euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България продължава да е най-бедната страна от ЕС. Дори Хърватия, която току-що влезе в ЕС, има по-висок стандарт на живот. Очевидно страната трябва да догони останалите в съюза, да повиши производителността и конкурентоспособността на икономиката си и оттам да дойдат и по-високите доходи. При това, на фона на лошите прогнози за икономическия растеж на целия ЕС. По време на дискусията, която euinside организира в края на ноември за икономическото управление на ЕС, макроикономистът и инвестиционнен консултант д-р Евгений Кънев коментира, че българската конкурентоспособност, доколкото я има, се дължи на ниските заплати. Месец по-късно се срещаме отново, за да продължим разговора и по думите на самия д-р Кънев да потърсим отговора за един милион долара - как да преодолеем грешките от миналото, за да излезем от порочния кръг слаба икономика - ниска конкурентоспособност - ниски доходи.

Евгений Кънев: За България макроикономически нещата са стабилни, първо защото валутният борд много дълго време спомагаше автоматично да се регулират парите в обръщение, за които има покритие. Но резервите не нарастват, защото, въпреки че експортът е 60% от БВП той е само единия крак на икономическия растеж, другият крак е вътрешното потребление. А вътрешното потребление в България, въпреки че имаше оживление през първото десетилетие на 21 век, не успя да стигне до стойности, които да могат да осигурят, въпреки ниската база един двуцифрен растеж, който можеше да доведе впоследствие до по-рязко увеличение на заплатите. Това се дължи на много причини. Да започнем с експорта. Ние, въпреки че произвеждаме много нашите продукти са с ниска добавена стойност.

еuinside: Какво означава това?

Евгений Кънев: Поради факта, че ние нямаме уникални продукти, нямаме брандирани продукти, нямаме продукти, които да се търсят само от България, ние се състезаваме на световните борси с прозиводителите, които могат да ги правят най-евтино. Ако примерно имаме 100 единици, на които продаваме, от тях 95% са разходи. Имаме само 5% печалба. А от тази печалба се очаква или да бъде реинвестирана за създаване на нови работни места и нови доходи, или най-малкото да създаде условия за други инвеститори да идват. Ако нормата на печалба е висока, тогава други инвеститори биха дошли, но понеже е ниска и никой не идва.

Когато беше нашата приватизация 1997 година, на всякаква цена се търсеха инвеститори, които да дойдат и да купуват фабрики и заводи, много често нямаше такива, създаваха се РМД-та и т.н. Толкова улесняваха инвестициите, че нямаше почти никакви изисквания или много малко бяха изискванията пред самите инвеститори. И там, където имаше индустриална собственост продадена, дори да вземем примерно най-голямото предприятие в България - „Нефохим”, в общия случай схемата за всички чуждестранни инвеститори беше една и съща (а можеше много често тези инвеститори да са български инвеститори, само че през офшорки): има една фирма, която доставя суровината отвън, тя се преработва в България, образно казано на ишлеме, след това се изкупува почти с нулева добавена стойност и се изнася, т.е. за България нищо не остава. Всичко се изнася като печалба в офшорни зони. Това самото законодателство го позволяваше. В същото време, в Чехия, за да се репартира печалба трябваше мининум 15% да остане в страната и тази печалба всъщност се реинвестираше. Реинвестицията означава нови работни места, нови доходи.

еuinside: А няма ли значение видът на инвеститорите, които идват. Примерно за Чехия знам, че там има много германско производство изнесено, докато тук имаше строителен балон, сега се надува балон в зелената енергия.

Евгений Кънев: В България много често казват "причината е, че сме били ориентирани към Съветския съюз". Настина, когато „избухна” демокрацията, както казват, тогава 70% от целия експорт беше за Съветския съюз, само 30 процента т.нар. второ направление, т.е. всички останали страни. Но какво да кажем за Финландия? В същото време, от износа на Финладия 90% са били за Съветския съюз. Т.е. имаме прецедента на държави, които са били в по-тежко положение от нашата, но са тръгнали по друг път. Просто нашите реформи не бяха направени по начин, който да позволи привличането на качествени капитали. Законодателството не беше достатъчно качествено, за да може да създаде предпоставки тази работна сила да може да се адаптира към новите реалности. Този забавен процес на приватизация и ниското качество на привличаните капитали съответно доведе и до това, че стълбове на икономиката станаха туризмът, търговията, текстилът много дълго време беше голям сектор и продължава да е. Това са все едни дейности, които не могат да създадат продукти, които да направят България конкурентоспособна на световно ниво.

