Сега трябва да се обединим около речта на президента

Аделина Марини, June 9, 2016

Речта на президента Росен Плевнелиев в Европейския парламент на 8 юни ни беше много необходима. Нужно ни беше високопоставен политик да каже ясно къде вижда мястото на България в днешната сложна геополитическа обстановка. Много пъти са ме питали в Брюксел защо нищо не се знае за позицията на България по тази или онази тема, как е ориентирана страната, къде се намира в европейската координатна система. Важно беше най-сетне да се чуе и българският глас за това в какъв Съюз искаме да живеем, кои са страховете ни и кои мечтите ни. В този смисъл речта на държавния глава даде някои общи насоки, без да изпада в подробности. Същевременно обаче, не бива да забравяме, че президентът няма изпълнителни функции, тезите му не се споделят от всички в България, а някои от тях разкриват и слабите ни места. Затова е важно да направим необходимото да се обединим около нея и да работим за уточняване на подробностите. Днес това е по-важно от всякога, защото в ЕС предстоят големи промени, за които трябва да сме подготвени.

Къде се намираме в европейската координатна система?

В речта си президентът бегло очерта новото разделение в ЕС. То вече не е между нови и стари членки, между бедни и богати, юг-север, изток-запад. Разделението е между евроскептици и проевропейци. Затова беше изключително важно, че президентът започна речта си с думите: "Аз съм горд проевропейски президент на проевропейска държава". По-късно той даде и обяснение защо това е важно - невъзможно е, каза той, евроскептиците да бъдат убедени, затова трябва да бъдат мобилизирани проевропейците. Уви, той не каза как това да стане, нито сподели българския опит (какъвто впрочем няма), но зададе тона - човек да се определи ясно от европейската публична сцена от кои е.

Проблемът с това изявление на г-н Плевнелиев е, че за първата част той може да гарантира изцяло, защото се отнася до личните му убеждения, но за второто не сме сигурни, ако се съди по ежедневните дебати в медийното пространство или в социалните мрежи. Премиерът Бойко Борисов, макар и да твърди, че е проевропеец, с действията и думите си показва умерен евроскепсис, а в някои случаи голяма отдалеченост от европеизма. Той по-често може да бъде видян в обкръжението на евроскептичната Вишеградска група, отколкото в компанията на проевропейски лидери в ЕС.

Независимо че България е член на ЕС вече девет години, тя все още възприема ЕС като касичка с пари, а не като цивилизационен избор, като общност, в която трябва да участва активно, която представлява постоянен процес на изграждане и адаптиране към новите реалности. Общност, в която страната има права, но и отговорности. Нещо повече, липсва разбиране какво са европейските ценности. Затова едно от важните неща в президентската реч е, че той съвсем ясно и няколко пъти посочи кои са европейските ценности: мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенство на закона и солидарност. Особено акцентира върху върховенството на закона и демокрацията.

Друг важен елемент от речта на Росен Плевнелиев, който се отнася до позиционирането на България в европейската координатна система е изявлението му, че България вече не е периферна държава, а фронтова. Думите, които беше подбрал на английски език не са еднозначни, защото от избухването на бежанската криза насам под фронтова държава се разбира страна, която е на предната линия на бежанската вълна. България не е това и причините не са никак в полза на страната - изграждане на телени огради по границата с Турция, упражняване на насилие върху бежанците от страна на охранителните органи, лоши условия за настаняване на търсещите спасение. Това, което държавният глава искаше да каже е, че България е сред онези, които водят в ЕС по няколко теми - Украйна, миграцията. В този контекст той призова България да бъде третирана като равноправна членка, която означава да бъде приета незабавно в Шенген, защото това ще е от полза за европейската сигурност.

Тази теза е една от най-слабите в речта му, тъй като за мнозина в ЕС е ясно защо България не е част от Шенген все още - поради липса на доверие в съдебната й система, в наличието на върховенство на закона и всичко онова, което покрива Механизмът за сътрудничество и проверка, с който България беше приета през 2007-а година, но за който все още няма условия да бъде премахнат. Това е причината, поради която по-запознатите със ситуацията в България сигурно са правили гримаси, когато са чули президента няколко пъти да споменава върховенството на закона като нещо, което европейците са. Уви, не всички са и тенденциите по източния фланг на Съюза, но не само, са сериозни. В някои случаи става дума за подкопаване на демокрацията и изграждане на нелиберален режим, в други - за орязване на права и свободи в името на борбата с тероризма, а в трети - за провеждането на консервативна революция, което също води до ограничаване на трудно постигнати права и свободи.

Русия е наш враг. Дали?

Най-спорната от гледна точка на консенсуса в България теза на българския президент беше свързана с Русия. Нападките срещу Кремъл бяха основна част от речта му. С това той се нареди до най-гласовитите критици на путиновия режим, сред които е литовската президентка Далия Грибаускайте. Той обаче беше доста по-мек, отколкото обичайно е г-жа Грибаускайте, първо защото няма изпълнителни функции и второ, защото е с пълното съзнание, че не говори от името на всички българи. Въпреки това обаче, темата Русия е със също толкова голямо значение на европейско ниво за определяне на мястото в европейската координатна система, колкото и дали си евроскептик или проевропеец. По аплодисментите в пленарната зала в Страсбург може да се съди, че неговата силно критична позиция спрямо Русия получи топъл прием.

