2 години по-късно
Аделина Марини, February 28, 2010
Още преди 2 години старши икономистът на Центъра за европейска реформа в Лондон, Саймън Тилфърд, предупреди, че икономическите дисбаланси между страните-членки на еврозоната може да се окажат опасни. Тогава основното му предупреждение беше за опасността от огромните дефицити по текущата сметка на страните-прасета: Португалия, Ирландия, Гърция и Испания (от англ. Portugal, Ireland, Greece and Spain - PIGS). Сега, когато вече е ясно, че предупрежденията не са взети предвид, Саймън Тилфърд отново анализира ситуацията.
Основният проблем, според него е, че много правителства от еврозоната изглежда не са успели да разберат какви последствия има членството им във валутния съюз. Когато са подписали договора за присъединяване, те са се ангажирали да провеждат либерална икономическа политика. Няма правителство от еврозоната, което да прехвърля пари от по-силните към по-слабите членки. Затова, ако една страна изгуби конкурентоспособност, пише още г-н Тилфърд, тя няма друг избор освен да намали разходите си така, че да балансира с останалите от блока. Най-добрият начин това да стане е чрез повишаване на производителността - иначе казано да се произвеждат по-качествени стоки с по-ниска себестойност, а оттам и цена.
Проблемът обаче е, посочва още авторът, че страните от южната периферия изглежда никак не бързаха да подобрят бедствената си производителност, затова им остана да режат от заплатите. Те и това не направиха, с което оставиха нереформиран изключително регулирания си пазар на труда.
И все пак, икономистът не хвърля цялата вина върху южните страни. Според него, друг фактор за тежкия дисбаланс в еврозоната е Германия, която често е посочвана като страна, която разбира добре как може да профъцфтява във валутен съюз. Освен това, тя е държавата, която се придържа към строга дисциплина. Берлин неколкократно устоя на натиска да увеличи заплатите и така запази своята конкурентоспособност за износ навън. Но, нейната стратегия не може да бъде следвана, защото нейният излишък се дължи на нечий дефицит.
В крайна сметка нито германците, нито другите страни с огромни излишъци не правят нищо, за да ребалансират икономиките си, пише Саймън Тилфърд. За да си възвърнат доверието на кредиторите, най-тежко засегнатите страни от еврозоната ще трябва да направят големи съкращения на разходите. А, на все по-често задавания въпрос дали всички тези проблеми означават край на еврозоната, Саймън Тилфърд отговаря категорично: "Не, но бъдещето със сигурност изглежда много тревожно".
Малко по-задълбочен поглед на ситуацията, специално с Германия, прави Джак Юинг от "Ню Йорк Таймс". Той се опитва да обясни защо Германия е толкова износно-ориентирана като разказва историята на малка фабрика за производство на стъкло. Фирмата съществува от 1836-та година и произвежда стъклени витрини със специално охлаждане и специално покритие, в което да се съхраняват безценни исторически съкровища. Така например, мумията на Тутанкамон се съхранява в музея в Луксор именно във витрина на фабриката "Гласбау Хаан".
60% от продажбите на "Гласбау Хаан" са за износ. Фабриката доминира в тясната, но доходоносна ниша - глобалния пазар на музейни витрини. Това е една от хилядите други малки германски износители, чийто успех, според Джак Юинг, е за сметка на страните-прасета. Защо ли? Защото въпросните, наричани още периферни, държави достигнаха до чудовищна задлъжнялост, тъй като са си купували твърде много мерцедеси и други германски стоки (не само германски). Отделно от това, посочва авторът, стоките, произведени в Гърция, Испания и Португалия отдавна не са конкурентни, тъй като през последното десетилетие заплатите растяха по-бързо от производителността и това ги оскъпи.
Ето го и парадоксът - "Гласбау Хаан", както и други като нея са се научили много отдавна как да компенсират бавния национален растеж чрез разширяване навън (проблемът на Германия е, че германците са прекалено спестовни и не харчат достатъчно пари вътре в страната). Освен това, поради изключително високата цена на труда в Германия, те се фокусират върху скъпи продукти, за които клиентите са склонни да платят повече. Философията на 72-годишния Тил Хаан, един от най-старите собственици от фамилията е следната: "След 20 години никой няма да пита каква е цената на витрината. Това, което има значение е запазването на обекта".
И не само - "Гласбаун Хаан" оцеля по време на кризата без да съкрати нито един работник, защото е въвел гъвкава система на работно време и на заплащане, позволила на работниците в ненатоварените месеци да запазят възнаграждението си. Сега обаче поръчките отново се увеличават, защото светът се съживява. Въпросът е, кой трябва да направи първата крачка? От много време световни икономисти обвиняват страни като Германия заради огромния излишък и че трябва да ребалансират икономиките си. По-големи критики отнася само Китай. Много важен обаче е и въпросът защо никой не призовава страните с прекалено високо потребление, превишаващо в пъти платежоспособността, да затегнат коланите и да започнат да прилагат по-строга фискална дисциплина?