euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първото за годината заседание на финансовите министри от ЕС и първото под председателството на Унгария приключи без фундаментални новини, но с доста показателни насоки за бъдещите намерения. Два са били основните обсъждани въпроси - провеждането на нови банкови стрес-тестове и увеличаването на спасителния фонд за еврозоната.

По отношение на стрес-тестовете, макар и конкретните неща да са малко, съгласието е налице. Според еврокомисарите Оли Рен (по икономическите и валутните въпроси) и Мишел Барние (по вътрешния пазар и услугите), сред финансовите министри има съгласие по основните положения. А те са: стрес-тестовете да обхванат същите (91) банки, както и миналата година; да бъдат по-строги и по-добре организирани; да стигнат по-далеч от миналогодишните по отношение на суверенния риск и ликвидността и този път да има „тотална прозрачност”, по думите на комисаря Барние.

Миналогодишните тестове бяха остро критикувани, че не са били нито достатъчно строги, нито достатъчно публични. В резултат ирландските банки, например, въпреки че издържаха успешно тестовете, се наложи да бъдат „спасени” от държавата с 50 милиарда евро и с още 130 милиарда евро от ЕЦБ. Според еврокомисаря Рен, миналата година методологията е била добра, но е имало „слабости” в начина на провеждане на тестовете от някои национални регулатори. Затова тази година европейските надзорни органи ще контролират спазването на изискванията на национално ниво. В допълнение, новосъздаденият Европейски банков орган ще организира паралелни тестове на ликвидността.

Стрес-тестовете трябва да се проведат до юли, а подготовката вече е в ход. Таймингът стана обект на шега между комисаря Рен и председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Оли Рен, който е финландец, прогнозира, че тестовете ще се проведат между зимата и пролетта, а Юнкер уточни, че трябва да се има предвид продължителността на финландската зима.

При всички положения, срокът е първото полугодие, а резултатите ще станат известни през второто. Преди време Оли Рен имаше и забележки към начина на оповестяване на резултатите, които бяха съобщени в петък късно вечерта, а събитието се предаваше на живо онлайн на сайта на Комитета на банковите надзорници (Committee of European Banking Supervisors, CEBS). Целта очевидно беше пазарите да „смелят” новината преди да реагират в понеделник сутринта, но Оли Рен коментира, че в бъдеще трябва да се намери по-удобен за всички начин.

Не по-малко важно е, след провеждането на тестовете, да имаме надежден отговор и, ако се установят слабости, да имаме възможности за реорганизация и преструктуриране, коментира комисарят Барние. ЕК вече започна консултации по европейската рамка за управление на кризи във финансовия сектор, които трябва да приключат през март, за да може Комисията да направи законодателно предложение.

Ситуацията е далеч по-неясна по отношение на спасителния фонд за еврозоната (European Financial Stability Facility, EFSF). Най-изненадващо ЕК обяви, че иска да се увеличи финансовият капацитет на EFSF, както и обхватът на дейностите му. Отгоре на всичко записа това си желание в Годишното изследване на растежа, представено в Брюксел на 12 януари. Новината дойде неочаквано на фона на съпротивата срещу подобни намерения на някои страни-членки, включително Франция и Германия, изразена ясно още в края на миналата година. Според германското списание „Шпигел”, Ангела Меркел далеч не е останала доволна от действията на Барозу. Председателят на ЕК се опитва да си върне водещата роля в управлението на кризата в еврозоната, след като беше очевидно изместен от Франция и Германия, коментира изданието.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле се изказа уклончиво, че няма спешна нужда въпросът да бъде решен веднага. Но според „Шпигел”, позицията на Германия далеч не е толкова твърдо против, колкото беше преди. Преди заседанието на Еврогрупата на 17 януари са се провели консултации между шестте страни от еврозоната с кредитен рейтинг ААА по въпроса за увеличаване капацитета на фонда. Въпреки че на теория той може да осигури финансиране до 440 милиарда евро, реалният му капацитет е едва 250 милиарда заради необходимостта от капиталов буфер за поддържането на най-висок кредитен рейтинг ААА на емитираните от него инструменти.

Комисията и страните-членки се разминават и по отношение на сроковете за промените във временния фонд. Барозу настоява решението да бъде факт на Европейския съвет в началото на февруари. Комисарят Оли Рен аргументира бързането с думите, че дълговата криза продължава и няма място за успокоение, затова решението за увеличението на спасителния фонд трябва да се вземе бързо. Той определи дискусиите на финансовите министри по темата като „окуражаваща и конструктивна”.

Според председателя на еврогрупата Жан-Клод Юнкер, обаче, по-скоро решение може да се очаква на Европейския съвет през март, когато е и срокът финансовите министри да представят визията си за постоянния спасителен фонд за еврозоната - Европейският механизъм за стабилност. Безспорно има логика обсъждането на промени в сегашния, временен фонд и вида на бъдещия, постоянен, да вървят успоредно, за да има необходимата приемственост. Още повече, че има важни въпроси, особено свързани с разширяването на функциите на фонда - например дали ще може да изкупува държавен дълг и да се използва за рекапитализиране на проблемни банки.

Европейските представители засега избягват отговорите на тези въпроси с думите, че е твърде рано за толкова конкретно говорене. Не коментират и дали в рамките на тези обсъждания се говори за намаляване на лихвите по заемите на Гърция и Ирландия.

Факт е обаче, че ако се осъществят идеите за разширяване на фонда като капацитет и като дейности, съвсем официално „здравите” страни от еврозоната ще носят на гърба си „болните”. Факт е също така, че в този случай обещанието данъкоплатците да не плащат за игрите на политиците и големите инвеститори ще се окаже чиста демагогия. Поне докато страните, обект на спасяване, не покажат че са научили урока си и не започнат сами да си плащат сметките.