от съществено значение.