ЕП призова за данъчна координация в ЕС в името на растежа

Аделина Марини, February 21, 2012

Европейският парламент одобри миналата седмица три резолюции в отговор на Годишния обзор на растежа 2012 (ГОР), представен от Европейската комисия миналата есен. Освен генералната си подкрепа за всички изказани от Комисията препоръки и критики, Парламентът отправи и свои собствени критики, основната от които е, че институцията е била изключена от разработването на обзора. Основният извод в ГОР2012 е, че страните-членки не прилагат взетите на европейско ниво решения, поради което основните препоръки от предходната година са валидни и в настоящия обзор.

Препоръките в ГОР2012 са страните-членки да: продължат фискалната консолидация, но по начин, който не пречи на растежа (отново с акцент върху пенсионните реформи); предприемат мерки за финансовия сектор, така че да се възстанови нормалното кредитиране на икономиката (фокусът е върху малките и средни предприятия); насърчават растежа и конкурентоспособността (използване на възможностите на единния пазар и еврофондовете); се борят с безработицата и социалното отражение на кризата (отново реформи на пазара на труда и обвързване на заплатите с производителността); модернизират публичната администрация („В много страни-членки има възможност за повишаване на ефективността на публичните услуги, както и на прозрачността и качеството на публичната администрация и съдебната система”).

Донякъде добра новина за промяна в подхода на страните-членки е фактът, че всички тези препоръки се съдържат във френско-германското предложение от края на януари 2012 г., в което двете страни поставят акцент върху мерките за стимулиране на икономическия растеж.

Какво иска парламентът?

Основният доклад, по който ЕП прие резолюция за ГОР2012 е на френския евродепутат Jean-Paul Gauzès (ЕНП). В документа се съдържат няколко идеи, които заслужават специално внимание. Една от тях между другото се съдържа също и във френско-германското предложение - по-добра данъчна координация "и по целесъобразност - хармонизация в ЕС", което е тема-табу в много страни-членки, сред които и България.

Друга идея в доклада на френския евродепутат е "Комисията да разработи програми за конкретни политически сектори, например отбраната, в които съвместното управление или съвместната ангажираност на различни държави-членки ще осигури икономии от мащаба, а оттам и добавена стойност и финансови спестявания за участващите държави-членки". Специално по отношение на отбраната спорадично се появяват идеи за обединяване на усилията, каквито предложения имаше това да стане и в рамките на НАТО с цел постигане на по-висока ефективност както на разходите, така и на самите политики, но някои области (като отбраната например) са чувствителна тема, тъй като са основен елемент от националната сигурност и суверенитет.

Докладът на Jean-Paul Gauzès настоява страните-членки да поддържат нарастването на своите публични разходи под равнището на средносрочната тенденция на нарастване на БВП; да акцентират в своите политики върху образованието, научните изследвания, иновациите, инфраструктурата и енергетиката; да реформират пенсионните си системи. Освен това, докладът изразява безпокойство от макроикономическите дисбаланси в ЕС, както и от факта, че много страни-членки и то тези с финансови проблеми изостават по отношение на производителността. Друго притеснение произтича от очакванията част от растежа на световната икономика да се осъществи в страни извън ЕС. Това ще наложи подсилване на експортния капацитет на страните-членки, както и осигуряване на стабилна рамка за създаващи стойност преки чуждестранни инвестиции, предназначени за реалната икономика на ЕС.

Преповтаря се и друга азбучна истина, според която качеството на публичната администрация на европейско, национално, регионално и местно равнище е от решаващо значение за конкурентоспособността и е важен фактор за производителността. Призовава се към по-голяма ефективност при предоставянето на обществени услуги, както и към подобряване на прозрачността и качеството на публичната администрация и на съдебната власт, и допълнително насърчава намаляването на ненужната административна тежест и бюрокрация.

Целта на приетите три резолюции на ЕП (другите две са заетостта и социалните аспекти) е Европейският съвет да чуе посланията на парламента. "Искаме демократичен дебат с участието на Европейския парламент", заяви докладчикът за заетостта Pervenche Beres (ПАСД, Франция). Според нея ГОР не функционира, тъй като има пълно отричане на демокрацията. Не може Европейският съвет да приема насоки, които се налагат на страните. "На каква база Европейският пролетен съвет се произнася?", попита тя. "Европейската комисия дава своя принос. Тя предлага един документ, който се нарича Обзор на растежа, а съветът ще работи на базата на редактиран текст от ръката на Меркел и Саркози", добави френският депутат като заключи, че основната цел е Европейският парламент да има своята дума.

По време на дебатите преди гласуването полският депутат от десницата Jan Kozlowski отбеляза, че освен броя на безработните расте и броят на незаетите места. Според него е нужно на национално и европейско ниво образователната система да се приспособи към потребностите на пазара на труда и да се насърчава развитието на предприемачеството.

Левият евродепутат от Португалия Elisa Ferreira пък обясни, че е нужен вътрешен растеж, който да не допусне отслабване на еврозоната. Не бива повече да наливаме вода в мелницата на евроскептиците, заключи тя.

Независимият депутат Franz Obermayr от Австрия пък попита: "Как си представяте справянето с вътрешните дисбаланси - германците дапочнат да купуват повече гръцки зехтин ли?"