euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Настроенията на срещите на лидерите на Европейския съюз стават все по-напрегнати и се увеличава възможността някои от тях да изпуснат нервите си. Това става на фона на все по-отдалечаващата се светлина в тунела за държавите от еврозоната, подложени на натиск от финансовите пазари. В тази атмосфера, надали на 27-те, особено на 16-те от еврозоната (които ще станат 17 от януари, когато и Естония приеме еврото) им е твърде празнично, но със сигурност някои от тях биха помислили да пишат на дядо Коледа и да си пожелаят нещо.

Какво би си пожелала Германия?

Ако бях на мястото на германския канцлер Ангела Меркел със сигурност бих писала на дядо Коледа да ми донесе повече разбиране от страна на партньорите в ЕС за това, че не може само и единствено Германия да спасява всички, които са харчили на воля, на кредит и без мисъл за утрешния ден и то в момент, когато германците в продължение на 20 години трябваше да живеят със силно пристегнат колан, за да помогнат на източната си половина да настигне западната след обединението. Увеличаването на заплатите на практика беше замразено, а данъците - високи. Освен това г-жа Меркел сигурно би помолила дядо Коледа да й донесе и политическа подкрепа вътре в страната, за да може тя да продължи със строгата си позиция спрямо партньорите в ЕС.

Желанието на Франция

Разбира се, Никола Саркози също би си пожелал дружбата с Меркел да се запази, както и председателстването на Г8 и Г20 да му донесе така желаната от него слава за постигането на решение по отдавнашно искане на Саркози за сериозно затягане на финансовата регулация. Саркози също така ще пише напрежението в някои части на света да не намалява много, за да може той да продължи с успешното сключване на сделки за продажба на оръжие, като последната, която сключи по време на посещението си в Индия. Очевидно е, че засега този отрасъл най-добре подкрепя френската икономика, разтърсвана от вътрешно социално напрежение. Френският лидер може също така да пише в писмото си и молба френските профсъюзи да бъдат отслабени по един или друг начин.

В Гърция Коледата ще е студена и шумна

Изключително съчувствие събуди у мен гръцкият премиер Георгиус Папандреу в четвъртък следобед, когато влизаше в сградата на Европейския съвет в Брюксел за среща с 26-те партньори в ЕС. Запитан от журналисти на входа какви са очакванията му от съвета, г-н Папандреу заяви, че е дошло времето всеки лидер да поеме собствената си отговорност. Това изказване наистина ме впечатли, защото не беше твърде отдавна времето, когато Гърция отправяше остри нападки срещу Германия (основния си спасител в момента) за събития от времето на Втората световна война. В отчаянието си как да предотврати фалит на държавата си, Папандреу обвиняваше Германия, че се стиска в името на вътрешнополитическите си цели, поставяйки под риск еврозоната.

Тези изказвания тогава бяха твърде нагли, но очевидно пътят, който Гърция измина докато получи животоспасяващата си финансова инжекция от еврозоната и от МВФ, е бил достатъчно болезнен, за да помогне на левия Папандреу да осъзнае, че левите идеи може и да са страхотни, но искат финансиране. Финансирането, очевидно няма откъде другаде да дойде, освен от усиления труд на иначе купонджийски настроените гърци. Затова, най-вероятно, Георгиус Папандреу ще помоли дядо Коледа да донесе разум на гръцките му избиратели, за да може те най-сетне да осъзнаят, че пари се изкарват с работа. Папандреу също така е възможно да помоли стареца от Лапландия да донесе здраве и вътрешнополитически успехи на Ангела Меркел, както и на германските данъкоплатци, за да може да успее да намали дълговете си в следващите 4 години и да не се оправдае прогнозата за гръцки фалит.

