euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Около октомврийския Европейски съвет всички се фокусираха, освен върху най-болезнените теми като всеобхватното икономическо споразумение с Канада и отношенията с Русия, също и върху дебюта на британската премиерка Териза Мей на европейска сцена след встъпването й в длъжност през лятото. И макар че нямаше кой знае колко драма около нейното участие, нито пък темата за решението на британците да напуснат ЕС беше засегната, погледите бяха вперени във фигурата на г-жа Мей. Така някак в сянка остана един друг дебют, който е абсолютен антипод на Бризхода - европеизирането и нормализирането на Хърватия.

Срещата на върха на ЕС на 20 и 21 октомври беше първа и за новия хърватски премиер Андрей Пленкович, въпреки че европейската сцена никак не е чужда за него. Допреди да заеме най-високия пост в родината си той беше влиятелен член на Европейския парламент - заместник-председател на една от най-значителните комисии в ЕП (комисията по външни работи) и шеф на делегацията на ЕП за отношенията с Украйна. Както euinside писа, веднага след като пое лидерския пост в най-голямата и много значима политическа партия в страната - Хърватския демократичен съюз (HDZ) - след тежка криза за партията и катастрофално падане на първото им правителство след корупционните скандали около Санадер, г-н Пленкович промени радикално политическото говорене в Хърватия. 

Той внесе умереност в дискурса, обърна гръб на национализма, демонстрира хладнокръвие, търпение и увереност. Нещо повече, той вкара европейските теми в ежедневния политически дебат. Това стана особено ясно след края на Европейския съвет в Брюксел, който беше първия му работен ден, след като парламентът гласува вот на доверие на току-що сформираното му правителство, отново в коалиция с реформаторите от Мост на независими листи (Most NL). Промяната се усети веднага. По примера на най-европейски ангажираните държави Андрей Пленкович организира национален брифинг след втория ден на срещата в специалната стая на Хърватия. Досега и премиерът Зоран Миланович, по чието време Хърватия стана членка на ЕС, и наследникът му Тихомир Орешкович говореха пред журналистите на влизане или излизане от сградата на Съвета. 

За някого това може да е техническа подробност, но всъщност е много важен жест, тъй като създава усещане, че премиерът е на разположение на обществеността да отговаря на всякакви въпроси. Несвикналите с подобно отношение хърватски кореспонденти в Брюксел, концентрираха голяма част от въпросите си именно върху темите от дневния ред на срещата. С много по-голямо значение обаче е решението на премиера да въведе практиката да се отчита за резултатите от срещите на върха на ЕС пред народните избраници. Той участва [на хърватски език] в дебат, който продължи повече от три часа и половина, превърнал се накрая в разправа с появилия се силен и дразнещ глас на евроскептицизма, въплътен в младия депутат от евроскептичната и антинатовска партия Жива стена Иван Пернар. 

Андрей Пленкович обяви пред евродепутатите, че смята да въведе практиката на отчет след всяко заседание на Европейския съвет, което беше аплодирано от всички депутати от целия политически спектър. Както отбеляза бившият заместник-външен министър, а в момента депутат от опозицията (SDP) Йошко Клисович, европейската политика вече не е част от външната политика, а от вътрешната. Според Милорад Пуповац, депутат от Независимата демократична сръбска партия, това е най-добрият начин да се върне доверието между вътрешната политика и европейската. Това също е и най-добрият начин да се повиши ролята на хърватския Сабор (парламент) по отношение на европейските институции. 

Бившата първа вицепремиерка и министърка на външните и европейските работи Весна Пусич също отбеляза, че когато става дума за европейски теми, всъщност става дума и за хърватски. Най-емоционален обаче беше Горан Додиг от Хърватската демохристиянска партия. "Днес за първи път се чуствам депутат, защото за първи път дебатираме сериозно и аргументирано. За първи път имам усещане, че дискутираме не от партийните окопи, а по проблеми, които засягат всички ни. Благодаря на всички за това. Багодаря на г-н премиера за това, че успя да дойде в Сабора и не знам дали той е наясно, че по този начин даде достойнство на този Сабор, че у този Сабор и у много от нас създаде усещане на полезност и благоприличие". 

Депутатът призна, че винаги е бил евроскептик, но след дебата е променил мнението си дотолкова, че е наясно, че Хърватия като малка страна няма големи шансове без участието си в голяма и силна асоциация като ЕС. Депутатът от Most NL Миро Буль също призна, че е бил против влизането на Хърватия в ЕС, не заради самия ЕС, а заради липсата на достатъчно информация за него. Всъщност точно това беше и целта на г-н Пленкович, според когото популизмът и евроскептицизмът може да се борят само като се говори повече и по същество по европейските теми. 

Дали заради това, че е дебютант в Европейския съвет и като премиер изобщо, но по време на отчета (самия документ може да изтеглите на хърватски език оттук) си пред депутатите на 26 октомври, а също и когато разговаряше с журналисти в Брюксел, Андрей Пленкович беше доста общ и предпазлив, избягваше да навлиза в подробности. Той изброи основните теми от дневния ред на срещата - миграцията, външните отношения и по-специално отношенията с Русия, търговската политика. Съобщи, че представители на хърватското Министерство на вътрешните работи ще участват в новата Европейска агенция за гранична и брегова охрана и се застъпи за обща политика на връщане на нелегалните мигранти на ниво целия ЕС. Разкри, че голяма част от дискусията по темата за миграцията се е концентрирала върху концепцията за европейската солидарност като представи двете течения - на Орбан за гъвкавата солидарност и старото европейско схващане за "истинската солидарност". Не сподели към коя група причислява Хърватия. 

