euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С повече въпроси отколкото отговори приключи първият неофициален Европейски съвет под председателството на новия европейски президент Ерман ван Ромпой. Срещата на върха на лидерите на Европейския съюз беше планирана още при номинирането на г-н Ван Ромпой за новия пост след влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г., но с друг дневен ред. На вчерашната среща трябваше да бъде обсъдена новата Европейска стратегия 2020, която ще замени Лисабонската стратегия за растеж и заетост. Вместо това, основна тема беше състоянието на Еврозоната и как да се помогне на Гърция, за да спре да дърпа останалите си партньори, споделящи единната европейска валута, надолу.

Буквално почти час, след като лидерите се събраха за първи път в библиотеката Солвей в Брюксел, Ерман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу излезнаха пред журналистите с декларация от близо половин страничка. В нея държавните и правителствени ръководители на 16-те страни от Еврозоната заявяват, че всички членки на общото валутно пространство трябва да провеждат строги национални политики, съобразени с договорените правила. В документа се припомня, че всички те носят споделена отговорност за икономическата и финансова стабилност на зоната.

"В този контекст ние напълно подкрепяме усилията на гръцкото правителство и неговата готовност да предприеме всичко необходимо, включително и да предприеме допълнителни мерки, за да гарантира, че ще постигне амбициозните си цели, заложени в програмата му за 2010 г." Една от основните цели на правителството на Георгиус Папандреу е да свали бюджетния дефицит с 4% през тази година, а до 2012 г. да се вмести в рамките на изискванията на Пакта за стабилност и растеж, който предвижда праг от 3% за бюджетен дефицит. Към момента дупката в гръцкия бюджет е над 12% от БВП, а външната задлъжнялост на страната надминава самия БВП на Гърция.

Отделно от това, в декарацията си, лидерите от Еврозоната отправят покана до Съвета на министрите на финансите (ЕКОФИН) да съставят препоръки за Гърция, базирани на предложението на Европейската комисия. Заявява се и готовност за отпускането на финансова помощ, ако това е необходимо и ако Гърция поиска.

По-късно, на прес-конференция, Барозу и Ван Ромпой се наложи да се отбраняват срещу многобройните въпроси защо все пак лидерите на ЕС не са поели финансови ангажименти към Гърция. Още преди началото на заседанието на неформалния Съвет, германският канцлер Ангела Меркел обяви готовността на нейното правителство да изкупи част от гръцкия дълг.

И председателят на ЕК, и европейският президент заявиха категорично, че финансова помощ не е договаряна, защото Гърция не е поискала това. И двамата потвърдиха неколкократно, че европейските лидери, а и европейските институции имат доверие на гръцкото правителство, че ще се справи с поетите ангажименти.

Проблемът с отпускането на финансова помощ за Гърция е огромен, тъй като поставя способността на самата Еврозона да функционира като единно икономическо и валутно пространство. Както пише в коментар кореспондентът на в-к "Файненшъл таймс" в Брюксел Тони Барбър, ако се стигне до там МВФ да влезе с комплекта за първа помощ, много финансови анализатори и инвеститори ще си направят извода, че най-висшият европейски ред е претърпял крах. Това ще покаже още, че първоначалният замисъл на валутния съюз е фундаментално сбъркан, излагайки на показ желанието на европейците да си сърбат попарата, която представлява обща валута без съответния фискален или политически съюз.

Изказването на Ерман ван Ромпой на прес-конференцията след края на неформалния съвет потвърждава в голяма степен хипотезата на Тони Барбър: "Декларацията е израз на ясна политическа воля, това е политическо послание, което искахме да отправим днес. Това послание носи отговорност. Гръцкото правителство понесе своята отговорност, но ние също така демонстрирахме и воля да помогнем, ако се наложи".

Другата голяма новина от срещата на върха на 27-те е решението икономическата и финансовата политика да се изземе от финансовите и икономическите министри на съюза (ЕКОФИН) и с нея да се занимават държавните и правителствените ръководители. За да стане това работещ механизъм, Ерман ван Ромпой е предложил срещите на Европейския съвет да се осъществяват по-често, като дори, според него, би било добре да има месечни срещи. Възможно е това предложение да създаде сериозни проблеми, тъй като решенията в Съвета вече се взимат с квалифицирано мнозинство (55% от страните-членки, които трябва да представляват 65% от населението на ЕС), съгласно Лисабонския договор и, ако се налага всяка тема, която иначе се решава без особени проблеми от ресорните съвети, да се обсъжда и решава от европейските лидери, това може да доведе до блокиране на основни за Съюза политики.

В понеделник ще се състои редовното заседание на ЕКОФИН, на което ще бъдат обсъдени препоръките към Гърция, които ще бъдат много важен сигнал и за България. Впрочем, премиерът Бойко Борисов вчера демонстрира, че вече е наясно, че Еврозоната няма да прави никакви компромиси с кандидатите за членство. След срещата си с гръцкия премиер Георгиус Папандреу той заяви, че заради проблемите на Гърция, шансовете на България да влезе в Еврозоната до две години са вече нищожни. Основната причина това да е така обаче не е просто Гърция, а причините, поради които Гърция е стигнала дотам и те бяха изказани, донякъде неволно, от вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков пред Нова телевизия в четвъртък сутринта:

"Първо просто се смееха един вид (финансовите министри от Еврозоната, които Дянков посещава от миналата седмица), след което им стана ясно, че сме сериозни и почнаха да вадят външни доводи. Първо беше Латвия и Естония, сега е Гърция. Аз им казах: "По никакъв начин не можете да свържете нашата кандидатура с когото и да било отвън. Това просто не е честно и не е във формата". Мина и това. Сега казват, сега темата е: "Разбираме, че в момента имате много добра финансова политика. Въпросът е дали ще я имате след година, две, три". И това е най-трудният начин да се обяснява".

По-нататък в интервюто си г-н Дянков обясни, че в крайна сметка нищо не зависи от него, а от премиера Бойко Борисов, което в сряда стана ясно за пореден път, когато правителството даде на заден и за пенсионната реформа, и за реформата в здравеопазването. А, държава, която няма икономика, задвижвана от конкурентоспособно производство, конкурентни услуги и, когато няма правителство, способно да осъществи мъчителни, но все още не чак толкова болезнени реформи, не може да докаже, че ще бъде надежден партньор.

И, когато отвън казват, че членството в единната европейска валута е по-скоро политическо решение се има предвид точно това - доколко може да се разчита на дългосрочната политика на правителствата, а също и на волята на останалите актьори в политическото пространство на държавата-кандидат да я продължат или да я подкрепят. А, това е също и сигнал към опозицията в страната, както и към гражданския сектор.