euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много са темите в днешния печат в страните от бивша Югославия, но най-важните ми се струва, че са първото посещение в чужбина на новия хърватски премиер Андрей Пленкович (в Босна и Херцеговина разбира се), продължаващата сръбска драма около диалога Белград-Прищина и шпионският роман с Русия в главната роля. Но да започнем първо с това, че вниманието на Москва вече е насочено към новата политическа звезда в Хърватия Иван Пернар - лидерът на антиевропейската и антинатовска партия Жива стена, която успя да вкара 8 депутати на извънредните парламентарни избори на 11 септември. Няма ден без речовитият депутат да не предизвиква възмущение в хърватската общественост, но тази седмица успя да привлече и вниманието на спонсорираните от Кремъл руски медии. 

Jutarnji list съобщава, че заради антиглобалистичните, антинатовските и анти-ЕС позициите си, Иван Пернар е станал интересен за руската агенция Спутник, известна по съдържанието си като основен проводник на политиката на Русия и президента й Владимир Путин. Заради изявите си, Иван Пернар е поканен за интервю от Спутник, в което казва, че Брюксел е нервен, защото има хора, които поставят под съмнение приказките на бюрократите на ЕС за по-добър живот в ЕС, както и така наречения мир и стабилност, който осигурява НАТО. "Техният алианс унищожи и намали националните свободи и суверенитет, вместо да ги защитава. НАТО подкрепя унищожаването на легитимни правителства чрез бомбардиране, вместо да се застъпва за демокрация", е казал Пернар в интервюто. 

И още: "Да не беше Русия, на това никой не би се противопоставил. САЩ биха имали възможност да бомбардират и унищожават всяка страна, която не служи на интересите им", е казал още Пернар, цитиран от Jutarnji. Според Vecernji list, откакто е влязъл в парламента Иван Пернар се е превърнал в един от най-популярните политици в страната, но и извън нея. Вестникът пише, че Пернар е дал интервю за руската агенция Спутник, в която е говорил за НАТО, Русия и САЩ, като е определил НАТО като "заплаха за целия свят, точно както Германия под Хитлер". Лявоориентираният сайт Index е избрал друг акцент около Иван Пернар. Сайтът съобщава, че депутатката Гроздана Перич от управляващата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) се е оплакала, че вече й е писнало да слуша Пернар. 

Това ядосало бившия лидер на Жива Стена Иван-Вилибор Синчич, който отговорил през профила си във Фейсбук: "Та ние трябваше вас да слушаме дълги 25 години. Дълги 25 години ни тровихте с лъжи, демагогия, безсмислици. Дълги 25 години ваши кражби, грабежи, унищожения. Какво още имате да кажете, а не сте успели през тези 25 години? [...] Време е да говорим ние. Време е политиката на нашата страна да започне да се създава от някои нови деца", се казва в поста на Синчич. 

Дейтън трябва да се надгради

Иначе водещата новина в Хърватия, но и в Босна и Херцеговина днес е първото посещение в чужбина на хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Повечето медии цитират интервюто му за хърватския Vecernji list, в което той казва, че първият и ключов външнополитически приоритет на новото правителство е европейският път на Босна и Херцеговина, а също и равноправното положение на хърватите като един от трите конституционни народи в страната. В интервюто си за Vecernji г-н Пленкович е доста по-предпазлив като подкрепя позицията на президентката Колинда-Грабар Китарович, че Дейтънското мирно споразумение трябва да бъде променено, но подчертава, че това трябва да бъде решение на политическите актьори в БиХ. "Ключов е техният консенсус, за който съм убеден, че е възможен и може да получи силната подкрепа на международната общност". 

Пленкович е дал интервю и за един от най-тиражните босненски вестници Dnevni avaz, което е и на първа страница. Вестникът представя хърватския премиер като "човека, смятан за новия лидер на региона". В това интервю Пленкович е доста по-конкретен като говори за членството на Босна и Херцеговина в НАТО, а също и за влиянието на Русия. По първия въпрос бившият евродепутат припомня, че през 2010-а година на срещата на НАТО в Талин е било взето решение БиХ да бъде поканена в Плана за действие за членство. Този план обаче не може да бъде активиран, докато всички 63 имота на бившата Югославска народна армия (JNA) не бъдат регистрирани като собственост на Министерството на отбраната на БиХ, което все още не е направено. Андрей Пленкович смята, че би било историческа несправедливост БиХ да остане в периферията на страните от Югоизточна Европа. 

