НАТО атакува финансовата криза с "интелигентна отбрана"
Ралица Ковачева, May 22, 2012
"Дойдохме в Чикаго с три цели. И ги изпълнихме. Фокусирахме се върху бъдещето на Афганистан. Решихме да инвестираме интелигентно в нашата отбрана дори и във времена на бюджетни икономии. И се антажирахме с нашите партньори по света да се справим с предизвикателствата, пред които всички сме изправени в 21 век". Така генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обобщи резултатите от срещата на върха в Чикаго на 20 и 21 май.
Афганистан
НАТО потвърди ангажимента си да остане в Афганистан до края на 2014 г., а след това да продължи подкрепата си за страната, за да не стане отново убежище на терористи. Предаването на отговорността за сигурността от мисията на НАТО на афганистанските сили е в ход и до средата на годината те трябва да са поели контрола върху цялата територия на страната. Алиансът постепенно ще изтегля силите си до пълното приключване на мисията до 31 декември 2014 година. Ролята на НАТО ще бъде да обучава, съветва и подпомага, като за целта ще бъде сформирана нова мисия на базата на резолюция на съвета за сигурност на ООН.
Споразумението между афганистанското правителство и международната общност предвижда местните сили за сигурност ще наброяват 228 500 души с годишен бюджет от 4.1 милиарда долара. Предвижда се от 2015 г. афганистанският дял в осигуряването на бюджета да бъде поне 500 милиона долара и да започне да се увеличава с цел от 2024 г. страната да поеме пълната финансова отговорност за своите сили за сигурност.
Запитан как съюзниците са коментирали намерението на френския президент
Франсоа Оланд да изтегли войските си от Афганистан до края на 2012 г., генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен отговори, че Франция остава член на мисията и ще продължи да допринася към нея по друг начин и всички съюзници и партньори са оценили това.
Западните Балкани
"Алиансът продължава да бъде напълно отдаден на стабилността и сигурността на стратегически важния балкански регион," се казва в декларацията от Чикаго. В Косово ще се върви към по-малко, по-гъвкаво възпиращо присъствие, щом ситуацията го позволи. НАТО потвърждава ангажимента си да покани Македония, веднага щом бъде намерено взаимно приемливо решение на спора за името на бившата югорепублика. В декларацията се приветства напредъкът на Черна гора към пълноправно членство в НАТО и приносът на републиката към регионалната сигурност. Насърчени са и аспирациите на Босна и Херцеговина за членство в пакта, а страната е похвалена за големия напредък, включително за създаването на правителство.
Изразена е и подкрепа за евроатлантическата интеграция на Сърбия, като НАТО е готова да задълбочи политическия дилог и практическо сътрудничество с Белград. Съюзниците призовават Сърбия да подкрепи усилията за укрепване на мира и стабилността в Косово. "Призоваваме всички засегнати страни да си сътрудничат изцяло с KFOR и EULEX в изпълнението на съответните си мандати, за което е необходима безусловна свобода на придвижването", пише в декларацията. Алиансът призовава Белград и Прищина да се възползват от възможностите, предоставени им от диалога с посредничеството на ЕС, за да решат спорните въпроси, защото "диалогът помежду им и евроатлантическата интеграция на региона са ключови за устойчивото подобрение на сигурността и стабилността в Западните Балкани".
Украйна, Грузия и Русия
"Независима, суверенна и стабилна Украйна, напълно отдадена на демокрацията и върховенството на закона е ключова за евроатлантическата сигурност", се казва в документа. Процесът срещу бившия премиер Юлия Тимошенко, заради който Киев е подложен на сериозна международна критика е намерил място и в заключенията от Чикаго. Лидерите от НАТО изразяват загриженост "от избирателното прилагане на правосъдието и обвиненията, които изглеждат политически мотивирани, включително срещу водещи членове на опозицията, както и условията на тяхното задържане. Насърчаваме Украйна да се справи със слабостите в правосъдната си система, за да гарантира пълно спазване на върховенството на закона и международните споразумения, по които е страна. Също така призоваваме Украйна да гарантира свободни, честни и всеобщи парламентарни избори през есента."