Другото нещо, което е много важно, пак свързано с икономическата политика на държавата. Неолибералният модел, който много често се хвали, защото беше ясна опозиция на социализма - конкуренция, приватизация. Всичко това е добре, въпросът е, че така беше проведено, че определени икономически интереси бяха преобладаващо защитени, не беше допусната реална конкуренция на пазара и по тази причина се създадоха изкуствени монополи в икономиката, които не само не позволяват на други капитали да влязат, а и не водят до икономическо развитие. Тъй като монополът може да печели и без да развива продукти, просто защото или определена територия, или определен бизнес се управляват от определени хора.

еuinside: Иронията е, че това дискредитира неолибералния модел, сега всички казват - ето, това е един провален капитализъм, а всъщност той не се е случил.

Евгений Кънев: Точно така е, да. Конкуренцията не беше допусната и това е може би основната причина нашата икономика толкова много да изостане. И дори, ако погледнете реално в момента всеки сектор на икономиката има някаква българска група, която доминира този сектор и с малки изключения това не са чужди инвеститори. Целият ни политически модел е така направен, че тези, които управляват държавата стигат до това ниво, финансирани от тези групи. И впоследствие обслужват тези групи. Този минируски олигархичен модел трябва да бъде разчупен, за да започнем да говорим за конкуренция, производителност и т.н. Защото жизнените сили на икономиката се изпиват от този модел.

еuinside: Ние разчитахме на ЕС да счупи по някакъв начин този модел, но това не се случва.

Евгений Кънев: Може би сега фискалният съюз ще даде малко по-голям контрол върху бюджетирането, върху прозрачността на бюджетирането. Бюджетът трябва да бъде програмно ориентиран за постигане на определени цели и трябва да има начин за измерване на резултата. Тогава вече може да се разбере има ли смисъл толкова пари да се харчат за определени услуги, било то здравни, образователни, административни, отбранителни и т.н. Иначе преливаме от пусто в празно. На ангро се заделят едни пари за един сектор и министърът по свое усмотрение ги харчи. От тази гледна точка, преди да има политическа воля да стане програмното бюджетиране, аз не виждам как нещата могат да помръднат.

Ако се върнем исторически, всички хора, които са процъфтявали материално от освобождението насам са били свързани с държавния бизнес – държавни поръчки, определени квоти, определени министри и партии и т.н. Това е част от нашия манталитет и мироглед явно. Но начинът да се оправят нещата е с държавна воля, политическа воля. Ако се въведе програмното бюджетиране, както се прави в целия цивилизован свят, много бързо нещата ще се променят. Защото цели клъстъри в икономиката зависят от държавата. Има цели отрасли, които само вегетират около бюджета и обществените поръчки, оттам нататък правят други бизнеси. Ако направим така, че тази една трета от БВП, която се преразпределя, да се разпределя по ясни процедури, програмно бюджетиране, елктронно правителство (никак не е случайно, че толкова години не може да се въдеде), цели икономически групи ще умрат, образно казано.

В момента сме стабилни в мизерията, както се казва, защото получаваме много малко пари в икономиката и имаме малко да харчим. А тези малко пари които се харчат, се харчат изключително неефективно, според това кой е по-силен на деня от министрите, кой има по-голямо икономическо лоби. Тези пари пък, които отиват в икономиката от бюджета също са неефективно използвани, тъй като отиват много често за корупция, за частни поръчки, които са некачествено направени, тъй като част от парите трябва да се върнат обратно към определени политически сили. Затова нашите пътища са навсякъде разбити, защото се правят вместо с три пласта асфалт с един или два най-много.

еuinside: С другите се правят избори.