Недостатък в тази част на речта му беше, че докато говореше задълбочено, че Западът не бива да допуска да бъде въвлечен в руската игра на разпределение на сфери на влияние, той направи точно това. "Вървим ли към нова Ялтенска конференция?", попита той и отговори: "Ако Западът го позволи, това ще бъде исторически срам". По-нататък каза, че съвременната мъдра политика не се занимава със създаването на замразени конфликти, с окупирането на териториите на съседите или с прекрояване на граници. В същото време обаче заяви, че Крим е Украйна, а Украйна е Европа, с което ясно позиционира Украйна в западната сфера на влияние. Подобно позициониране той направи и за Западните Балкани като каза, че ако те бъдат изоставени, това ще ги изложи на влиянието на бивши империи. Това е адресирано както към Русия, така и към Турция.

Плевнелиев започна и завърши речта си с Русия. Според него, целта на Русия е да унищожи ЕС и планът засега успява, тъй като Съюзът вместо да се движи напред, е заседнал. Най-важният му двигател - интеграцията - не работи. Дръпната е спирачката на разширяването, на Шенген и на други важни политики. Това твърдение обаче не е съвсем вярно. Зад блокирането на бъдещата интеграция на ЕС не навсякъде може да се разпознае почеркът на Русия, но със сигурност е в руски интерес. В този смисъл беше важно Росен Плевнелиев да отдели повече време, за да обясни какво е влиянието на Русия в страна като България и да предложи някакво решение. Това означава да признае от тази висока трибуна, че България е гранична държава, в която тече силен геополитически сблъсък. Въздържането от подобна оценка може да се интерпретира като опит от негова страна да гради собствения си имидж в ЕС, а не да говори от името на страната си.

Освен това, не е дръпната спирачка на разширяването, а беше признато открито, че в следващите пет години няма да има ново разширяване. Причината е проста - нито една страна-кандидатка няма да е готова. Факт е обаче, че в ЕС има умора от разширяването и г-н Плевнелиев щеше да даде силен аргумент, ако беше посочил защо разширяването е важно и за самия ЕС - тъй като създава сигурност вътре в него и в неговата периферия. България може да не е най-добрия пример на интегрирана държава, но ако не беше членството й в ЕС и НАТО ситуацията в страната със сигурност щеше да е в пъти по-тежка. И това е много силен аргумент в подкрепа на разширяването, както се вижда добре през казуса на Сърбия, която е принудена да прави геополитически избор с потенциални тежки последици не само за самата нея, но за региона и ЕС като цяло.

България иска повече Европа

От поведението на България на европейско ниво може да се заключи, че страната наистина е проевропейска и макар да се чува все по-често евроскептична реторика, при обсъждането на общоевропейски теми българските представители в Съвета често изразяват проевропейски позиции. Така например България е последователна в искането си за силна, наднационална европейска прокуратура. Това не е единствената тема, по която България подкрепя общите европейски решения. Пред Европарламента президентът изрази тези нагласи като заяви, че за него интеграцията е решението на проблемите. Важно беше, че той постави разговора за интеграцията в контекста на предстоящия британски референдум за членството на страната в ЕС, който ще се проведе на 23 юни. Той заяви, че какъвто и да бъде резултатът, не трябва да се допуска "унищожителният" разговор за "Европа от меню" да се води.

Посланието е много важно, тъй като в момента в ЕС стремежите към по-хлабав съюз стават все по-силни. Ако Великобритания остане, тя със сигурност ще се противопоставя на редица общностни решения. Нейният ангажимент е единствено да не спира интеграцията в еврозоната, но при условие, че тя няма да навреди на интересите на Обединеното кралство. Множеството изключения, с които Великобритания се ползва в ЕС, вече действат заразно и на други членки. В този смисъл Росен Плевнелиев пропусна да спомене кога си представя присъединяването на България към общата валута. Това е важен въпрос, тъй като две балтийски държави се присъединиха в пика на дълговата криза в еврозоната с аргумента, че приемането на еврото е завършекът на тяхната европейска интеграция. Ако за България наистина решението на европейските проблеми е в повече интеграция, очакването е да каже как върви нейната собствена интеграция. Да се знае какъв е хоризонтът, с който София мисли и действа.

Похвално е, че президентът спомена Западните Балкани в контекста на интеграцията на ЕС. България по принцип поддържа присъединяването на страните от този регион, но рядко говори отвъд протоколните клишета, а още по-рядко може да се видят действия в тази посока. Речта на Росен Плевнелиев показа доста по-дълбока ангажираност с района от обичайно заявяваната. Той не беше конкретен в изказването си, но направи няколко вметки, които ще отекнат в региона. Първото е, че се позова на Гоце Делчев като напомни, че е български революционер. Това е ясно послание към Македония, обвинявана често от България в кражба на история. Другото е, че представи интеграцията на Западните Балкани в ЕС като решение на конфликти помежду им.