В декларацията от Чикаго се потвърждава решението от Букурещ 2008 Грузия да стане член на НАТО и се изразява отново подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на страната в международно признатите й граници. Съюзниците приветстват ангажимента на Грузия да не използва сила и призовават Русия към същото, но изразяват загриженост от увеличаването на руското военно присъствие на територията на Грузия и призовават Москва да преразгледа решението си да признае грузинските региони Абхазия и Южна Осетия за независими държави.
На десетата годишнина от създаването на Съвета НАТО-Русия съюзниците отчитат постигнатия напредък в сътрудничеството между двете страни през годините, но и нуждата от "повишаване на доверието, взаимната прозрачност и предвидимост". В този смисъл в рамките на Съвета съюзниците ще поставят въпроса относно изразените от Русия намерения за военно разполагане в близост до границите на Алианса.
ПРО
Същевременно пактът отново уверява, че неговата противоракетна отбрана не е насочена срещу Русия. Напротив, в рамките на Съвета НАТО-Русия се търсят възможности как противоракетните им отбранителни системи могат да работят заедно, за да засилят европейската сигурност. С цел повишаване на прозрачността и доверието съюзниците предлагат редовен обменн на информация за настоящите способности на двете системи.
В Чикаго лидерите обявиха, че е приключила първата фаза от създаването на
съюзническия европейски противоракетен щит. На този етап системата включва радар за ранно предупреждение в Турция, американски кораби в Средиземноморието, базирани в Испания и прихващачи базирани в Румъния и Полша. Командването е разположено в германската база Рамщайн. След срещата на върха българският външен министър Николай Младенов съобщи, че територията на България влиза в обхвата на системата за ПРО. "Нашата система ще свърже заедно ракетни отбранителни съоръжения от различни съюзници - сателити, кораби, радари и прихващачи – под командването и контрола на НАТО. Това ще ни позволи да се защитаваме срещу заплахи от страни извън евроатлантическата зона", заяви генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен. Пълната оперативна способност на системата се очаква да бъде постигната в рамките на 10 години.
"Интелигентна отбрана"
е интелигентният начин на НАТО да каже на съюзниците, че в условията на намалени национални бюджети и орязани разходи за отбрана трябва да работят заедно и да обединяват ресурсите си, за да може алиансът да поддържа и развива отбранителните си способности. Другият деликатен елемент от посланието е европейските страни да се ангажират по-активно, въпреки тежката дългова криза. "НАТО отчита значението на по-силна и по-способна европейска отбрана. НАТО отчита и продължаващите опасения на съюзниците извън ЕС и техния значителен принос към укрепване на капацитета на ЕС за справяне с общите предизвикателства пред сигурността." И макар в декларацията да е записано, че НАТО и ЕС ще работят рамо до рамо в рамките на инициативата за "интелигентна отбрана", предизвикателствата са големи.
"Страните-членки се страхуват от отбранителното сътрудничество: зависимостите, които то създава, първоначалните му разходи и потенциалната загуба на работни места. Подходът на алианса да чака правителствата от страните-членки на НАТО да предложат сливания на военни части и съвместно закупуване на оръжия е изчерпан", твърди анализ на Центъра за европейска реформа. Според анализаторите алиансът трябва да започне да предлага стимули на правителствата, за да си сътрудничат и гаранции, за да успокои страховете им и да ги увери, че ползите си струват рисковете - политическите, икономическите и по отношение на сигурността. Експертите от ЦЕР не споделят мнението на генералния секретар на НАТО, че чрез "интелигентната отбрана" съюзниците ще постигнат повече сигурност срещу по-малко средства, но смятат, че "сътрудничеството може да позволи на страните от НАТО да запазят малко повече военна мощ, отколкото биха имали иначе".