euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Днес в Брюксел се прави история. Звучи гръмко, нали? Всъщност е гръмотевично. Днешната среща на върха ще покаже накъде ще тръгне Европейският съюз със или без Великобритания. И това е нещото, което трябва да следим с трепет, защото от него зависят съдбите ни - на нас и нашите деца. В каква Европа ще живеем, как ще изглежда тя, къде ще бъдем ние, какви права ще имаме, как ще се развива икономиката ни, външната ни политика? Ще има ли мир? Какво ще бъде разпределението на силите? Въпросите са безброй и няма да получат отговор днес, но все пак в английската мъгла вече се виждат очертанията на нещо ново. 

Еврозоната продължава напред

Сигурно е, че със или без Великобритания, процесът на задълбочаване на интеграцията в еврозоната, който се позабави малко през последните 2-3 години, ще се ускори. За това говорят всички - от председателя на ЕЦБ Марио Драги, през шефа на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи), до германския финансов министър Волфганг Шойбле и френския президент Франсоа Оланд. Еврозоната ще бъде това, което ще остане от Европейския съюз, ако Великобритания си отиде. Всъщност и ако остане, защото сделката, която се подготвя показва ясно, че британските усилия за напускане предизвикаха равни по сила и обратни по посока усилия за затягане на редиците в еврозоната, където тя и без друго в момента е най-здрава. 

За какво трябва да внимаваме днес и утре? Много е важно каква ще бъде формулировката на отношенията между еврозоната и останалите в първата кошница от четирите искания на британския премиер Дейвид Камерън. От досега изтеклите чернови става ясно, че се правят опити Великобритания да се разкачи максимално, като същевременно се предотврати възможността този сценарий да се повтори с други страни, в които зреят мощни центробежни сили, като например Франция, където лидерката на Националния фронт Марин льо Пен многократно обяви, че еврото е вредно и смята да последва примера на Великобритания. 

За формулировката предупреди по-рано тази седмица шефът на ЕЦБ Марио Драги, който каза, че ако тя не е достатъчно ясна, това ще създаде проблеми за еврозоната от системен характер. Той не назова кои са тези проблеми, но най-силни последици лоша формулировка може да има за банковия съюз, тъй като, независимо че членството в него е доброволно за страните извън еврозоната, надзорният механизъм следи ситуацията във всички банки, които работят в еврозоната и бизнесът им има системно значение за нея. Освен надзорния механизъм важно значение има и механизмът за банково преструктуриране и оздравяване, който също работи само за еврозоната и онези, които са се включили към банковия съюз. 

Великобритания настояваше за изключение и от тези правила, но това не се приема добре на континента. Както euinside вече писа, проблемна може да се окаже и формулировката, която дава възможност на националните парламенти да налагат вето върху европейско законодателство. Това би могло да се окаже сериозна пречка пред задълбочаването на интеграцията на еврозоната и се посреща враждебно от Франция и Белгия. 

Вишеградско преградие

Централноевропейският фронт, който все повече се окрупнява и дори разширява, може да се окаже втората скорост на вече зараждащата се Европа на две или три скорости. Това, което отличава Вишеград от еврозоната (с някои уговорки) е, че в еврозоната доминира определено схващане на европейската ценностна система, докато във Вишеградската група вижданията за европейските ценности са малко по-различни, тоест става дума за чисто идеологически различия.

Новото в това евроскептично съзвездие е, че водещата роля вече не е на унгарския премиер Виктор Орбан, а на Полша, тъй като тя е страна от системен характер за ЕС. За тези страни най-важната тема е четвъртата кошница, в която се урежда искането на Великобритания да сложи спирачка на миграцията от Източна Европа. Страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - се срещнаха в началото на седмицата, като към тях се присъединиха България и Македония, за да синхронизират позицията си по бежанския проблем. Те договориха алтернативен план, който включва изолирането на Гърция и се уповава на предложението [на английски език] на словенския премиер Миро Церар отпреди няколко седмици. 

Лидерите на Вишеградската група ще се срещнат отново точно преди началото на Европейския съвет днес следобед, като към тях ще се присъединят премиерите на Хърватия и Словения. Поведенито на групата води към обособяването й като по-слабо интегрирано предградие на еврозоната. За да се осъществи това обаче, трябва да се изяснят няколко съществени въпроса. Първият е как точно ще се развият отношенията между евроскептичните членки на еврозоната, основно Словакия, тъй като Словения засега не проявява евроскептицизъм, но играе двойнствена роля по отношение на решаването на бежанския проблем. Подобна роля играе и Австрия, но в много по-малка степен. Ако еврозоната засили гравитацията си, няма съмнение по отношение на принадлежността на Австрия, а също и на Словения.

Европейска периферия, изложена на силно геополитическо течение

Що се отнася до страните, които не са постоянни членки на Вишеградското образувание, те ще се окажат най-слабата брънка на това, което ще остане от ЕС - периферия, която се използва като буферна зона по все по-напрегнатите външни граници на сегашния ЕС. Ролята е неблагодарна и излага тези, които се намират в нея на геополитическо течение, което ще им донесе основно проблеми. В тази група е България в трудната компания на най-проблемните страни от процеса на разширяване на ЕС - Турция, Македония, Сърбия. Румъния изглежда е в процес на прегрупиране, след като по-рано тази седмица председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер направи недвусмислено изявление, с което раздели съдбата на Румъния от тази на България. Двете страни досега бяха в пакет, обединени от Механизма за сътрудничество и проверка, заради общите им неволи в борбата с корупцията и организираната престъпност.

