euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сблъсъкът, който тече от няколко години насам в развития либерален свят, някак много повърхностно се представя като борба между традиционните политически партии и популистите. В европейския контекст конфликтът се представя като битка между проевропейските сили и евроскептиците. Така описани, враждуващите сили са представени сякаш са в една равнина, но не са. Ако се погледне по-дълбоко, борбата всъщност е между либералната демокрация и нелибералните режими (също доста смекчаваща вината фраза). Както показват събитията в страните, където "популистите" печелят, става дума за най-обикновено узурпиране на властта от хора с авторитарни възгледи, които използват възможностите на демокрацията, за да се облагодетелстват. Някои представят това като слабости на демокрацията, но всъщност демокрацията е система, която може да работи добре само в общество, което е хомогенно в интелектуално-ценностен аспект. 

Когато се появят "бунтари" срещу моралния обществен договор, които като цяло имат ниско ниво на компетентност, тогава започват и смущенията във функционирането на демокрацията, тъй като скандалното продава, а продажбите са храна за таблоидната индустрия, която живее на прага между нашия свят и алтернативната реалност. Повечето ярки представители на популистите се представят като антисистемни играчи, тоест политици, които описват системата като гнила и себе си като спасители. В тази си битка "с корумпираната система" те полека-лека изключват традиционните медии, рушат доверието в институции и започват да градят алтернативна фактология под безучастния лайвстрийминг поглед на социалните мрежи. 

Игра на популисти

Европейският референдум във Великобритания е събитие, което тепърва ще се изучава задълбочено в следващите десетилетия от историци и експерти, но първите впечатления бяха, че това е бум на демокрацията, нищо че голяма част от обосновката на лагера на напускащите беше алтернативна фактология, тоест неистини за ЕС и неговата роля във вътрешния живот на Великобритания. В тазгодишния си индекс [на английски език] за свободата на печата Великобритания пропадна с две места - от 38-мо на 40-то място. Тревогите [на английски език] на "Репортери без граници" - автори на индекса - са, че правителството има твърда ръка спрямо пресата, много често с извинението, че това се прави в името на националната сигурност. Според организацията, парламентът е приел най-екстремното законодателство за наблюдение в британската история, което не предлага достатъчно защитни механизми за разкривачи на нередности (whistle-blowers), журналисти и техните източници. 

Друго притеснение на "Репортери без граници" е законопроектът за шпионажа, който би могъл да класифицира журналисти като шпиони, за което ги чака затвор до 14 години. Това е в допълнение на непрозрачния стил на управление на премиерката Териса Мей, която първоначално отказваше да осигури на парламента полагащия му се контрол върху преговорите по напускането на Великобритания от ЕС, но след като се намеси независимият съд (задължителен атрибут на правовите, ерго демократичните държави) парламентът вече има думата. След като изненада всички в Европа с решението си все пак да свика предсрочни избори, от кабинета на г-жа Мей обявиха, че тя няма да участва в телевизионни дебати и медийните й изяви като цяло ще бъдат ограничени, което сериозно ограничава възможностите за упражняване на контрол от страна на обществото. 

Това става в момент, когато излизат все повече разкрития, че правителството й не изглежда достатъчно компетентно да се справи с историческата задача да извади Обединеното кралство от ЕС без да претърпи значителни загуби. Поведението на консервативната премиерка започна все повече да прилича на вече доказани диктатори като Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, заради това, че все по-често предлага конспиративни теории, за да оправдае неуспехите си, отново с фаустовската помощ на таблоидите. Тя например твърдеше, че целия ЕС се е обединил срещу Великобритания в преговорите, което прозвуча нелепо, сякаш ЕС е длъжен да защитава британските интереси, вместо своите. 

Въпреки тези прояви, според индекса [на английски език] на демокрацията на The Economist Intelligence Unit (EIU), Великобритания е пълнокръвна демокрация. Не такъв е случаят със Съединените щати обаче, които вече са в групата на дефектните демокрации. Според доклада [на английски език] за 2017-та година на EUI, в САЩ спада доверието във функционирането на обществените институции. Пропадането на САЩ в групата на дефектните демокрации, сред които са и държавите от Латинска Америка и Източна Европа, се дължи на избора на Доналд Тръмп за президент. Неговите действия досега показват, че воден от силното си его, а може би не само, той проявява все повече тоталитарни симптоми. Независимо от подбудите му е факт, че той води ожесточена борба с доказани медии и изобщо с всички, които го критикуват, включително институции, смятани досега за независими. 

Най-новият повод за притеснение по отношение на здравето на американската демокрация е изненадващото уволнение на шефа на Федералното бюро за разследване Джеймс Коуми, който водеше разследването за възможна руска намеса в президентските избори миналата година и който изигра ключова (доста съмнителна) роля по време на изборите - роля, която се оказа в полза на Доналд Тръмп. Преди това той уволни изпълняващата длъжостта главен прокурор Сали Йейтс. Наскоро тя свидетелства срещу президента във връзка с вече бившия му съветник Майк Флин, заради връзките му с Кремъл. Като се добавят към това и неприемливото разпределение на ключови функции в президентската администрация между членове на семейството на Доналд Тръмп, САЩ все повече започват да приличат на най-обикновена клептокрация. 

Ставащото в САЩ е особено притеснително, тъй като доскоро страната играеше ролята на глобален разпространител на демокрация и нейн гарант. В момента пълните демокрации в света са на изчезване. Това са Канада, скандинавските държави (Исландия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания), Ирландия, Швейцария, Австралия и Нова Зеландия. За съжаление в ЕС картината е доста шарена и като цяло влошаваща се. В доклада си от тази година EIU посочва, че Западна Европа отбелязва най-значителният спад на демокрацията след Източна Европа. През 2016-та година най-много държави в региона са регистрирали спад в резултатите си (9). Подобрение е регистрирано само в 5, а в седем няма промяна. 

