Съюз с раздвоена самоличност

Аделина Марини, March 4, 2014

Събитията в Украйна за пореден път показаха в колко лошо състояние се намира Европейският съюз институционално. Начинът, по който ЕС посредничи в преговорите между опозицията и управляващите в Украйна преди седмица, разкри за пореден път раздвоената самоличност на Съюза, особено по отношение на външната му политика. Въпреки многогодишните усилия на най-високо европейско институционално равнище в лицето на баронеса Ащън, еврокомисаря Щефан Фюле, дори председателя Барозу, Европарламента и шефа на Европейския съвет, ефект нямаше, докато от лицето на ЕС не се отделиха водещите сили - Германия, Франция и Полша.

След сключването на сделка между двете враждуващи сили, г-н Ван Ромпой излезе със специално изявление, в което заяви, че "това споразуменние беше улеснено чрез важната работа на външните министри на Франция, Германия, Полша и специалния представител на руския президент, и въз основа на постоянните усилия през последните два месеца на върховния представител Ащън и комисар Фюле. ЕС продължава да бъде в готовност да помогне на Украйна". Това звучи като дребна неадекватност на фона на развоя на събитията след сключването на въпросното споразумение, изчезването на президента Янукович и военната агресия на Русия на Кримския полуостров. На фона на предишен и не толкова отдавнашен опит обаче, тази неадекватност изглежда като огромен дефект в устройството на ЕС, особено след десетилетния опит да се създаде нещо повече от хлабав съюз на държави с различни и тук-таме общи интереси, а също и на наскоро подновените призиви за ново отворяне на договорите за ремонт.

Грешка на всяка крачка

Сегашната ситуация в близката чужбина на Русия, която впрочем е най-близко съседство и на ЕС, се дължи основно на поредица от грешки от страна на Европейския съюз и страните-членки в частност. Надграждайки над голямата заблуда на свободния свят, че Берлинската стена е паднала и за Русия, Европейският съюз работеше с виждането, че Русия е страна, която е направила своя стратегически избор и той е модернизация, демокрация, прагматизъм. Уви, президентството на Владимир Путин даде достатъчно сигнали през последното десетилетие, че това не е и няма да бъде така. Отношенията между ЕС и Русия почиваха правно на споразумението за партньорство и сътрудничество от 1994-а година, което обаче изтече през 2008-а година. Още тогава стана ясно, че подновяването му ще се окаже огромно предизвикателство.

До ден-днешен няма ново споразумение. На негово място на европейско институционално равнище се работи по споразумение за модернизация, но последните срещи на върха между ЕС и Русия показаха, че работата е проформа и темпото, а също и дневния ред, изцяло се диктуват от Москва. Нещо повече, последната среща на върха между двете страни на 28 януари показа, че Русия вече изцяло е загубила интерес да играе тази игра, след като унизително сви дневния ред до само няколко часа в сравнение с обикновено протичащите по два дена срещи. Това показа, че Путин няма какво повече да обсъжда с председателя Барозу и с шефа на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, защото от тях нищо не зависи. А не зависи, защото на страните-членки не им достигна смелост да напълнят постовете им със съдържание от страх, че това ще се изтълкува като загуба на суверенитет.

Причината е, че ЕС не обръщаше достатъчно внимание на ставащото в Русия и не сметна за необходимо да изгради цялостна стратегия към тази страна, особено след като издигна като приоритетна една от външнополитическите си политики - тази към Източното партньорство. Тя обаче беше приоритетна единствено по време на ротационните председателства на най-силно ангажираните с нея страни - Швеция, Полша, Литва. През останалото време ЕС задълбаваше в собствените си проблеми. Така с променлива приоритетност и безпосочност ЕС пропусна шанса да обедини политиката си спрямо Източното партньорство със стратегия към Русия, които вървят ръка за ръка, защото е ясно дори и на децата, че Източното партньорство е в тотална зависимост от Москва, демонстрирана неколкократно с няколкото търговски блокади спрямо Молдова, Украйна и не на последно място петдневната война в Грузия през 2008-а година.

Украйна не е Южна Осетия

Обстановката през 2014 г. силно напомня на конфликта през август 2008-а година, когато Русия нахлу в Южна Осетия, за да предотврати присъединяването на автономния район, един от притоплените замразени конфликти в Кавказ, към Грузия. Тогава ЕС реагира светкавично, въпреки че Лисабонският договор все още не беше в сила и функциите на върховния представител за външната политика и сигурността не бяха подсилени, така че да отговорят на въпроса на Хенри Кисинджър дали ЕС има един телефонен номер, на който да се обади, когато трябва да се вземе важно решение. Тогава върховен представител беше Хавиер Солана, а ротационното председателство се държеше от Франция. След натиск от страна на Солана и на френското председателство на 1 септември се проведе извънредна среща на върха, посветена именно на ситуацията в Грузия и военната намеса на Русия.

