euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Правителството одобри на 27 януари Конвергентната програма на България за периода 2009-2012 г. Програмата се изготвя всяка година и се предоставя на Европейската комисия, която през април се произнася по нея. Програмата съдържа прогнози за развитието на българската икономика в контекста на изравняването й с останалите европейски икономики в ЕС. В нея се поемат също така и ангажименти за реформи, които да подпомогнат този процес на изравняване (конвергентност). Почти незабавно след одобрението на програмата вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков тръгна на обиколка из страните-членки на Еврозоната, за да набере подкрепа за скорошното приемане на България във валутния механизъм, чиято основна задача е да подготви страната за приемане на единната европейска валута - еврото.

Конвергентната програма и еврото са двете най-обсъждани теми в последните месеци, откакто правителството на Бойко Борисов е на власт. Първото - заради кризата и очакванията за скорошно възстановяване на българската икономика. А, второто - заради сериозната амбиция на кабинета да вкара страната ни в ERMII. По тези две теми euinside разговаря с управляващия съдружник в Industry Watch Георги Стоев:

euinside: Не е ли прекалено оптимистична Конвергентната програма на правителството?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Краткосрочно - не. Тъй като в краткосрочен план, имам предвид хоризонта на това правителство, бюджетът би могъл да се балансира дори при някакви, както видяхте 2009 г., сериозни съкращения на приходите в бюджета. Основно, единият подход е да се съкращават разходи, който е, разбира се, похвална тенденция. Другият подход е, да се правят опити да се увеличават приходите с краткосрочни мерки. Краткосрочни означава, че тази година може да увеличим малко приходите от митници, но догодина това няма да стане. Та, отговорът ми е за кратък период 2-3 години - да, но за дълъг период наистина, може би, правилна е оценката, че това е оптимистичен сценарий за развитието на публичните финанси и икономиката. Имам предвид, че скритите рискове в тежките бюджетни сфери като пенсионно дело, здравеопазване, образование все още не са решени.

euinside: Министър Дянков вече представя програмата сред страните-членки на Еврозоната като идеята е, ако може по-бързо БГ да влезе във валутния механизъм. Доколко обаче тази програма и евентуалното й изпълнение гарантират стабилно присъствие във валутния мехавизъм и, евентуално, да не се повтори това, което става с Гърция, имаше и други страни, които имаха трудности?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Принципно, не гарантира. Това не е политически ангажимент. Това е все пак, бих го нарекъл, документ в сферата на прогнозите и на пожелателното мислене, отколкото в сферата на обещанията за действия и съответния ангажимент да се случат тези действия. Трябва да се разграничават тези 2 неща: членството в Еврозоната като процес на интеграция е по-скоро политическо решение, както може би знаете, повечето макроикономически формални критерии са изпълнени за членството на България в ERMII. Остава да се получи политическа подкрепа от големите членове на ЕЦБ. Това е, преди всичко, въпрос на совалки и разни там политически търговии, отколкото въпрос на макроикономическа политика.

euinside: Това е въпрос на совалки, но въпросните хора, които ще дадат своята оценка - те ще гледат ли какви сигнали идват от самата България - визирам честата смяна на позициите на правителството по една или друга тема, постоянната смяна и спекулации за това кой ще бъде икономически съветник, каква политика ще се води?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Аз не бих искал да звуча като адвокат на правителството, защото не съм афилиран с него и не разбирайте думите ми погрешно. По-скоро, в крайна сметка това, което се случва е търсене на одобрението на страни, които от бюджетна гледна точка са в по-лошо положение от България. Затова, да получим тяхната подкрепа, според мен, е лесно като аргументация. Винаги Франция би могла да подкрепи България, защото ще каже - в момента фиска на България е много по-добър, бюджетният дефицит е по-нисък, дългът е по-нисък, перспективите за следващата година също са по-обнадеждаващи отколкото за Франция, Германия, Италия, да не говорим за Гърция, Ирландия, Испания.

Така че, виждате, без да хваля министъра на финансите, просто сравнението с другите финансови министри, го поставя в много положителна перспектива. Не искам да влизам в обяснение за това защо сега се изкараха някакви нови имена, които са свързани с макроикономическата политика, просто предполагам, че това е нещо вътрешно-партийно, което аз много и не разбирам. Допускам, че става дума за някаква мини-политическа криза или вече не чак толкова мини, която трябва да се реши и просто ПР-ите на Борисов изкарват на преден план тези лица.

euinside: А доколко, понеже казвате, че всъщност Симеон Дянков изглежда доста положително на фона на другите страни, другият лагер твърди точно обратното - че именно заради тези страни Симеон Дянков няма да изглежда толкова добре? Т.е. ще има една засилена предпазливост пред приемането на нови страни.

