Есента на референдумите*

Аделина Марини, September 8, 2016

Старият политически сезон завърши с референдум със силен магнитуд, който разтресе целия Европейски съюз, но през новия се очакват мощни вторични трусове и отделни локални земетресения, тъй като предстоят още три референдума в сеизмологични зони за ЕС и еврозоната. И макар да изглеждат по-малки, всъщност и трите имат доста по-голям разрушителен потенциал за целостта на Европейския съюз, отколкото има Бризходът.

Колко още може да издържи Босна и Херцеговина?

Може би най-опасният не просто за целостта на ЕС, а и за мира на континента, е насроченият за 25 септември референдум в сръбския ентитет на Босна и Херцеговина - Република Сръбска (РС). Тогава гражданите на РС са призовани да отговорят на въпроса "Подкрепяте ли 9 януари да се отбелязва и празнува като Ден на Република Сръбска?". На този ден през 1992-а година е приета декларацията за създаването на републиката в рамките на Босна и Херцеговина в началото на войната в страната. Декларацията е приета в отговор на решението на тогавашната съюзна република Босна и Херцеговна да се отдели от бивша Югославия. Решението е гласувано от бошняците (мюсюлманите) и от хърватите в БиХ.

Заради опасения, че този референдум може да се окаже трамплин за следващата стъпка на ентитета под ръководството на дългогодишния й президент Милорад Додик, а именно отделяне от БиХ, възможността за провеждането му притеснява мнозина в региона и доведе до решението на Конституционния съд на БиХ от есента на миналата година да обяви гласуването за противоконституционно. Това обаче ни най-малко не спря г-н Додик, който настоява, че референдумът ще се проведе, независимо от критиките и реакциите срещу него. Всичко това се случва паралелно с усилията на Дейтънската държава да стъпи здраво на европейския път в отговор на инициативата на ЕС отпреди година и половина.

Референдумът в Република Сръбска е първото много голямо предизвикателство за целостта на БиХ от подписването на Дейтънското мирно споразумение досега. Тя е изпитание r за политиката на разширяване на ЕС и доколко тя може да бъде панацея за проблеми от такъв характер. Ситуацията се усложнява допълнително и от силно геополитическия елемент в референдума, както стана ясно и от реакциите в съседна Сърбия и затрудненията на Съвета за поддържане на мира в БиХ да вземе решение по референдума. Под натиска на стратегическия си избор Сърбия беше принудена да се намеси в опит да разубеди Милорад Додик да се откаже от гласуването. Сръбският премиер Александър Вучич и президентът Томислав Николич обаче, в опит да направят труден баланс между ЕС и Русия, излязоха без позиция, но това беше напълно достатъчно, за да успокои региона. Двамата заявиха, че не подкрепят референдума, но подчертаха, че няма да се месят във вътрешните работи на РС.

Съветът за провеждане на мира (PIC) е консултативна структура, която се състои от посланиците на много държави и организации, сред които са много страни-членки на ЕС, държави от региона, САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Египет, Съвета на Европа и други. Съветът не можа отведнъж да вземе решение, но миналата седмица успя да гласува изявление, което не беше подкрепено от Русия. В декларацията се напомня, че Конституцията на БиХ недвусмислено посочва, че решенията на Конституционния съд са окончателни и обвързващи и ентитетите трябва да ги спазват. "В този смисъл предложеният референдум в Република Сръбска, който от избирателите в РС иска да вземат решение по въпрос, по който вече се е произнесъл Конституционният съд, е дестабилизиращ и повдига политическото напрежение, което неконструктивно отвлича вниманието от много по-сериозни икономически и социални предизвикателства през БиХ. Призоваваме властите на Република Сръбска да не провеждат референдума", гласи изявлението.

ЕС на този етап стои дистанцирано. В отговор на запитване на euinside говорителката на външната служба на Съюза Мая Коциянчич съобщи, че ЕС очаква от институциите на БиХ да решат проблема чрез съществуващите правни процеси и през съществуващата конституционна рамка. "ЕС подчертава, че въпросът с Деня на Република Сръбска не бива да отвлича БиХ от реформите, които са необходими за справяне със сериозните икономически и социални предизвикателства, пред които страната е изправена и които са жизненоважни за придвижването й по европейския път". Уви, лидерът на сръбския ентитет г-н Додик не е развълнуван от социално-икономическите проблеми на страната си. В интервю за сръбското седмично списание НИН той заявява, че от разговорите му с гражданите разбира, че за тях е по-важно да им се върне достойнството.

