euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Войната в Сирия все по-често напомня на следвоенната ситуация в началото на 20-и век, когато полуразрушеният свят узря за нуждата от глобални институции, които да предотвратяват военни конфликти чрез диалог между враждуващите страни и да се грижат за опазването на човешките права и международното право. В началото на 21-и век тази нужда е все толкова необходима, въпреки че такива институции вече има. Затова е нужно да бъде потвърден отново консенсусът, че те са най-доброто решение, с което светът разполага. В момента Сирия е епицентър на сблъсък между различни глобални сили за влияние в Близкия изток. Място, където Русия развива новата версия на конфронтацията от 20-и век - Студена война 2.0.

Унищожението от Втората световна война положи основите на Европейския съюз, който през 2012-а година получи Нобеловата награда за мир. Както тогава euinside написа, за миналото, бъдещето и настоящето, защото от него се очакваше да налага своя modus vivendi всеки път, когато се появи заплаха за разруха в неговото съседство и отвъд. Точно в тази си най-важна роля ЕС се провали миналата седмица, когато се очакваше след безпрецедентно острия тон на външните министри на Съюза в осъждането им на ставащото в Алепо и посочването на двамата основни виновници за това - сирийският режим и Русия - лидерите на страните-членки да превърнат този тон в конкретни действия, които да доведат до спирането на кръвопролитията и военните престъпления там. 

Най-малкото, което Съюзът можеше да направи беше да въведе нови санкции срещу Москва. Нещо, за което бяха узрели много страни-членки, иначе критични към режима на санкции срещу Кремъл, включително и България. До решение обаче не се стигна, заради италианския премиер Матео Ренци, според когото санкциите няма да решат проблема. Лидерите не пестяха думите си в осъждането на ставащото в Сирия, като някои дори твърдяха, че по тяхна инициатива е била организирана дискусията в първия ден на октомврийската среща на върха на 21-и октомври. Британската премиерка Териза Мей, за която срещата беше първа, откакто зае поста, заяви преди началото на срещата, че трябва да продължи натиска върху Русия да сложи край на "ужасяващите си зверства, на отвратителните си зверства в Сирия". 

Българският министър-председател Бойко Борисов също не пести думи и дори заяви, че подкрепя нови санкции срещу Русия, въпреки високата цена, която може да плати, заради енергийната зависимост на България от Русия. "Знаете ли, винаги съм казвал, че санкциите вредят за бизнеса, за икономиката, за селското стопанство, въобще за всичко, но има едно нещо по-важно от печалбата или от бизнеса, или от икономическия интерес - това е човешкият живот, това е ценностите, които ЕС и всички ние изповядваме. [...] В случая това, което се случва в Алепо, е недопустимо. И ако санкциите са достатъчно силни, за да върнат всички на масата на преговорите съм абсолютно за. Така че в момента това, което се случва в Алепо е недопустимо и трябва да бъде прекъснато от страна на Русия. С цялото ми уважение, знам какво си причинявам, тъй като водим преговори, знаете наследството, което получихме в енергетиката, но по-важно от това са ценностите и ние ще ги защитим до края", каза той преди началото на заседанието на Европейския съвет. 

Ирландският министър-председател Енда Кени също директно се застъпи за санкции срещу Русия. Докато лидерите се събираха за срещата с натоварена програма, председателят на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) вмъкна думата "санкции", въпреки че нямаше конкретно предложение на масата. "Днес няма да взимаме решения, но искам да подчертая, че ЕС трябва да остави всички възможности отворени, включително и санкции, ако престъпленията им продължат". Не на това мнение обаче беше върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), чиято позиция съвпадна с тази на италианския министър-председател. "Темата за санкциите срещу Русия по повод Сирия не е тема на разговорите или на решение днес, така както не беше и на външните министри преди три дена [17 октомври] в Люксембург. Очевидно всички опции са винаги отворени, но работата на ЕС се концентрира най-напред върху доставката на хуманитарна помощ в Алепо, спасяването на живот и гарантирането, че дипломатическият канал ще запази примирието колкото се може, така че да можем да достигнем ранените, хората, които умират и за създаване на политическо пространство за решение на кризата", каза г-жа Могерини.

