euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Помните ли, когато бившият цар на българите Симеон Сакскокубргготски призова за смяна на чипа? Много му се смяхме тогава. А още по-смешно стана, когато след неговото управление стана ясно, че едва ли той е най-подходящият човек да говори за смяна на чипа. Но все пак, на фона на предизборната кампания в България, а и на цялата ситуация с деградацията на хора, политическа класа, държавни институции и изобщо ценности, смяната на чипа все още е актуална тема. Сетих се за нея, докато слушах за първи път след дебютните избори за Европейския парламент в Хърватия някои от новоизбраните евродепутати. Подсети ме Никола Вулянич. Той е член на хърватските лейбъристи (работническа партия).

Според него процесът на присъединяване на Хърватия към ЕС (планирано за 1 юли) е продължил 10 години, защото толкова са били необходими за смяна на чипа. Ако бяхме сменили чипа по-рано, щяхме да се присъединим към ЕС и по-рано, каза г-н Вулянич. Какво обаче е чипът? Мисля, че неведнъж е ставало дума на този сайт за това какви данни съдържа европейският чип и че са твърде широко формулирани, като така създават прекалено широко поле за интерпретация. И тук Вулянич отново идва на помощ като казва, че голямата полза от еврочленството не е усвояването на еврофондовете, което по подобие на България преди присъединяването е основният акцент от разговора за присъединяването. Голямата полза, смята евродепутатът, е в правилата на играта.

А правилата на играта са до болка познати и вече твърде клиширани, тъй като за България особено са изцяло изпразнени от съдържание - това е върховенството на закона - синоним на правовата държава, уважение (това е точната дума - не спазване, а уважение) на правата на човека - това включва правото на избор кой да ни представлява в управлението без да се налага да продаваме гласа си, правото на избор на религия, на сексуална ориентация, на семейни и всякакви други ценности, изобщо правото да бъдещ онази личност, която харесваш. Правилата означават също нетърпимост към корупцията (както дребната, така и тази по високите нива на властта). Точно тук смяната на чипа е най-трудна, тъй като изисква да си дадем сметка, че ако ние даваме 20 лева на катаджията да си затвори очите за леко нарушенийце, то тогава някак по-леко приемаме и политиците ни да си загърнат някоя и друга пачка от обществената поръчка за вкъщи. 

Смяната на чипа изисква да си наложим нулева толерантност към каквото и да е нарушаване на правилата. В България конкретно сме изумително толерантни към всякакви уж дребни на вид нарушения на закона - дали това ще са правилата за движение по пътищата или за обществения ред. 

Ако знаехме по-рано как да наложим тези правила, щяхме да сме в позицията на Исландия, каза Никола Вулянич. Той не каза какво точно има предвид под "позицията на Исландия", но е ясно. Това е една от най-стабилните и развити демокрации в света, като е много важно да не бъркате нивото на демократично развитие с икономическата криза. Страна, която успя за изключително кратко време да излезе от кризата и дори може да си позволи да реши дали да влезе в ЕС или да си остане в привилегировано партньорство. И не става дума за това, че някои хървати също искат да си внесат исландския модел в Хърватия. Напротив. Никола Вулянич е поредният хърватин, който макар и да не го казва директно, демонстрира силно самочувствие (съвсем не без покритие впрочем) на човек, идващ от страна, която би могла да се справи и сама. Можехме да сме Исландия означава, че Хърватия е имала възможност и сама да се справи, без чужда помощ, без камшика на ЕС. 

Това чувство ми напомни и Биляна Борзан, която беше избрана от листата на управляващата "Кукурику" коалиция между социалдемократите на премиера Миланович, либералите на Весна Пусич и една от пенсионерските партии. Тя смята, че Европа днес е разделена на бедни и богати и дори по-скоро на донори и получатели. Предвид средното ниво на брутния вътрешен продукт, ние ще спадаме към нетните получатели, каза тя, от което съществува риск да се чувстваме малоценни. Страхът от чувство за малоценност не е рядко срещано явление в Хърватия, но не в смисъла на комплекса на малката държава, а в смисъла на неможещия да се справи сам с проблемите си. Неведнъж можете да чуете тук хървати да казват, че могат и без Европейския съюз, което беше илюстрирано особено ярко от референдума през януари миналата година, чийто успех висеше на косъм. 

И ако Вулянич твърди, че хърватите вече са сменили чипа си, то следващото предизвикателство е да се превърнат в активни граждани. Срещата с хърватските евродепутати се състоя в Деня на Европа, 9 май и беше организирана от информационното бюро на Европейския парламент в Загреб. Затова и темата на кръглата маса беше свързана с темата на ЕС тази година - европейското гражданство. Докато слушах изказващите се, постоянно ме мъчеше въпросът - какво е активното гражданство? Какво означава да си гражданин, първо и второ - да си активен гражданин? 2013 е обявена за европейската година на гражданството, като се има предвид познаването на правата ни като граждани на ЕС. Това звучи малко цинично на фона на затворените шенгенски граници за българи и румънци и все по-често падащите бариери в отделните страни-членки за работници и изобщо имигранти от по-новите членки. Нещо, което предстои да се случи и на хърватите, за които Холандия например затваря своя пазар на труда. 

Но извън разговора за това колко сме равни в ЕС и дали изобщо Съюзът е това, което твърди, ние в по-младите членки на ЕС е нужно да си отговорим на горните въпроси. Какво означава да сме граждани? За да бъдем граждани, първо трябва да спрем да сме поданици, а след това лесно ще станем и европейски граждани, каза хърватският политолог Берто Шалай. Но това пак не отговаря на въпроса какво означава да си активен гражданин. 

След 1989-а година приехме, че демокрацията и гражданството се свеждат единствено до правото ни на глас, което дори вече ни омръзна, доскуча ни, отегчи ни, а когато се появи прекалено голям избор, ни отказа заради нуждата да се информираме прекалено много. Както и в България, така и в Хърватия често може да чуете "за кого да гласувам, всички са маскари, нямам никакъв избор, всички са едни и същи, от моя глас нищо не зависи" и т.н. Българският блогър Нервната акула изключително добре обяснява какво точно означава да си активен гражданин. Според нея, трябва да се участва в партийния процес без значение дали като членове, симпатизанти или просто заинтересувани хора. Да си член на партия означава да можеш да определяш кандидатите, програмата и коалиционната политика. 

Но ако това ви се струва прекалено голям ангажимент, който ще отнема твърде много от времето ви, тогава може да изберете малко по-дистанцирана позиция - да бъдете активни като се информирате и то по възможност не само от традиционните източници, провалили се безнадеждно в България. Или казано най-просто, да си активен означава ти да търсиш, а не да чакаш да ти предложат. Протестите, петициите, гражданската инициатива на ЕС, блоговете, ако щете, са все неща, чрез които можете да бъдете активен гражданин. В крайна сметка нашият избор носи последици, които може и да ви се струват малки - четири години, но замислете се какво означават четири години от вашия живот. Или много пъти по четири, когато сте имали очаквания, надежди, стремежи, а в същност сте чакали някой друг да ви достави тези очаквания и надежди. 

Трудно е да станеш гражданин за една нощ. Очевидно в България е трудно и за 23 години. Затова и Берто Шалай, хърватският политолог от Загребския университет, каза, че начинът, по който може да се изгради общество от активни граждани, е чрез въвеждането на гражданското образование в училищата. Хърватия, по неговите думи, е сред много малкото европейски страни, в които няма такава учебна дисциплина. В България - също. Време е да си я поискаме. В името на гражданството - националното ни и европейското.