По търговската политика приветства споразумението с Канада като заяви, че то отваря много възможности особено за малките хърватски предприятия. Той е за бърза ратификация на споразумението. Що се отнася до Русия, Пленкович също беше обтекаем като по-скоро разказа за какво в най-общи линии са говорили лидерите, вместо да представи хърватското становище по темата. Точно това беше и обект на най-много критики от страна на хърватските депутати. Срещу липсата на конкретика възрази левият депутат Гордан Марас. Никола Гърмоя от Most NL призова при ратификацията да бъде обсъдено подробно съдържанието на търговското споразумение с Канада. Йошко Клисович беше най-подробен във въпросите и критиките си към премиера. 

"От правителството не чухме кои са неговите приоритети в управлението на миграцията. Влизането на България и Румъния в Шенген продължава да се отлага заради миграционния въпрос. Какво става в този смисъл с хърватското членство в Шенген? Подкрепя ли правителството прехвърлянето на фокуса от балканския маршрут на централно-средиземноморския? Той не ни каза каква е позицията за гъвкавата солидарност. Има ли ЕС способност да води успешна търговска политика?", бяха част от въпросите му, сред които също беше и дали правителството има анализ на ефекта от Бризхода и дали е предлагало някои от агенциите, които се намират във Великобритания да бъдат прехвърлени в Хърватия, като например агенцията за лекарствата или Европейския банков орган. 

Весна Пусич поиска за миграцията да се организира национален дебат за управлението на кризата, който да доведе до изготвянето на стратегия. Отбеляза, че постоянно се допуска една и съща грешка - в един и същ пакет се поставят миграцията и бежанската криза. "Това са две напълно различни неща, които се пресичат, но изискват свои инструменти и стратегии", каза тя. Според нея концепцията "Крепост Европа" не може да функционира. Иван Ловринович от "Да променим Хърватия" отбеляза, че в ЕС текат силни дезинтеграционни процеси като изтъкна специално Вишеградската група, призовавайки в следващите два месеца да се обсъждат тези проблеми. 

Гордан Яндрокович, бивш министър на външните работи и бивш шеф на парламентарната комисия по европейските въпроси (HDZ), призова министрите също да участват по-активно по европейски теми в ресорните комисии. 

Бранимир Буняц от Жива стена обаче отсече, че за хърватската общественост не е от интерес да обсъжда европейските теми, тъй като хората се интересуват повече от въпроса защо от членството досега Хърватия са напуснали 200 000 души. Първите два часа от дебата вървяха гладко и по същество, докато на трибуната не излезе Иван Пернар, заради когото хърватските медии отбелязяха раждането на "пернаризма", което е синоним на тръмпанарщината, евроскептицизма или популизма. Както euinside писа, младият депутат на няколко пъти страстно защитаваше Русия и обвиняваше Америка за всички бедствия по света. Според него хърватската политика е слугинска по отношение на Брюксел и Вашингтон. 

Позициите му предизвикаха бурни реакции у много депутати, които един след друг се надпреварваха да го критикуват, че не борави с факти, че наричайки всички слуги на Брюксел или Америка, обижда и гражданите, които са гласували за своите депутати. Някои от тях му припомниха, че заради подобни негови позиции, Хърватия можеше днес да не е независима държава. Казаха му също, че ЕС и Америка може да не са съвършени, но са за предпочитане пред това да се слугува на Москва. Тази част на дискусията продължи час и половина и показа ясно, че на този етап хърватската почва за про-руска политика не е плодородна. Хърватия е признателна на Украйна, защото е първата държава, признала хърватската независимост. Освен това, Хърватия добре разбира Украйна, заради Крим, тъй като сравнява този епизод с опита си от отделянето от бивша Югославия. 

Вкарването на европейските теми във вътрешнополитическия дебат в Хърватия доведе и до коментари и анализи в хърватските медии. Най-задълбоченият е на Велимир Шонье в tportal от тази седмица. Авторът посочва [на хърватски език] пет причини защо Хърватия изгуби Европа, когато Европа получи Хърватия. "На този ден - 1 юли 2013-а година - Хърватия изгуби Европа", пише той. И причините за това са политическите разправии по време на кризата; завръщането в миналото; финансовата и икономическа криза в ЕС; радикализацията на европейския изток, особено след бежанския шок; появата на безидейни политически алтернативи. 

"Затова трябва постоянно да се повтаря, че ние влязохме в ЕС формално-политически, но ментално и политически сме далече от нейната либерална демокрация и уредена пазарна икономика. Хърватия трябва отново да намери Европа като мотив. И то не тази метална Източна Европа, а онази свободната и потентна централна и северна Европа, която дава възможност за индивидуално израстване и изразяване. Не би ли било за нас и нашето бъдеще ракета-носител да разберем какво и как правят австрийците и холандците, вместо гърците? В Хърватия повече се пише за Венецуела и Северна Корея, отколкото за Холандия", коментира Велимир Шонье. 

Намерението на премиера да вкара Европейския съюз и неговия дневен ред във вътрешната политика на Хърватия със сигурност ще помогне на хърватите да открият Европа като мотив. Това може да крие и рискове страната да се превърне от еврореалист в евроскептик, но е по-вероятно да подсили проевропейската й ориентация. На този етап е важно да се отбележи обаче, че на фона на бризходния дебют на Териза Мей на Европейския съвет имаше и един проевропейски дебют на страна, която е изключително важна за ЕС в геополитически смисъл. В момент, когато на Западните Балкани отново ври и кипи, е много важно ЕС да разполага по външната си граница с държава със силна европейска ориентация, от чиято трибуна на разбираем за региона език се обсъждат най-важните европейски теми. Това би имало силен ефект за стабилизирането и европеизацията на Западните Балкани.