ГЕОРГИ СТОЕВ: Да, ако българското правителство не успее да разграничи България от други проблемни малки членове на Еврозоната. Имаме членове-отличници като Словакия (нов член), междудругото също така добър пример за това как влизането в Еврозоната не носи нова инфлация, за каквато предупреждават много противници на приемането на Еврозоната. Словакия е добър пример, защото е подобна на България страна, разбира се - с малко повече капитал, с малко по-висока производителност, но все пак подобна. Прие успешно еврото, без никакви сътресения, и върви напред.

Би било грешка България да се асоциира с други малки страни в региона - Гърция е лош пример от страните-членки на Еврозоната, но не е единственият. Румъния е друг лош пример, извън Еврозоната. Успехът на това правителство в този процес е да разграничи България от тези страни, защото те наистина на макроикономическо ниво са фундаментално различни, а вече дали политически ще бъде легитимирана тази разлика и България да се открои като фискален отличник на региона, това наистина е политическа задача.

euinside: В конвергентната програма отново се разчита икономическият растеж да тръгне след възстановяване на експорта, т.е. ние продължаваме да се водим и плановете на правителството са да продължаваме да бъдем експортно-ориентирана икономика. Сега в Давос голяма част от дискусиите бяха, че експортно-ориентираните страни трябва да преосмислят политиката си, за да избегнат други такива кризи. Възможно ли е и трябва ли България да мисли в посока стимулиране по някакъв начин на вътрешното търсене?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Аз не съм от икономистите, които смятат, че търсенето е двигател на икономическия растеж. Винаги съм смятал, че инвестициите са това, което характеризира бързата икономическа динамика, а не просто харченето за потребителски стоки. Разбира се, винаги, когато имаме бърз растеж имаме и бързо търсене, защото ти като произвеждаш след това си харчиш дохода и консумираш. Но, колегите, които твърдят, че консумирането е източник на растежа, според мен обръщат малко причината и следствието с главата надолу. Според мен, трябва да имаш икономически растеж, за да говориш за търсене, защото нямаш покупателна способност преди да си произвел дохода. Ако нямаш покупателна способност не може да имаш търсене.

Така че аз винаги съм твърдял, че криза като настоящата е по-скоро криза на свитото инвестиране, отколкото криза на свитото търсене. И, дефакто, възстановяването ще си проличи по възстановяване на инвестициите. Виждам в програмата на правителството, че се предвижда растеж на инвестициите от 10.6% през 2009, което според мен е оптимистично, но 2010 ръстът е 9%, според програмата. Мисля че, ако това наистина се случи, може да говорим за начало на възстановяването през 2010. Лично моето мнение е, че е възможен и друг сценарий - инвестициите да не започнат да растат толкова бързо, а да имаме период на задържане на ниското ниво на инвестиционна динамика. Все пак България зависи до голяма степен от притока на външни капитали - просто малка икономика - няма как бързо да се обогати като капитал с вътрешни спестявания, просто ги нямаме.

И, не съм убеден, че в сегашната несигурност по света изведнъж инвеститорите ще започнат да изливат капитали в страна като България. Разбира се, правителството може много да направи, за да подобри облика на бизнес-средата и да даде сигнал, че тук е добро място да се правят пари, но ако не се случват някакви сериозни реформи, защото това правителство поне по първите си месеци управление показа, че няма да е реформаторско, едва ли ще можем да говорим за някакъв бърз драматичен ръст на инвестициите още през тази година. Просто не съм убеден, че световната икономика ще се възстанови толкова бързо. Пак казвам, нека не се оправдаваме само с кризата - голяма част от възможностите лежат и в България, но капиталът трябва да дойде отвън и той трябва да бъде привлечен със сигнали.

euinside: А не, вероятно, с кампании, лобиране и т.н.?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Кампаниите и лобирането нека останат на ниво министри, хората, които трябва да бъдат убедени - централни банкери, онези, които трябва да бъдат убедени да гласуват "за" българската кандидатура в Европа. Но, на ниво бизнес, инвеститори, предприемачи има нужда от сигнали, че тук парите са сигурни, че данъците са ниски, че трудът се квалифицира и че лесно може да се намери, ако правите нов завод.