Евгений Кънев: Да или отиват в частни джобове, в молове, апартаментски комплекси – любимото пране на пари на мафията. Истината е, че в България сме затворени в политически кръг, затова на икономиката трябва да се гледа политикономически, колкото и грозно да звучи този термин, предвид спомените от близкото минало. Но не може да се гледа на икономиката без да се знае каква е политиката, която стои зад нея. Затова според мен грешката на неолибералния модел е оттеглянето на държавата въобще. Въпросът е, че една икономика, за да се развива бързо трява да има специална държавна политика за сектори, в които частният сектор няма капитали да създаде тези продукти.

Веднага давам пример с Турция. Турската държава от 20 години насам има специална политика за своите учени - създава академични градове, тези турски учени, които са пробили на Запад ги връща обратно в Турция със заплати, по-големи отколкото в Америка, дава им всякакви възможности, на тези, които са доказани естествено. България, например, има най-ниските не в Европейския съюз, а в Европа заплати в академичната общност - албанските професори получават повече отколкото българските професори. Българският професор получава 200-300 евро заплата, а румънският - 700-800 евро. Това показва как държавата гледа на приоритетите си. Държавата трябва да има отношение към иновациите, към финансирането на малкия и средния бизнес ...

еuinside: В момента се пише закон за иновациите.

Евгений Кънев: Между другото, не съм виждал по-добър икономически екип за целия преход от този, който има в момента. Проблемът е, че те са едно малцинство сред джунглата и им е трудно да варират между толкова много интереси. Много смислени неща правят, но имат нужда от по-голяма подкрепа както експертна, така и политическа.

Най-важното условие една икономика да създава продукти с висока добавена стойност е човешкият капитал. Човешкият капитал е най-важното условие нашата икономика да върви напред. Каквито и магистрали да правим, които са ключово важни наистина, за да се дръпне икономиката нагоре, но магистрали има и в Португалия - в Португалия има фантастични магистрали. В Гърция също има много добри магистрали.

еuinside: С европейски пари.

Евгений Кънев: С европейски пари, да, дори самото усвояване на парите може би изиксва някакво ноу-хау, което ние го нямаме, защото и там се препънахме.

еuinside: Добре, какво е решението, какъв е моделът, който България трябва да следва?

Евгений Кънев: Ние трябва да видим какви са нашите предимства. Винаги сме имали традиции в някои области, където не започваме от нулата. Например IT технологиите, където наистина имаме ядка от качествени хора, които развиха тези технологии в България. Също комуникациите, биотехнологиите, фармацията, електротехниката, някои химически продукти. Машини и съоръжения също изнасяме като поддоставчици на германски предприятия, има доста германски инвестиции между другото в България за поддоставчици. Също биоземеделието - България има уникални качества за това, включително за производство на продукти с висока добавена стойност, защото имаме предимството на изостаналостта.

еuinside: Да, но държавата обгрижва зърнопроизводителите, не био прозиводителите ...

Евгений Кънев: Човек лесно може да се сети защо. Ако с нещо България е интересна, то е за неевропейски инвеститори, които да използват България като платцдарм за големия европейски пазар. Защото като си пренесат производството тук, те могат да избегнат митата, разстоянията, а същевременно да запазят ниските прозводствени разходи. И това е нашият шанс. България е интересна да се създава производство, което да се експортира, защото „десният крак” - вътрешното потребление - е функция на „левия крак”, който е експортът. Като се вкарат пари от експорт ще се завърти колелото и за вътрешното потребление. Няма прецедент в световната икономика малка икономика, която е станала голяма, без две неща - да е била експортно ориентирана или да е била сателит и да се е учила от някоя близка голяма икономика.

euinside: От кого да се учи България?

Евгений Кънев: България може да се учи едновременно от две места. Едното е Германия, тъй като ние сме исторически свързани с Германия и около 20 процента от целия ни експорт е за Германия. Другото е да работим заедно с Турция, защото тя може да ни създаде много големи възможности. Ние сме най-развитата икономика около Турция и можем да ги снабдяваме с неща, които те не могат да правят толкова добре или толкова евтино. Турската икономика расте с големи темпове и ще запази този растеж и в следващите години . Ние можем да бъдем интересни за тях както по отношение на експорт на производства за големия европейски пазар, така и да бъдем поддоставчици на техни големи предприятия, не само турски - големи концерни влизат в Турция, защото тя е интересна като голям вътрешен пазар. Така или иначе трябва да намерим къда са нашите специфични предимства.