Една тъмна бира, моля

Ирландският премиер Браян Коуен надали ще пише писмо до дядо Коледа, тъй като той почти със сигурност няма да остане за дълго начело на държавата - през януари в Ирландия ще се проведат предсрочни избори, предизвикани от срива на банковата система в страната, заради която Дъблин беше принуден да вземе (без да иска) финансова помощ от ЕС и от МВФ. Но, тъй като г-н Коуен има вид на отговорен човек, все пак той може и да драсне няколко реда, с които да помоли дядо Коледа рейтинговата агенция Мудис да спре да намалява кредитния рейтинг на родината му, а също и рекордните нива на износа да продължат, за да издърпат Ирландия от кризата. През третото тримесечие на тази година ирландската икономика нарасна с 0.5 %, което се дължи основно на големия износ.

Поради нарастващите нива на безработицата обаче, вътрешното потребление е отбелязало пореден спад, въпреки настъпващите коледни празници, така че г-н Коуен би могъл да помоли белобрадия старец да донесе на ирландците възможности да си купят по 1 каса тъмно пиво за Коледа. За целта обаче, лапландецът ще трябва да се погрижи поне някаква част от безработните да си намерят работа.

Мили дядо Коледа (на португалски)

В трудни времена живее и португалският премиер Жозе Сократиш, който обаче (поне видимо) не е загубил бодрото състояние на духа си. Почти съм сигурна, че той ще пише на Дядо Коледа да помогне на Португалия да не опира до спасителния механизъм на еврозоната, тъй като това със сигурност ще повлече и Испания, чиито банки пък имат сериозни експозиции към по-малкия си съсед. Даже си мисля, че не е изключено Жозе Сократиш и Хосе Луис Сапатеро, испанският министър-председател, да напишат общо писмо до дядо Коледа, в което Сапатеро да се примоли испанските кахас (спестовните каси) да устискат на натиска и да не фалират (поне не наведнъж). Ясно е, че ако това се случи Испания ще опре до спасителния фонд, но тъй като тя е твърде голяма икономика, този фонд надали ще успее да й помогне.

Берлускони повечко да си мълчи

След като едва оцеля като глава на правителството си, италианският премиер Силвио Берлускони (ако разбира се си вземе необходимите поуки) би трябвало да се помоли на дядо Коледа да донесе повече здраве на финансовия му министър Джулио Тремонти, на когото (както стана ясно от статия на Файненшъл таймс преди месец) всъщност се крепи италианската икономика. Респектът, който Тремонти вдъхва на инвеститори и политици засега успява да закрепи положението на Апенинския полуостров. Кръвожадните очи на кризата обаче все по-често се насочват именно натам, което принуди члена на изпълнителния борд на Европейската централна банка Лоренцо Бини Смаги да публикува статия в британския финансов ежедневник.

Трудно ми е да преценя дали тази статия носи духа на разума или по-скоро на отчаянието, но в общи линии г-н Смаги се опитва да обясни, че преобладаващите призиви за фалит на държавите с прекомерен дълг от страна на икономисти, анализатори и инвеститори, не е най-доброто решение специално за развитите икономики. Той припомня, че не малка част от европейските страни са преживявали подобни ситуации по време на Първата и Втората световна война и на този етап това е немислимо от гледна точка на социално-икономическите последици.

Така че, към писмото на Берлускони е възможно да се включи и Лоренцо Бини Смаги с молба чуждестранните инвеститори да получат няколко таблетки успокоителни. Впрочем, г-н Смаги може да помоли дядо Коледа да донесе на шефа му Марио Драги така желания от него (и не само от него) пост на шеф на Европейската централна банка. През следващата година изтича мандатът на френския ястреб Жан-Клод Трише, но за поста му претендентите са двама - гуверньорът на италианската централна банка Марио Драги и шефа на Бундесбанк - Аксел Вебер.

Може ли малко еврооблигации?