"Националистичните доктрини, довели до зверства, принадлежат на миналото", заяви той и призова за засилване на добросъседските отношения. Според него тези отношения трябва да бъдат ясен индикатор за напредъка на тези страни към европеизирането им. Думите на Плевнелиев идват в момент, когато националистичната реторика отново е "на мода" в ключови страни от региона като Сърбия и Хърватия. Силна част от изказването му беше препоръката към ЕС да се подкрепят само онези лидери, които "разбират, че различията трябва да се решават по мирен път, а не чрез прокси- и пропагандни войни". Трябва да сме твърди, призова той, защото ако не сме, това ще поощри безотговорните лидери да дестабилизират още.

Посланието му е без адресат, но по всичко личи, че е насочено най-вече към Русия. Може да се тълкува обаче и като насочено към Турция, която под ръководството на президента Реджеп Таийп Ердоган направи остър завой към авторитаризъм, а това може да се окаже източник на дестабилизация, включително и на Балканите с ролята, която Анкара има в Босна и Херцеговина. Потенциален адресат на тези му думи може да е и Сърбия, където премиерът Александър Вучич също проявява авторитарни качества.

Демокрацията, Санчо

Президентът често се спираше в речта си на демокрацията като основно постижение на ЕС. Това също беше един от онези елементи, по които той беше силен на думи, но опитът на България в тази сфера е катастрофален. Плевнелиев заяви, че е "наш общ дълг" да отстояваме европейските ценности, сред които е и демокрацията, но и тук не каза как, нито можеше да сподели български опит. Нещо повече, българският опит говори много лошо за състоянието на демокрацията с корумпирането на изборния процес до степен, че тази година българският опит се превърна в нарицателно в твърденията за кражба на изборите в съседна Сърбия. Липсата на напредък по изпълнението на ангажиментите по Механизма за сътрудничество и проверка и дори влошаването на ситуацията също не подкрепят думите на Плевнелиев с аргументи, въпреки че самият той направи опит да промени това с инициативите си около изборния кодекс. Това щеше да звучи по друг начин в залата в сряда на обяд.

Липсата на демократичен опит в страната се усети и във факта, че президентът прибегна до цитиране на покойния президент Желю Желев, първият демократично избран президент, че демокрация се лекува само с повече демокрация. Това е важен жест, тъй като показва, че България все пак има някакво демократично наследство, на което може да се уповава и че демокрацията не й е чужда, ако не като приложна наука, поне на теория. Това не променя факта, че Росен Плевнелиев е президент на страна, в която демокрацията е твърде крехка и в някои сфери и региони дори отсъства. Същата е ситуацията и с върховенството на закона. Затова признанието му, че европейските демокрации не са съвършени, е послание, насочено и към вътрешната, българска аудитория.

Икономиката, глупако!

Президентът спомена и икономиката, като и по тази тема адресатът беше както вътрешната, така и външната аудитория. Това беше един от силните моменти от неговата реч, тъй като той защити отвореността на икономиката и се противопостави на масовото поставяне на ограничения пред споделената икономика в Европа, включително и в България. Според него, отдаването на споделената икономика представлява на практика нов икономически модел за развитие на ЕС. Модел, при който водещи са иновациите.

И накрая, президентът призова ЕС да продължи да прави история, защото ако спре, някой друг ще я прави вместо него. Тази реплика издава съгласуваност с външния министър Даниел Митов, който също я използва.

В заключение, независимо от недостатъците и противоречията, речта на българския президент беше много силна. Все пак трябва да се има предвид, че тя е насочена към аудитория, която има влияние върху европейската политика, но като цяло е по-скоро отдалечена от националната политика. В този смисъл по-общото говорене имаше чисто имиджов ефект и той беше огромен. Президентът получи бурни овации, евродепутатите станаха на крака, а шефът на Европарламента Мартин Шулц определи речта на г-н Плевнелиев като "смела". Това е оценка за смелостта на Плевнелиев в днешните бурни времена да се обяви публично за проевропеец без да се срамува от това, без никакви уговорки и условности. Оценка е и че, като държавен глава на силно зависима от Русия страна, се изправи и посочи с пръст един от виновниците за днешното нестабилно положение на ЕС.

Смела и заради това, че каза открито в присъствието на представители на най-силните евроскептични сили в Европа, че решението е повече Европа. В този смисъл Росен Плевнелиев постигна много за изчистване на твърде лошия ни имидж в ЕС на най-бедната страна-членка, която е корумпирана, известна с набезите на своите граждани в по-богатите страни, държава, която действа като Троянски кон на Русия. Точно затова е важно да се обединим около основните му тези. Опасявам се обаче, че такова обединение в настоящата медийна среда е по-скоро невъзможно. И все пак опитът си заслужава. Вече имаме опит от живот с Русия. Време е да опитаме, но този път наистина, какво е живот в демократична общност, в която нашето мнение тежи също толкова, колкото и мнението на Германия, Франция, Италия или миниатюрна Литва.

ЕС-Русия