Призив за налагане на санкции на Русия дойде и от Европейския парламент. По инициатива на групата на либералите беше изпратено писмо [на английски език], подкрепено от лидера на групата на ЕНП Манфред Вебер (Германия) и от лидерката на групата на Зелените и Европейския свободен Алианс Ребека Хармс (Германия), в което се призовава за по-строги санкции. "Безразборната употреба на химически оръжия и касетъчни бомби срещу цивилни в Алепо трябва да приключи. ЕС се нуждае от конкретен лост, за да спре руските военни престъпления в Сирия, а по-строг режим на санкции срещу Путин и неговия най-тесен кръг е най-ефективният начин за постигане на това в краткосрочен план", се казва в писмото, инициирано от председателя на либералната група Ги Верхофстад (Белгия). 

Акцент върху Сирия и Русия постави и шефът на ЕП Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия), който също призова за санкции. "В Сирия, както и в Украйна Русия е тази, която поддържа болезненото статукво. Точно Русия предизвиква глобалната архитектура за сигурност и установените принципи на международното право". И тъй като в програмата на срещата темата за Русия беше всеобхватна, а не само в контекста на Сирия, Мартин Шулц припомни, че когато се говори за отношенията между ЕС и Русия, не може да се подминат пропагандистите и феновете на президента Путин, популистите и от двете страни на океана. 

След дълга и емоционална дискусия Европейският съвет произведе текст, който със сигурност е предизвикал разочарование сред страдащите в Сирия, изглеждал е жалък в очите на стратегическите съюзници на ЕС като САЩ и Канада, а сигурно е предизвикал насмешка в Кремъл и Дамаск. В заключенията са посветени няколко изречения на Сирия, в които Съветът осъжда нападенията в Алепо на сирийския режим и неговите съюзници, "особено Русия", и ги призовава да прекратят зверствата и да осигурят хуманитарен достъп. Съветът призовава също така на всички отговорни за нарушението на международното хуманитарно право и правата на човека да им се потърси отговорност. И накрая заплахата: "ЕС обмисля всички налични възможности, ако сегашните зверства продължат". 

Нито през първия, нито през втория ден от срещата стана ясно колко време още ЕС ще търпи това, от което е отвратен. И колко време още ще избягва да използва думата санкции в официалните си документи, в които осъжда престъпленията в Алепо. На пресконференцията през нощта на 22 октомври дори иначе доста директният Доналд Туск не спомена думата "санкции" в изявлението си, което беше значително по-меко от това преди началото на срещата. Германската канцлерка Ангела Меркел също избягваше да спомене думата, въпреки че призна, че е била готова да ги подкрепи. Франсоа Оланд беше предпазлив като заяви, че всички опции са на масата, но най-напред санкции трябва да се наложат върху сирийския режим. 

Ирландският министър-председател съобщи, че дискусията е била доста емоционална. Ясно е, че става дума за нарушение на международното право, каза той и няколко пъти повтори, че нападенията над болници са военно престъпление. За разлика от останалите лидери г-н Кени не скри, че именно Матео Ренци е бил този, който не е приел текста на проектозаключенията. Дебатът по няколкото изречения е бил доста силен и на моменти емоционален, каза той. Мнозина са подчертали, че има позиции, които са просто неприемливи. Бомбардирането на болници, умишленото бомбардиране на хуманитарни конвои, липсата на защита за живота на цивилните са нарушения на международното право, натърти той.

"Напълно е ясно вече, че режимът на Асад зависи от въздушната мощ на Русия, иранските сили за сигурност и Хизбула. Нещата вече са толкова далече, че от гледната точка на президента Путин те трябва да подкрепят режима на Асад цял, защото иначе Сирия ще се разпадне. Това е много сериозно и много тъжно в този ден през 2016-а година", добави ирландският министър-председател. Шведският премиер Стефан Льофвен и министърката на външните работи Маргот Валстрьом публикуваха обща позиция [на английски език] на 16 октомври, в която заявяват, че Русия е отговорна не само за действията си на терен в Сирия, но и защото има най-силно влияние върху сирийския режим. 

