Европейският бюджет 2011 стана жертва на битката за надмощие между Съвета и Парламента
Ралица Ковачева, November 16, 2010
Европейският съюз ще започне новата година със стария си бюджет, след като преговорите за Бюджет 2011 завършиха с неуспех. Комисарят по бюджета Януш Левандовски съобщи, че според правилата на Лисабонския договор, финансирането временно ще бъде замразено на нивата от 2010 г., докато не завърши процеса на договаряне на нов бюджет. „Това ще забави финансирането на важни инициативи и инвестиции в страните-членки. Около 90% от европейския бюджет финансират инвестиции в създаване на работни места и растеж. Мерките за насърчаване на икономическия растеж и изследванията ще бъдат забавени”, обясни комисарят и се ангажира, че Комисията незабавно ще започне работа по нов проект за бюджет.
Причината да се стигне дотук, както често се случва в последната година, е несъгласието между страните-членки (Съветът) и Европейския парламент. Любопитното е, че спорът не е за числата, а за правата. Една от последиците от влизането в сила на Лисабонския договор са по-големите правомощия на Парламента в някои области. Като правило, в последната година позициите на Парламента и Съвета по основни въпроси сериозно се разминаваха, което доведе до забавяне на важни решения - например за Европейската служба за външни действия или за финансовия надзор.
Още по време на Европейския Съвет през октомври стана ясно, че 
страните-членки, водени от Великобритания, не приемат бюджетът за 2011 година да се увеличи с повече от 2.9% спрямо 2010 година. Аргументът - не може в момент на криза, когато националните бюджети правят драстични съкращения на разходите, съюзният бюджет да се увеличава, респективно - и вноските на страните-членки. Парламентът подкрепи увеличение от 5.9% с аргумента, че след Лисабонския договор Съюзът има нови ангажименти и приоритети, които налагат допълнително финансиране. В края на краищата, евродепутатите показаха, че са склонни да подкрепят по-малко увеличение на средствата, но срещу гаранции за ролята им в преговорите за следващия многогодишен бюджет.
Резултатът - сделка няма
„Европейският Парламент представи много умерена позиция и, в края на краищата, не сме искали нито евро повече отколкото предлагаше Съветът. Единственото условие на Парламента беше да имаме сериозно споразумение за правилата и процедурите, въведени с Лисабонския договор, за да избегнем бъдещи бюджетни кризи”, коментира председателят на ЕП Йежи Бузек.
Комисарят по бюджета Януш Левандовски призна: „Не беше възможно да постигнем достатъчен импулс, специално в Съвета, трябва да отбележа, при това не става въпрос за мнозинството от националните делегации. Моето впечатление е, че абсолютното мнозинство от националните делегации беще готово на компромис, но някои от тях, много малко, напомпваха исканията.”
„Малка група страни-членки не бяха подготвени да преговарят в европейски дух”, коментира председателят на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от БиБиСи. Макар официално никой да не споменава поименно за кои страни-членки става дума, според европейски медии това са Великобритания и Холандия.
Според Съвета, въпреки че е постигнато съгласие по отношение на финансовите параметри, Парламентът е настоял „дискусията за Бюджета на ЕС за 2011 да се обвърже с други въпроси, особено с този за гъвкавостта за преразглеждане на многогодишната финансова рамка и начинът, по който Парламентът ще бъде включен в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка [2014-2020]. Европейският парламент, обаче, е оценил проекта за съвместна декларация за многогодишната финансова рамка, представен от белгийското председателство, и желанието на Съвета да обсъдят гъвкавостта за преразглеждане на настоящата рамка, като недостатъчни.”
Става дума за желанието на Парламента настоящата финансова рамка 2007-2013 да се адаптира според новите приоритети, вследствие на Лисабонския договор. Според ЕП са нужни по-гъвкави бюджетни правила, които да позволят прехвърлянето на средства за нови приоритети. Парламентът настояваше тези въпроси да се решат именно по време на преговорите за бюджет 2011. Съветът, обаче, е бил на мнение, че те трябва да се обсъдят след приемането на бюджета за следващата година, с оглед на последните две години от многогодишната рамка.
EurActiv пише, че именно Великобритания е настояла преразпределянето на средства в бюджета да става само с гласуване на Съвета с единодушие. Според лидера на либералите в ЕП Ги Верховстад „въпреки че според Лисабонския договор е необходимо гласуване с квалифицирано мнозинство от Парламента и Съвета, преговарящите от Съвета са решили да използват единодушие, следователно да дадат на всеки финансов министър в Европа правото на вето. Това не е правилен начин на работа, още повече, то е против Договора.”
"Жалко е, че някои държави пожертваха европейските ценности пред
краткосрочните си вътрешнополитически цели", заяви по повод провала на
преговорите за бюджет на ЕС Ивайло Калфин, зам.-председател на Комисията по бюджети на Европейския парламент от групата на социалистите и демократите.
Проблемът не е в парите, се казва в изявление на групата на Зелените в ЕП: „ЕП е готов да се съгласи на намалението в бюджета на ЕС за 2011, поискано от Съвета, в замяна на гаранции за ролята на ЕП в обсъждането на бъдещия бюджет. За съжаление, блокиращо малцинство от страни- членки изглежда мисли, че може просто да си запуши ушите и да не спазва разпоредбите на Лисабонския договор за формализиране ролята на Парламента в бъдещите преговори за финансовите перспективи на ЕС.” Евродепутатите искат формална структура, която да води преговорите и официална роля на ЕП в тази структура, както и гаранция, че всички всички опции как да се финансира ЕС остават на масата.
Става въпрос за т.нар. собствени ресурси на Съюза, във връзка с които се 
обсъждаше и въвеждането на евроданък върху финансовите транзакции, върху въглеродната търговия или върху самолетното гориво. По думите на лидера евродепутатите от АЛДЕ Ги Верховстад, „Съветът е отказал дори да говори за собствени ресурси. Единственото нещо, което искахме беше в бъдеще собствените ресурси да бъдат по-важна част от бюджета. Не става дума за допълнителни данъци. Става дума за намаляване на националните вноски и заместването им с преки приходи.”
В резултат на провала в преговорите, процедурата предвижда Съюзът да започне 2011 година със сумата от бюджет 2010, разпределена на 12 равни части. Представителите на Съвета в т.нар. помирителна комисия, която водеше преговорите, предупреждават, че това ще има значителни последици върху проекти като Европейската служба за външни действия и трите нови органа на европейския финансов надзор. Под въпрос са плановете за увеличение на разходите в определени области като кохезионната политика, приоритети като младежта, мобилността и образованието, както и възстановяването на разходите по част от преките помощи за земеделските производители.
Бюджетното фиаско може да се приеме като лош знак за предстоящите още по-решаващи и трудни преговори за следващата многогодишна рамка. Т.нар. „лисабонизиране” на сегашната бюджетна рамка също не може да бъде отлагано дълго, защото Лисабонският договор е в сила вече от година и са в ход сериозни промени, вследствие от него. В същото време, европейските приоритети имат нужда от повече практичност, за да бъдат подкрепени в пълна степен от страните-членки в условията на драстични съкращения в националните бюджети. Защото често добрите намерения на европейско ниво се размиват в мащабни плакатни инициативи с малка реална полза, но голям бюджет.
Парламентът и Съветът трябва да се срещнат там, където приоритетите на Съюза се срещат с приоритетите на страните-членки и заедно - с тези на гражданите. Само такъв взаимен компромис би бил работещ и полезен.