Това вероятно би писал премиерът на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Този наистина титан на европейската политика от последните 10 години напоследък изглежда изтощен, нервен, а обичайното му изтънчено чувство за хумор преминава в откровен сарказъм. Г-н Юнкер се обедини именно с италианския финансов министър Джулио Тремонти в искането за създаването на общи еврооблигации, тъй като смята, че това е начинът, по който да се намали натиска върху цялата еврозона, както и да се избегне верижната реакция във валутния съюз. Срещу това обаче възразиха остро Германия и Франция, които пък искат засилване на фискалния съюз, както и на политическия - нещо, което те и сега правят помежду си.

Предполагам, че предвид психологическото си състояние Юнкер не е изключено да си поиска под елхата да получи нов канцлер на Германия, тъй като той вече има повече от 1 зъб на настоящия - Ангела Меркел. Още при изгрева на кризата Германия принуди малкото херцогство да се откаже да бъде данъчно убежище, срещу което Юнкер остро възразяваше, тъй като това е основният източник на приходи на най-богатата държава в ЕС. Германия обаче успя да му извие ръцете, с което си спечели един сериозен противник в лицето на дългогодишния люксембургски премиер, който изпълнява функциите и на министър на финансите.

Фискалният касапин

Рекордьорът по рязане на разходи - новият британски премиер Дейвид Камерън - със сигурност ще спомене в писмото си до дядо Коледа, че иска бюджетът на ЕС да не бъде увеличаван. Ако основната мисия на Камерън на октомврийския съвет беше да спечели минимално увеличаване на бюджета на Общността за 2011 година, което предизвика криза и опасност бюджетът да не бъде приет навреме, то на декемврийския съвет Камерън обедини усилия с Ангела Меркел и Никола Саркози в искането европейският бюджет да бъде замразен на сегашните си нива до 2020 година. Това със сигурност ще бъде голям удар за нетните получатели на помощи, сред които и България.

Конграчулейшън, дядо Мраз!

Трудно ми е да вляза в обувките на премиера Бойко Борисов, но тъй като той продължава да демонстрира сериозни дупки в знанията си за функционирането на Европейския съюз, а и не проявява кой знае колко голям интерес към европейските проблеми, предполагам, че той би се насочил към по-прозаични желания. Може би, той би помолил дядо Коледа да му донесе още повече медийна любов, опакована с добри изборни резултати по време на местните и президентските избори, които предстоят през 2011 година. Предполагам, че г-н Борисов би се зарадвал и на няколко поздравителни картички от партньорите му в ЕС, на които да пише "Конгречулейшън, мистър Борисов", както и няколко потупвания по рамото.

Премиерът е малко непостоянен, така че не е сигурно какво точно ще му хрумне да пише на дядо Коледа и дали това ще е наистина нещото, което иска, но ако искрено желае горните неща, то тогава непременно трябва да спомене, че е слушкал всички през 2010 година - лекари, профсъюзи, учени, зъболекари, миньори, Русия, САЩ.

Кехлибарено членство

Не можем да се спрем на желанията на всичките 27 държавни и правителствени ръководители, но е редно да завършим с писмото на Естония, която положи нечовешки усилия, за да изпълни критериите от Маастрихт и да бъде поканена в еврозоната. На фона на наистина къртовските усилия на малката балтийска държава, естонският премиер Андрус Ансип вероятно ще помоли дядо Коледа да донесе стабилност на еврозоната, така че да не се налага едва влязла най-напредналата в света страна в сферата на електронното правителство тепърва да започне да плаща за спасяването на други, вместо да подпомогне собственото си крехко икономическо възстановяване. Предполагам, че писма с подобно съдържание ще пишат и другите нови страни-членки на еврозоната като Словакия и Словения.

Разбира се, euinside приветства писането на писма до дядо Коледа и наистина вярваме в магията на Христовото рождение. Но, все пак в основата на нашите убеждения са по-малкото разчитане на подаръци и магии за сметка на повече усилия и работа. Това хем изпълва духа с цел, хем носи и реално благоденствие. Имаме си и малко по-лично желание - повече читатели с интерес към европейските теми.