Лидерите бяха остро критикувани по време на дебата в Европейския парламент в сряда сутринта, когато председателите на Европейския съвет Доналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) отчетоха резултатите от срещата на върха миналата седмица. Лидерът на групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер (Германия) заяви, че със своето решение лидерите на практика са приели войната за легитимно средство за преследване на цели. "От Съвета се очакваше да даде отговор на това, но беше много слаб отговор. Отказваме се от възможността да използваме инструментите, които имаме", каза той и добави, че езикът на силата е единствения, който Путин разбира. Шефът на Социалистите и демократите Джани Питела (Италия) отбеляза, че по Сирия не е направено нищо на срещата. "Мълчанието на Европейския съвет е оглушително", заключи той. 

Не по-малко критичен беше и лидерът на групата на Европейските консерватори и реформисти Сайед Камал (Великобритания). "Икономическите санкции започват да имат ефект върху Русия, но това съвсем не е достатъчно. Но дори и в този момент лидерите не успяха да се договорят да отидат по-нататък. Сега виждаме, че една страна-членка, Испания, предлага зареждане на същата тази руска флотилия, която вероятно ще предизвика още повече зверства срещу цивилни в Алепо. Какъв сигнал изпраща това за нашата решимост? Нуждаехме се от среща на върха на действията, от среща на яснотата, нуждаехме се от среща на върха на решителността, но отново не я получихме", каза евродепутатът. 

Според Павел Теличка (Чехия, АЛДЕ) текстът за Русия със сигурност е разсмял руснаците. "Мисля, че само няколко часа след срещата на Съвета можем да видим, че сме направили грешка и че нашата политика не работи. Тя струва животи и не ни доближава изобщо до решение", заяви Лудек Нидермайер (ЕНП, Чехия). В края на дебата президентът Туск каза, че е подкрепял по време на срещата онези, които са имали най-силна позиция по ролята на Русия в Сирия. Той благодари на Ги Верхофстад, Манфред Вебер и Ребека Хармс за писмото ми. "То беше истинска подкрепа за мен". 

Русия - разрушителят на ЕС?

Сирия не е била единствения контекст, обсъждан по време на срещата на върха миналата седмица. Повдигната е била и темата за ролята на Русия в ЕС, дезинформационната кампания, намесата й на Балканите. Хърватският премиер Андрей Пленкович, за когото тази среща също беше дебют, както за Териза Мей, заяви, че влиянието на Русия в страните от хърватското съседство е очевидно в много аспекти, вариращи от политическо-исторически отношения до икономически и енергийни интереси, свързаност на политически партии и дори военно сътруничество. Той е твърдо убеден, че колкото повече ЕС забавя политиката си на разширяване, толкова по-голям простор се отваря за влиянието на Русия. 

Според Доналд Туск, в "менюто" на разговора за Русия са били още кибератаките, намесата в политическите процеси в ЕС и другаде, нарушенията на въздушното пространство и разследването на свалянето на полет MH17, при който загинаха десетки. Туск описа дискусията като "трезва оценка на реалността, без илюзии" и напомни пред евродепутатите, че целта на ЕС не е да се скара с Русия, а да намери механизъм, който работи. Това обаче не може да е за сметка на европейските ценности и интереси. 

Русия за първи път се появява като самостоятелна тема в програмата на среща на върха от 2009-а година насам, когато беше включена в дневния ред на лидерите, заради газовата криза същата година. След това е обсъждана неколкократно в контекста на енергийната политика на Съюза и след анексирането на Крим. Октомврийската среща на върха обаче е първата, по време на която се говореше по принцип за отношенията с Русия. Целта беше да се нахвърлят всички възможни аспекти, така че през декември да се проведе по-подробна дискусия за стратегическите отношения с тази страна. Засега обаче изглежда, че ЕС може да бъде само мек и то прекалено мек спрямо все по-радикализиращата се Русия. По този начин ЕС изневерява на своите принципи и дори на самите мотиви за създаването си.