В интервюто за Avaz Пленкович казва, че е време лидерите в БиХ да започнат разговори за конституционна реформа и че е дошла фазата, когато е необходимо да се реформира Дейтънското мирно споразумение. По отношение на Русия Пленкович казва, че колкото повече ЕС е нерешителен в провеждането на политиката на разширяване към европейското съседство, толкова по-голям простор ще се отваря за по-тесни отношения на района с Русия. 

Скандал между Русия и Сърбия?

Blic цитира руски медии, според които в отношенията между Москва и Белград е настъпил скандал без прецедент. Именно решаването на този проблем е била главната цел на визитата на разузнавач номер едно на Русия Николай Патрушев в Белград в сряда. Коммерсанть коментира разкритието в четвъртък на Danas, че няколко руски граждани са били депортирани от Сърбия, заради участието им в подготовката на терористични действия в Подгорица и че тази информация никой не е отрекъл. Според първата страница на Blic Патрушев си е тръгнал заедно със заподозрените в шпионаж. Челото на Политика е, че Сърбия се намира между чуждестранните служби. Вестникът опровергава твърднията, че г-н Патрушев е дошъл в Сърбия по спешност.

Ежедневникът припомня, че още на 10 октомври е цитирал руския посланик в Сърбия Александър Чепурин, че предстои такава визита. "Календарът на посещенията, обявен и дълго подготвян, опровергава всички онези спекулации, че Патрушев е дошъл изненадващо и набързо в Белград, за да решава горещи въпроси, като например случая с Черна гора, както и че подписването на меморандум е само димна завеса", пише Политика. 

По повод тази шпионска афера в коментар за черногорския най-тиражен всекидневник Vijesti Драгослав Дедович критикува станалата вече легендарна пресконференция на Александър Вучич, от която гръмна въпросната афера. "Може да се каже, че Вучич в своята предпазлива реторика 'нито изток, нито запад' е достоен наследник на Титовото необвързано балансиране на жицата на Студената война. Все пак от хаотичното изявление пред журналистите би могло да се заключи, че става дума за някоя западна служба. И ето ти Черна гора. Някой ежедневно е следил Мило Джуканович. 'Това в никакъв случай не са правили онези долу, които са заловени, което не съм изобщо в положение да коментирам', каза Вучич. Тоест не са те, а са някакви други. Кои обаче? 'Много сериозни лица'. Кой? 'Криминални организации с елементи на чуждестранност', е отговорът на Вучич. Каквото и да означава това. Просто Мило е заловил грешните хора за правилното нещо. Обаче понеже в тези банди няма политици нито от Черна гора, нито от Сърбия, излиза, че става дума за криминални банди с елементи на чуждестранност, които все пак са помогнали на Мило да остане на власт, защото опасността за него и Черна гора е била истинска, но противникът, представен на черногорската общественост е бил лъжлив", пише в коментара си Драгослав Дедович. 

Диалогът Белград-Прищина

Днешното чело на Danas гласи, че не Косово, а Русия е основната пречка за отварянето на нови глави в преговорния процес на Сърбия с ЕС. Според дипломатически източници на вестника, забавянето на този процес се дължи на застоя на процеса на реформи, който от началото на мандата на новото правителство е видимо по-бавен. Вестникът цитира евродепутата Франц Богович (ЕНП, Словения), според когото Сърбия губи ненужно много време след огромния труд, който е положила. Челото на Vecernje novosti пък прехвърля вината изцяло върху албанците. Вестникът помества интервю с президента Томислав Николич, според когото албанците използват преговорите със Сърбия, за да измъкнат повече права, а ако това не стане, чрез преговорите се опитват да получат прием и членство в организации, които би следвало да са организации на държави. Според Николич, приближава пресичането на червена линия. 

Сръбската държавна телевизия RTS цитира интервю на косовския президент Хашим Тачи за австрийския Die Presse, в което той казва, че нещата, свързани с диалога Белград-Прищина се представят като по-лоши, отколкото всъщност са. Той е убеден, че и двете страни скоро ще достигнат точката, когато ще могат отново да преговарят нормално. 

Телевизията съобщава и за срещата на премиера Александър Вучич с главния обвинител на трибунала в Хага Серж Брамерц, който отново е критикувал Сърбия за това, че все още не е предала търсените от трибунала сръбски радикали - Петър Йоич, Йово Остоич и Вьерица Радета.