Лидерите се договориха по време на срещата за изпращането на наблюдателна мисия, която да следи изпълнението на сключеното по-рано с посредничеството на ЕС примирие. Сега върховен представител на ЕС за външната политика е баронеса Катрин Ащън, подпомагана от еврокомисаря на разширяването и политиката на съседство Щефан Фюле, а на ротационното кормило на Съвета е Гърция, която вкара ЕС в новия цикъл на интровертност и вътрешна реконструкция. Макар че още много преди ситуацията в Украйна да се влоши драматично Москва предлагаше провеждането на триалог, ЕС отказа и това лиши Съюза от възможността да бъде равнопоставен партньор в решаването на съдбата в най-близкото му съседство. Въпреки че напрежението се покачваше месеци наред, кръвопролитията зачестяваха, а Русия затягаше примката около Украйна, ЕС не реагира изобщо с изключение на поредица от кухи изявления от страна на баронеса Ащън, Европарламента или ЕК. Темата "Украйна" присъстваше в дневния ред на поредица от срещи на министрите на външните работи, но извънредна среща беше свикана чак за 3 март, два дена след като Русия на практика обяви война на Украйна.

ЕС не само не предвиди подобен сценарий, но се оказа напълно сляп и за по-голямата картина - оттеглящи се от глобалната сцена Съединени щати, заради незабравена лоша слава, натрупана по време на президентството на Джордж Буш младши с войните в Афганистан, Ирак и като цяло войната срещу тероризма, но също и заради гигантски дългове, които редовно обладават вътрешната американска политика. Близкият изток гори от грозната война в Сирия, подклаждана системно именно от Русия. Нерешеният конфликт между израелци и палестинци, ядрената програма на Иран, нестабилният Ирак, авторитаризираща се Турция. Към това трябва да прибавим и взривоопасната Босна, а също и колебаещата се Великобритания. Всичко това откри на диктатора Владимир Путин широко поле за действие и очерта цивилизационната пропаст.

Украйна е голям залог и е ключа за отношенията между ЕС и Русия. Тя не е Южна Осетия, но може да се превърне в страна с поне един джоб замразен конфликт в Крим или другаде. Международните споразумения не могат да решат изначално цивилизационните различия между свободния свят и авторитарна Русия, тъй като за последната човешките права са извън уравнението, а за развития свят те са неизвестното, което се търси. Решаването на ситуацията в Украйна не засяга само ЕС и Русия. Отношение има и Турция, с която ЕС също е в затлачени отношения.

Ако имаше общ енергиен пазар ...

Миналата година по инициатива на председателя Барозу и президента Ван Ромпой беше проведена специална среща на върха, посветена на енергетиката и данъчната политика. Числата показаха недвусмислено, че европейската икономика е задушена от високите цени на енергийните ресурси, значителна част от които идват именно от Русия. Само че нищо не последва, отвъд подновените за пореден път призиви за създаване на общ енергиен пазар и изграждане на инфраструктура, която да помогне на най-уязвимите страни-членки по източната периферия на съюза да преживеят в случай на нова газова война. А както се оказа и в случай, че се наложи ЕС да наложи икономически санкции върху Русия като наказание за нарушаването на международните договори и норми.

Въпреки че изглежда с вързани ръце и меки крака, ЕС може и трябва да направи повече от това да разпространява декларации с разсмиващо диктаторите съдържание. В най-краткосрочен план Съюзът трябва незабавно и на най-високо ниво да се събере и да обсъди план за действие. В средносрочен план трябва да започне спешното обсъждане на обща стратегия за отношенията с Русия, която да се базира на ясно определена пътна карта без компромиси. В името на добросъседските отношения ЕС си затвори очите за нарушенията на правата на човека в Русия и използва тежестта си, за да приключи успешно 18-годишното присъединяване на Русия към Световната търговска организация. ЕС научи по болезнения начин от Арабската пролет, че прагматизмът спрямо диктатори може и да носи някои краткосрочни ползи, но създава огромно минно поле в дългосрочен план. Същото важи и за Русия.

ЕС и европейската медийна общност до последно не вярваха, че Путин е склонен на това, което прави в момента. Причината е именно в раздвоената самоличност на Съюза. Ащън говори, след като са се изказали вече някои от първите дипломати на големите страни-членки, напълно обезсмисляйки нейната роля. Говоренето става без съгласуване на позициите, без анализ на ставащото и без никакви резервни планове. Затова в дългосрочен план, докато обсъжда промени в устройствените договори с цел задълбочаване на интеграцията в еврозоната, ЕС трябва да започне да дискутира и създаването на наистина обща външна политика. В противен случай ще изгори от собственото си безсилие да реши къде трябва да стои пожарогасителя.

Един от големите уроци от разширяването на Европейския съюз през последното десетилетие е, че бившите соцсателити служеха за буферна зона на стара Европа. Уви, с присъединяването им към ЕС, те внесоха и много от исторически наследените проблеми с Русия. Нещо, което Европа се надяваше, че с времето ще отмине, а Русия използваше, за да го задълбочи и да вклини в крехките общества разделение по оста проевропейци и проруси. А трябваше след присъединяването да се проведе сериозен разговор за наследството, за да може по-добре да се осигури бъдещето. Защото това наследство трови ЕС до ден-днешен - липсата на работещи институции, стабилна демокрация, върховенство на закона, медиен и идеологичен плурализъм, борба с корупцията и организираната престъпност и наличие на силна икономическа и енергийна зависимост. Време е да се направи избор между самоличностите на ЕС. Сега.

ЕС-Русия