Проверката - висша форма на доверие
Аделина Марини, April 16, 2010
На 12 май Европейската комисия ще излезе с конкретни предложения за засилване на европейския контрол над националните бюджети, за засилена икономическа интеграция, както и за подсилване на Пакта за стабилност и растеж, който освен за бюджетния дефицит е възможно да започне да се грижи и за публичния дълг. Това стана ясно от пресконференцията на Еврогрупата след неформалната им среща в Мадрид.
Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен увери, че на днешната дискусия, на която почти всички финансови министри са успели да отидат, въпреки затворените летища в почти цяла Европа заради вулканична дейност в Исландия, идеите за предложение са били одобрени като цяло. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер уточни, че не става дума за отнемане на национални права по отношение на националните бюджети, а за събиране на повече и по-точна информация.
"Ние 100% подкрепяме предложението на комисаря Рен - трябва да бъдем по-внимателни, когато става дума за подготовката на годишните бюджети. Има смисъл това да се прави преди те да влязат в парламентите за обсъждане. Тук не става дума за отнемане на национални права, а за информация. Това ще даде възможност да се окаже влияние върху бюджет, който е в посока, която изглежда неудобна за останалите", добави още премиерът на Люксембург, който е и министър на финансите.
В отговор на въпрос той обясни, че плановете за подсилване на Пакта за стабилност и растеж трябва внимателно да бъдат разгледани и вероятно ще включат по-строги правила по отношение на публичния дълг. Страните, които са с най-сериозно застрашена фискална стабилност, освен Гърция са още Португалия, Испания, Италия, които освен всичко друго имат и огромен дълг. Ако според Пакта за стабилност и растеж дългът може да бъде до 60% от БВП, то въпросните страни надвишават 100-те процента.
И тримата участници в пресконференцията (председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен и шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише) бяха единодушни, че поуките от кризата са именно за засилване на европейския надзор и за по-тясна икономическа интеграция.
В този смисъл реформите, които ЕК ще предложи на 12-ти май ще се фокусират много сериозно и върху макроикономическите дисбаланси. "Смятам, че е ясно, че най-непосредствената нужда е страните със слаба конкурентоспособност и голям дефицит по текущата сметка като Гърция и други страни, да се предприемат коригиращи мерки и завръщане към устойчивото развитие. Същевременно, ние трябва аналитично да обсъдим проблема с излишъците по текущата сметка", обясни г-н Оли Рен.
Ако се съди по въпросите на присъстващите на пресконференцията, известни възражения е имало от страна на германската делегация. Според Оли Рен обаче, при изготвянето на предложението си, той ще вземе предвид всички позиции. Става дума за стар спор, в който основен проблем се оказва Германия, защото тя от години е с огромен излишък по текущата сметка заради огромния износ. Същевременно, потреблението в страната е ниско. Много анализатори препоръчват Германия да вземе спешни мерки за стимулиране на вътрешното потребление, на което германците пък, понякога и на високо институционално ниво, отговарят, че не може да бъдат обвинявани за това, че произвеждат качествени стоки, които по-мързеливи държави искат да купят дори и с цената на кредит.
Засега не е ясно в каква посока точно е била реакцията на германската делегация на неформалната среща на Еврогрупата в Мадрид. Със сигурност обаче, резултатите от сондирането на мненията показва един много сериозен проблем не само в еврозоната, но и в целия съюз - липсата на доверие, което досега лежеше в основата на успеха на европейския проект. За да не се налага цялостна преработка на институционалните договори, така че да се отговори на този нов проблем, на срещата в Мадрид е било постигнато съгласие да се разгледат всички възможности, които дава настоящото законодателство.
Еврокомисарят Оли Рен обясни, че ЕК ще предложи ново вторично законодателство или преглед на съществуващото, а също и подобрение на вече доказали се като работещи практики.
От срещата на финансовите министри от еврозоната стана ясно още и това, че Гърция не е искала финансова помощ, а Жан-Клод Юнкер изрично подчерта, че писмото, което Атина е изпратила до Международния валутен фонд на 15 април, не е било официална заявка за активиране на механизма с участието на фонда, а е по-скоро изразяване на желанието на гръцкото правителство да се спазят процедурите на МВФ.
В испанската столица продължава неформалната среща на министрите на финансите на Европейския съюз - Екофин. На нея се очаква да бъдат разгледани и конвергентните програми на страните-членки. Интересно е с какъв поглед ще бъде приета новата информация, която българското правителство предостави за промяна на оценката на Еврокомисията, предвид новите данни за бюджетния дефицит на България за 2009 г. Консервативната прогноза на Министерството на финансите е за 3.7% фискален дефицит, изчислен на налична база, а не, както правителството го пресмяташе досега- на кешова.