euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ясно е, че едва ли тази година ще бъде постигнато решение на именния спор между Гърция и Македония, което е основната пречка за започването на преговори за присъединяване към ЕС с бившата югорепублика. Гърция не показва никакви признаци на омекване на позицията си да блокира започването на преговорите, а същевременно нарастват опасенията, че ако Македония продължи престоя си в "килера" в очакване буквално на Годо е възможно развитието на неблагоприятен както за Македония, така и за ЕС сценарий. Опасение, изразено и по време на дебатите по повод доклада за напредъка на Македония миналата седмица в Европейския парламент.

Затова Европейската комисия предприе стъпка, с която на практика заобикаля гръцкото вето и започва фактически присъединителни преговори с Македония, които обаче нарича "диалог за присъединяване". Междудругото, абревиатурата на официалното име на диалога на английски е HLAD (High Level Accession Dialogue), което си е par excellence хлад в преговорите. Еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле, който постави началото на диалога същия следобед след дебатите в Страсбург заяви, че "беше отворена нова фаза в европейското пътуване на бившата югославска република Македония. Започнахме диалог на високо равнище за присъединяване. С него изграждаме мост, който ще ни отведе до преговорите за присъединяване". С други думи, Комисията ще подготви почвата и практически ще преговаря до премахването на блокадата пред официалната процедура.

Защо това са фактически преговори?

В диалога става дума дори за конкретни преговорни глави, като например "Технически диалог също ще започне, съгласно новия подход на Комисията по глави 23 и 24 ['Правосъдие и основни права', 'Правосъдие, свобода и сигурност']". Новият подход на Комисията беше въведен за първи път спрямо Черна гора миналата година, когато в резултат на натрупания опит от разширяването през последните години ЕС стигна до извода, че е по-добре да започне преговори първо по най-трудните области - правосъдието и вътрешните работи.

Зададените теми, по които започва диалог, показват недвусмислено какви са целите. Заключенията от първата проведена среща в Скопие миналата седмица са кратки, но за сметка на това показателни. В тях се посочва, че целта на диалога е да "инжектира нова динамика в процеса на реформи по пътя към присъединяване", което да доведе до засилване на доверието и засилване на европейската перспектива на страната. Освен това, диалогът на практика представлява рамка, в която ще участват всички засегнати национални представители, включително и гражданското общество за определянето и изпълнението на програмата за реформи, която да доведе до членство.

Основните цели, заложени в диалога са:

- "Медии: свобода на изразяването и професионални стандарти" - това е областта най-силно критикувана в доклада за напредъка на Европейската комисия от миналата година, а загриженост за свободата на медиите беше изразена и по време на дебатите в Европарламента както от датското председателство във връзка с натиска върху телевизия А1 и няколко вестника, така и от евродепутати. Очакванията на ЕК са Македония да направи поправки в законодателството, което в момента криминализира клеветата, да подобри съдебната практика и да засили професионалните стандарти. Трябва да бъдат подсилени и правилата, свързани със собствеността на медиите;

- "Върховенство на закона и основни права". Тук се очаква страната да подобри ефективността и качеството на правосъдието, независимостта на съдебната система, да подсили анти-корупционните мерки, както и да гарантира "проверяемост" на прилагането, което означава, че в тази сфера ще има своеобразен мониторинг по подобие на този, прилаган пост фактум спрямо България и Румъния в момента. Едва ли ще се изненадате, но Македония има сходни проблеми с тези в България, тъй като на страната се препоръчва още да увеличи ефективността и прозрачността на управлението на подслушванията, както и да подобри диалога между общностите. Очевидно е, че особено предвид опита на Комисията с България и Румъния, дори и Македония да постигне споразумение с Гърция за държавното си име, съдебната реформа ще бъде огромно предизвикателство, ако не бъдат положени истински усилия, а не както в случая с България - основно поемане на ангажименти и нула резултати;

- Третата цел е реформа на публичната администрация, която включва подобряване на управлението на човешките ресурси, създаване на обща рамка за управленски административни процедури и още децентрализация.

- Четвъртата тема е също в пълен синхрон с проблемите, които България има - избирателна реформа. От Скопие се очаква да гарантира достатъчно разделение между държавата и партиите; да обърне внимание на пропуските и двусмислията в избирателния кодекс, както и да извърши пълна проверка и ревизия на избирателните списъци;

- Последната пета цел е засилване на пазарната икономика. Страната трябва да подобри пазара на труда, образованието, бизнес средата.

От една страна е добра новина, че ЕК все пак предприема този диалог и ще работи в тясно сътрудничество с Македония, за да може страната да не бездейства, докато се чака развръзката по спора с името, а да започне усилени реформи. Лошата е, че макар и да се виждат уроците от провала с интегрирането на България и Румъния, все още липсва онази конкретност в изказа и директното назоваване на проблемите, каквато се наблюдава в последните доклади на Комисията по механизма за проверка и сътрудничество с България. Брюксел трябва да е наясно, че културното многообразие на Европа си има и своите отрицателни страни, а именно - в нашия регион (на Балканите) е нужно да ни се казват нещата директно, при това е препоръчително да има известна заплаха в тона. Вероятно е грешка на растежа, но във всички случаи дипломатичният тон не помага.

Интересното е, че комисар Фюле изглеждаше удовлетворен от срещите си в Скопие на 15 март, тъй като заяви с апломб: "С премиера Груевски имаме предвид бизнес: ако видите резултатите от днешния диалог - това не са празни политически декларации, а списък с конкретни заключения и анекс с целите за различните области". Дано това да е така, тъй като е крайно време вече да е добила смисъл мантрата, че реформите не се правят, само за да се харесат на Брюксел. Те се правят, за да може страните да се развиват и просперират. Ако това не се постигне, просперират само отделни слоеве на обществото, както в България е болезнено видимо.