През последните години обаче Букурещ упорито работи за излизането от капана на корупцията и европейската изолация. Юнкеровата реплика показва, че Румъния има бъдеще, различно от периферия и буферна зона. Нещо повече, Румъния обяви преди две години намерението си през 2019-а година да се присъедини към еврозоната. Това означава, че страната има амбиции да бъде в ядрото на ЕС. Какво иска България е въпрос, който трябва да получи отговор максимално бързо. Вишеградското предградие или доминираната от геополитически проблеми европейска периферия едва ли са привлекателни алтернативи за правителството на Румъния, ръководено от най-успешния досега румънски еврокомисар Дачиан Чолош, който отговаряше за Общата селскостопанска политика във втората Комисия на Жозе Мануел Барозу и в това си качество започна и довърши реформата на най-старата и най-скъпа общностна политика.

В Румъния в момента не се виждат евроскептични сили на хоризонта, благодарение на това, че страната е сред шампионите по икономически растеж в ЕС, а борбата с корупцията почти изцяло е изчистила имиджа й на провалена държава-членка. 

Моментът на избора

В резултат на британския натиск в ЕС много скоро ще се наложи да се постави въпроса кой какъв Съюз иска и с каква интеграционна скорост ще се движи. Още повече, че Европа на няколко скорости е записана в някои от изтеклите чернови на сделката с Лондон. Това означава, че досегашните планове за интеграция на еврозоната ще претърпят значителни промени, тъй като разделянето на ЕС на интеграционни сфери ще създаде нуждата от преразпределяне на външнополитическата и финансова тежест. Визията за бъдещето на еврозоната на този етап не предвижда значително интегриране на външната или отбранителната политика, въпреки че в предишни версии на доклада на председателите външната политика се споменаваше. Миналата седмица беше обявено, че Германия и Франция планират до края на годината да представят своето виждане за бъдещето на еврозоната. Предвид заявения срок това означава, че документът ще вземе предвид резултатите от британския референдум. 

С документа, който ще представят, Париж и Берлин най-вероятно ще отправят покана към всички сегашни членки на ЕС да се присъединят при нови, много по-строги условия, отколкото досега. Това ще послужи като нов политически договор в ЕС, който ще постави началото на нов Европейски съюз, изграден върху уроците от грешките и контекста на сегашния Съюз, който беше движен от последиците от Втората световна война. Новият Съюз ще бъде движен от новата геополитическа обстановка и новите глобални предизвикателства. От началото на съществуването си досега ЕС показа няколко сериозни дефекта. Първият е идеологически. Има сериозно разминаване в перцепциите на страните-членки за това, което в Договора на ЕС твърде общо е формулирано като европейска ценностна система. Съюзът все повече узрява за значението на върховенството на правото за оцеляването си. 

На второ място са различните нива на икономическо развитие, които застрашиха еврозоната до степен, че имаше опасност за оцеляването й, когато удари кризата през 2009-а година. В момента ситуацията е доста по-добра, но на прага е нова криза, която ще провери доколко новата рамка, отново направена с компромис в полза на евроскептиците, може да издържи на натиска. 

Третият дефект е липсата на обща външна политика и политика на сигурност. Различните исторически и икономически реалности доведоха до сериозни сблъсъци при справянето с геополитическите предизвикателства по отношение на външната политика, енергетиката и отбраната. Санкциите срещу Русия бяха договорени с много усилия, а в момента отделни страни-членки постоянно поставят на изпитание продължителността им, без да има реално основание за това - Русия не само не се променя в желаната посока, но и все повече втвърдява курса. Що се отнася до политиката на отбрана, докато НАТО съществува няма смисъл от създаването на паралелни структури, но огромно значение за самото НАТО, а оттам и за европейската отбранителна политика ще има курсът, който ще поеме САЩ след президентските избори в края на годината. 

Институционалната и законодателната сложност са четвъртия дефект, който пречи на Съюза да функционира единно. С цел да се угоди на различни краткосрочни политически предизвикателства Съюзът често правеше компромиси при създаването на нови институции или приемането на ключово общностно законодателство. Това рикошира всеки път, когато тези институции или закони трябва да заработят в реалния свят. 

Великобритания не е причината за това, което става в момента. Тя е последица от сблъсъка между онези, които искат повече интеграция и онези, които гледат на ЕС само като на пазарна възможност. През последните 20 години интеграцията на ЕС, основно в еврозоната, вървеше плавно, но сигурно, като кризата в еврозоната форсира този процес значително. Сблъсъкът между интеграционистите и привържениците на хлабавите връзки се видя много ясно в опита да се отговори на искането на Лондон от Договорите да се премахне фразата "към все по-тесен съюз". В изтеклите до момента чернови се дава подробно обяснение, че фразата е въпрос на тълкуване. За едни това означава повече интеграция, за други не е задължително. Тази фраза ще бъде водеща по пътя, който ще поеме ЕС оттук-нататък. Онези, които не се чувстват съпричастни към тази фраза и към федерално бъдеще, ще трябва да приемат алтернативата и да живеят с последиците от своето решение.

Обособяването на еврозоната като бъдещ силен Европейски съюз с предградие и периферия няма да е добра новина за страните от процеса на разширяване, които най-вероятно ще слязат от дневния ред на Съюза и ще се превърнат основно в проблем на непосредственото си съседство. Това ще са периферията на ЕС и Вишеградското предградие. Районът ще се превърне в неспокойна зона на липса на върховенство на закона с много ниско ниво на демокрация. Зона, която ще продължи да бъде сцена на конфликт между ключови геополитически играчи. Подобно развитие може само да засили напрежението, което и без друго трудно се обуздава в района на Западните Балкани. Така че, зарежете всичко и гледайте какво ще стане днес в Брюксел, докато размишлявате кой път желаете страната ви да избере.