В съседна Хърватия темата се следи с тревога. Председателят на Хърватския демократичен съюз (HDZ) - партия със силно влияние в БиХ - Андрей Пленкович - евродепутат от групата на ЕНП - осъди референдума като заяви, че представлява заплаха за целостта и суверенитета на БиХ. Специално за euinside евродепутатът от групата на Социалистите и демократите и бивш министър на външните работи на Хърватия Тонино Пицула коментира, че разписаният на 25 септември референдум е нов опит за премахване на конституционния ред на БиХ, но и политически дериват на Дейтънската система. "Вече години е пределно ясно, че мирното споразумение, подписано през 1995-а година все повече се превръща в претекст за разпалване на различни конфликти в страната и все по-малко представлява рамка, в която БиХ може да напредва", се казва в писмения отговор на г-н Пицула.

Той е сред мнозинството привърженици в страната на предоговарянето на Дейтънското споразумение с цел да се създаде трети ентитет на хърватите. Тонино Пицула смята, че в момента в БиХ тече остра конкуренция между много фактори, които не желаят преминаване от дейтънска в брюкселска фаза. Той посочи като основен представител на тази група Милорад Додик, за когото е много важно да се запази "културата на конфликта" и сферите на интереси, циментирани в Дейтън. Според бившия хърватски външен министър всяка крачка в посока към европейската трансформация на БиХ деформира дейтънската конструкция. "Очевидно е колко са атрофирали институциите на международната общност, чиято мисия е провеждането на мирното споразумение и надзора над ключовите процеси на обновление и функциониране на страната", пише още Тонино Пицула, който ръководи Делегацията на ЕП за отношенията с БиХ и Косово.

Все още има шанс референдумът да не се проведе, но проблемът е, че той отсъства от полезрението на ЕС. Темата не беше включена официално в дневния ред на неформалната среща на външните министри на ЕС в Словакия през уикенда, нито пък се предвижда да попадне в програмата им този месец, както съобщиха за euinside от словашкото председателство на Съюза. А докладчикът на ЕП за БиХ Кристиян Дан Преда (ЕНП, Румъния) отказа коментар за euinside по темата. Ако референдумът не се проведе, това ще даде глътка въздух на всички играчи, но категорично няма да реши дългосрочно проблема. ЕС разчита, че стъпването на БиХ на европейския път ще реши проблемите на страната. Като се има предвид обаче колко време отне на БиХ да договори най-сетне (в края на август) координационен механизъм по въпросите на ЕС, по-вероятно е да се очаква, че проблемите ще продължат да изпреварват позитивния ефект от европейската интеграция и то при толкова силна съпротива от страна на един от ентитетите и то с подкрепата на Русия.

ЕС не бива да забравя, че има недовършена работа в БиХ, но и в целия регион, който отново ври и кипи от нерешените си проблеми. До момента позицията на ЕС е, че е крайно време страните и политиците в региона да се заемат с решаването на проблемите си, но това е позиция, с която ЕС по-скоро си измива ръцете от собствената си отговорност. След провала на международния трибунал за бивша Югославия, който трябваше да въздаде правда и да постави основите за помирение в региона, ЕС остава единствената надежда на хората в тези страни да реши проблемите им, включително и с политиците им. Да се разчита, че те сами ще се справят е безотговорно.

Унгарски танци с европейските правила

Освен във Великобритания ЕС има силна сеизмична зона и в Централна Европа. Точно там се очаква и следващият силен трус, когато на 2 октомври се проведе референдумът в Унгария. Това гласуване е директно предизвикателство както към демокрацията, така и към вече одобрено и влязло в сила европейско законодателство. Резултатът би могъл да има (макар и засега само демонстративно) далеч по-лош ефект от Бризхода, където все пак на гражданите беше зададен легитимен въпрос, докато унгарският референдум е със силно манипулативно питане: "Искате ли да позволите на ЕС да определя разселването на не-унгарски граждани в Унгария без одобрението на националното събрание?". Въпросът е манипулативен, защото пренебрегва факта, че Унгария се е обвързала с присъединителния си договор да спазва европейското законодателство.

Схемата за квотно разпределение на бежанци беше гласувана преди точно година в Съвета по правосъдие и вътрешни работи с обикновено мнозинство, заради съпротивата на Унгария и още няколко страни-членки. Според европейското законодателство, това е напълно достатъчно, за да може новите разпоредби да влязат в сила. Когато се отчита демократичността на упражнението на Виктор Орбан, е хубаво да се вземе предвид и факта, че още в началото на първия си мандат унгарският премиер се постара да обуздае медиите. В този смисъл резултатът от референдума е предизвестен - очаква се мнозинството граждани да отговорят с "Не", особено след като и опозицията в лицето на Унгарската социалистическа партия обяви, че ще подкрепи правителството в борбата му с емигрантите, нищо че принципно е против референдума и го смята за излишен.

