euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сега е определящ момент за Европа и евроатлантическата солидарност, когато трябва да бъдат препотвърдени основните ценности. Това беше основното послание на хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович по време на речта й в Лондонската школа за икономика тази седмица. По време на половинчасовото си изказване (можете да го видите в прикачения файл на английски език) г-жа Грабар-Китарович засегна широк кръг от теми, но същината бяха евроатлантическите ценности, което имаше особено силен ефект след етапа, през който Хърватия премина през последните години, включително и по време на нейния мандат. Колинда Грабар-Китарович беше издигната за президент от вече бившия лидер на Хърватския демократичен съюз (HDZ) Томислав Карамарко, който заложи по време на своето водачество на крайния национализъм, на културна революция и дори подкопаване на върховенството на закона през първата половина на тази година, когато беше създадено първото коалиционно правителство на HDZ и Мост от независими листи (MOST NL) с премиер Тихомир Орешкович.

Въпреки недвусмислените сигнали за орбанизиране на Хърватия, г-жа Грабар-Китарович беше по-скоро мълчалива през цялата година досега. Пред неголяма аудитория от академици и студенти, сред които и хърватски, президентката заяви, че след предсрочните избори на 11 септември има надежда, че страната се отлепя от миналото и гледа към бъдещето. "Вярвам, че най-сетне Хърватия ще пренасочи фокуса на политическия дебат в страната от миналото към бъдещето", каза тя в отговор на въпрос от аудиторията по повод текущото в момента формиране на новото хърватско правителство, начело с евродепутата Андрей Пленкович. Миналата предизборна кампания беше първата в Хърватия, в която конфронтацията усташи-комунисти не беше основната тема. 

"Ние все още помним ценностите на мира и сигурността. И точно това трябва да кажем на хората - не може да възприемате мира и сигурността за даденост. Някой работи всеки ден, за да ги запази. Да напомним на хората за Европа на стени, граници, разделение, Европа, където нямаш избор като индивидуален гражданин, където не можеш да напуснеш страната си без разрешение на правителството. Така че, днес, особено младите хора приемат всичко за даденост, но ние изминахме дълъг път, за да осигурим това", заяви Колинда Грабар-Китарович, след като припомни, че Европейският съюз е заченат като мирен проект, който обаче не е успял да спре войната в бивша Югославия. "Войните, които ЕС не беше способен да предотврати или управлява добре и чието решаване отне години". 

Според нея, когато трябва да се правят трудни политически избори и да се предприемат действия, трябва да се изхожда от убеждението, че ценностите и принципите, върху които са изградени обществата ни все още са пътеводна светлина. Тези ценности, по нейните думи, са уважение на индивидуалните свободи и човешките права, демокрация, върховенство на закона, уважение на международното законодателство, придържане към мирното решаване на конфликти, отвореност за сътрудничество и истинска солидарност. "Ако ние наистина подкрепяме индивидуалните свободи и правата на човека, не трябва да толерираме съществуването на варварско движение като ДАЕШ, което не демонстрира нищо друго освен пълно неуважение към тези ценности", каза тя и продължи: 

"Ако подкрепяме демокрацията, няма да толерираме опитите за ограничаване на суверенните права на демократично избраните правителства да формират бъдещето на страните си. Ако се гордеем с подкрепата ни за върховенството на закона, никога няма да отстъпим пред грубото нарушение на международното законодателство като насилствената промяна на граници или незаконното анексиране на териториите на други страни". По-късно тя отново се върна към темата за Русия като заяви, че "агресивната поза на Русия" и действията й в Украйна подкопават европейската стабилност. "Колкото по-бързо Русия промени поведението си спрямо международното законодателство и облекчи натиска върху европейските си съседи, толкова по-проспериращи ще бъдат отношенията с нея. Искам да съм ясна - нито ЕС, нито НАТО са врагове на Русия", подчерта Колинда Грабар-Китарович, която преди да бъде избрана за президент беше помощник генерален секретар на НАТО. 

Тя подробно се спря на миграционната криза като, макар и по-меко и без да я споменава, отново критикува германската канцлерка Ангела Меркел за политиката й на отворени врати. Миналата есен президентката отправи изненадващо остра критика спрямо г-жа Меркел за политиката й спрямо бежанците. В Лондон на 11 октомври Колинда Грабар-Китарович заяви, че от миналата есен досега ЕС на практика е подкрепял усилено незаконния бизнес на трафикантите. Тя препоръча внимателно да се подбере стратегия за справяне с мигрантите, за да се избегне гетоизирането им в Европа. "Такава грешка вече е правена в миналото, като са създавани почти паралелни обещства. Висока цена беше платена". Колинда Грабар-Китарович беше обтекаема по отношение на това какво да се направи, но от изказването й може да се съди, че тя по-скоро подкрепя позицията на унгарския премиер Виктор Орбан, че решенията за миграцията трябва да са национални. 

"Нуждаем се от стратегия, която трябва да се създаде на национално ниво, но след това да има размяна на добри практики на международно ниво, за да се създадат насоки или препоръки и синергия на нашите усилия", каза президентката. Изненадва това, че тя не говори за европейско, а международно ниво. В същото време тя се обяви против затварянето на обществата. "Твърдо вярвам, че в сегашния напълно междусвързан свят опитите за затваряне на една страна и нейните граждани от застрашаващите промени са безполезни упражнения. Издигането на стени не може да ви защити изцяло от заплахите в тези цифрови времена. Правилният подход, според мен, е приемане и управление на промяната".

Същевременно тя заяви, че е важно да се отговори на въпроса в каква Европа искаме да живеем. "Ще бъде ли Европа след 10 или 15 години все още проспериращо и сигурно място, където общото ни бъдеще се кове на наковалнята на взаимното уважение и споделените ценности?". Нейният отговор е, че иска да бъде част от силна и включваща Европа, която знае как да решава проблемите си. В речта си Колинда Грабар-Китарович говори и за Бризхода като заяви, че напускането на Великобритания трябва да работи добре за всички. "Дали Бризходът ще се окаже накрая по-твърд или по-мек е все още рано да се предскаже", каза тя, но напомни, че не може всичко да се свежда само до търговски отношения или достъп до единния пазар.

"Тук става дума още и за запазването на нашите съвместни и уникални постижения, за нашето десетилетно стратегическо партньорство и нашия ангажимент към същите споделени ценности", каза тя. Не беше никак подробна по отношение на промените в самия Европейски съюз, станали все по-наложителни след решението на британските избиратели. Задоволи се само да каже, че промяната изисква предефинирането на общите интереси. Как да стане това, дали да бъде с цената на по-хлабав съюз, отслабване на общностните институции или напротив не стана ясно от речта на Колинда Грабар-Китарович. 

Колинда Грабар-Китарович говори кратко за разширяването на ЕС и то отново в контекста на европейските ценности. "Да се остави вратата отворена за онези, които споделят същите ценности като нас, които се стремят към същите цели и с които ЕС има обща граница трябва да бъде запазена марка на нашата политика". Това изказване повдига някои въпроси, които за съжаление обаче euinside не успя да зададе по време на дискусията, поради ограниченото време. Най-важният от тях е има ли в момента в процеса на разширяване страни, които не споделят европейските ценности и не се стремят към същите цели и ако да, кои са те? Хърватската президентка беше пестелива в отговора на въпросите за разширяването на ЕС към Сърбия като се ограничи да повтори, че ненавижда термина "Западни Балкани" и че всяка страна трябва да се присъедини, когато е готова, без да зависи от напредъка на друга.