Резултатът от референдума няма автоматично да означава, че Унгария се е освободила от ангажимента да прилага европейското законодателство. Той обаче със сигурност ще допринесе значително повече от Бризхода за подкопаването на европейския проект, който досега се крепеше върху ценностната си система и правилата. Все повече обаче правилата се нарушават, а Европейската комисия дори поощрява това с все по-честите изключения и отстъпки, които прави за прегрешили държави-членки. Ако унгарският референдум успее, независимо от забележките за неговата демократичност, той би могъл да отприщи още гласувания и в други страни-членки срещу законодателство, което местни политици рекламират като увреждащо националните интереси. С това на практика ще бъде обявен краят на Съюза.

Нови сътресения в Италия?

Третата сеизмична точка в ЕС е в Италия, която периодично се разтърсва от (за съжаление и истински) земетресения. В края на есента се очаква референдум и там. За разнообразие той не е срещу ЕС, но би могъл да има силно дестабилизиращ ефект за страната, а оттам и за еврозоната. Все още не е определена датата, но премиерът Матео Ренци съобщи в интервю във вторник, че гласуването ще се проведе вероятно между 15 ноември и 5 декември. Въпросът, на който италианците са призовани да отговорят не е нито толкова прост, нито пък толкова манипулативен, както в унгарския или босненския случай, тъй като се отнася до сериозна конституционна реформа. Става дума за голямата институционална промяна, която г-н Ренци предложи в самото начало на своя премиерски мандат (до който не дойде след избори) и одобрена от двете камари на парламента.

Същността на реформата е намаляване на състава и правомощията на Сената. Италианската парламентарна система е доста противоречива, тъй като двете камари са на практика абсолютно равнопоставени и доста често функциите им се припокриват, което през последните десетилетия доведе до често блокиране на политическия процес и до правителствена нестабилност. За референдума се говореше отдавна и затова трудно може да се каже, че е част от модните тенденции, които наложи Бризходът, и поради застояването си дълго на политическата сцена като тема той започна да се превръща в изпитание за политическото оцеляване на премиера Ренци, който се опитва да прави труден баланс в националната и в европейската политика.

Референдумът се превърна в истински сървайвър за Ренци, след като той обяви, че ще се оттегли, ако реформата му бъде отхвърлена. По-късно той се опита да разграничи гласуването от личността си, но все още е рано да се каже доколко това ще има ефект. В интервюто си за предаването "От врата на врата" на телевизия RAI Uno Матео Ренци заяви, че на референдума не бива да се гледа като на бъдещето на една-единствена личност, а на възможност да се намалят "мързеливците". Социологическите проучвания засега показват твърде близък резултат, което прави прогнозите доста трудни. Ако реформата бъде отхвърлена и Матео Ренци спази обещанието си да се оттегли (както потвърди пред RAI Uno), това може да хвърли Италия в дълъг период на несигурност, още повече че анти-системната партия в страната "Пет звезди", ръководена от комедианта Бепе Грило, може да се окаже водеща политическа сила след падането на Ренци, тъй като в момента няма друга силна личност или партия, която би могла да заеме мястото на премиера и Демократичната партия.

"Пет звезди" е с противоревичи възгледи за ЕС и еврозоната, което може да създаде тежки проблеми в зоната на общата валута, тъй като италианската икономика е твърде голяма, за да не повлече цялата еврозона, а в нея тлеят все още нерешени проблеми, някои от които вече започнаха да се обаждат като случая с банка Монте дей Паски от Сиена. Италия освен това е втора след Гърция по големина на съотношението публичен дълг спрямо брутен вътрешен продукт - над 130%. Това означава, че нестабилността в Италия би могла да има сериозни последици за цялата еврозона. Тъй като в момента чувствата към европейския проект не са толкова силни, колкото преди, евентуална нова тежка криза в еврозоната би могла да означава и нейния край.

Забравете Бризхода!

Тези три референдума и поотделно, и на куп в един политически сезон представляват значително по-голяма опасност за оцеляването на ЕС, отколкото желанието на британците да го напуснат. Те ще са истинско изпитание за европейския проект, застрашен в момента от национални и индивидуални политически егоизми, от политическо късогледство и идейна изчерпаност. Затова, затегнете коланите, защото този политически сезон ще подруса доста.

*Заглавието умишлено търси аналогия с романа на Габриел Гарсия Маркес "Есента на патриарха" - посветен на самотата на властта

Институционални въпроси на ЕС