Нито една държава не е преминала в най-високата категория "пълна демокрация" през 2016-та година, а Франция спадна една категория надолу миналата година и вече също е в групата на дефектните демокрации. Ако Марин льо Пен беше спечелила президентските избори, вероятно и тя щеше да тръгне в посоката, в която върви и г-н Тръмп. Нейното отношение към медиите също е враждебно, което тя не пропусна да демонстрира и в изборната нощ, когато за официалната пресконференция не бяха акредитирани някои от най-големите медии, сред които и Politico Europe. В знак на съпричастност големи всекидневници като Le Figaro и Le Monde също отказаха да отразяват щаба на Националния фронт. 

Друга прилика между Доналд Тръмп и Марин льо Пен (но и с други популисти) са симпатиите, а в случая на партия Национален фронт и финансовите взаимоотношения с Кремъл. Това на практика означава и симпатии към нелибералния му режим. Марин льо Пен дори демонстрира топлите си отношения с режима на Владимир Путин. По време на предизборната кампания, ое преди първия тур, тя отиде на официално посещение в Москва. Снимките с ръкуването й с г-н Путин обиколиха световните медии и социалните мрежи. Президентските избори във Франция не минаха без опити за руска намеса точно по подобие на американските. В деня за размисъл преди втория кръг гръмна новината за хакнати мейлове в щаба на Еманюел Макрон. С вече научените уроци от САЩ обаче и медиите, и институциите спазиха закона за изборната тишина в деня за размисъл и не раздухаха скандала, който можеше да окаже влияние върху изборния резултат. 

Опитът досега показва, че в старите демокрации независимите институции имат по-дебели корени и устояват на натиска, който им образуват авторитарни лидери, дошли на власт благодарение на най-фините инструменти на демокрацията, но и на новите технологии, където много неща все още не са добре регламентирани. По-новите демокрации обаче трудно устояват на новата вълна на нелиберализъм, заливаща Европа. Все повече страни в ЕС показват симптоми на демонтаж на правовата държава и демокрацията. Европейската комисия вече от година и половина работи по механизма за защита на върховенството на закона с Полша, но засега без особен успех. Унгария, която заради членството на управляващата партия "Фидеш" на премиера Виктор Орбан в най-голямата европейска политическа партия ЕНП, успяваше досега да избегне санкции, също вече се намира под ударите на Комисията.

 ЕК и страните-членки досега търпяха Орбан, дори и когато ограничаваше медийната свобода и рушеше независимостта на ключови за правовата държава институции, но търпението им преля, когато унгарският премиер посегна на Централноевропейския университет (ЦЕИ), използвайки вече превърналата се в шаблон за диктатори теория на конспирацията, в която е замесен американският финансист от унгарски произход Джордж Сорос. В резултат ЕНП отправи предупреждение [на английски език] към Виктор Орбан, че партията му може да бъде изхвърлена от редиците на ЕНП, ако продължи уронването на основни свободи и не се уважава върховенството на закона. Орбан беше предупреден от председателството на ЕНП и заради официалната държавна кампания "Да спрем Брюксел". 

Виктор Орбан е поел ангажимент да изпълни препоръките на ЕК, но идващите от Будапеща послания показват, че това едва ли ще се случи. Полша и Унгария не са единствените. България, която така и не успя да изгради независими институции, които после да разгради, постоянно се влошава, както показват годишните доклади по Механизма за сътрудничество и проверка, с който страната се присъедини неподготвена през 2007-ма година в компанията на Румъния. Допреди последните парламентарни избори в Румъния изглеждаше сякаш страната се откъсва с голяма скорост от назадничавата орбита на България, но правителството на социалдемократите в Букурещ показа, че не държи на правовата държава и започна да работи срещу нея. 

Докладът на EIU констатира, че Източна Европа се представя най-зле през последните години. За 2016-та година това е районът, в който най-голям брой държави отбелязват регрес - 19. Само 3 държави показват подобрение, а при шест няма промяна. В периода 2006-2016-та година Източна Европа отбелязва най-големия спад на демокрацията. Нито една страна от този регион не е в групата на пълнокръвните демокрации, въпреки че 11 от тях са в ЕС. Ситуацията в страните от процеса на разширяване е още по-тежка, тъй като там демокрацията така и не успя да проходи. Както показват докладите за напредъка към европейско членство на Европейската комисия, а също и събитията от последните години, авторитаризирането там все повече взима превес над демократизирането. Турция на практика изпадна от процеса, след като ЕС обяви, че вече не работи по отварянето на нови преговорни глави, а Съветът на Европа възстанови постоянното наблюдение над страната, което е сигурен признак, че демокрация там няма. 

Ситуацията в Македония, макар да има опити да бъде представена като междуетнически или конфликт с геополитическо измерение, всъщност е резултат от борбата за оставане на власт на категорично нелибералната партия ВМРО. За времето на нейното управление - повече от десетилетие - страната направи обратен завой и изпадна в дъното на индекса за свобода на медиите и демокрацията. Ситуацията в Черна гора също е тежка, въпреки че страната е на път да стане пълноправна членка на НАТО. Всъщност, именно заради това. В Сърбия се върна подстрекателската и военна реторика, насаждането на омраза идва от най-високо държавно ниво, отношенията с Косово и целия регион са обтегнати, завърна се страхът от подновяване на въоръжените конфликти в района. Всичко това е умело подклаждано от близки до управляващите таблоиди и с военната и "морална" подкрепа на Кремъл. В резултат Босна и Херцеговина изпадна в опасна нестабилност. 

Шаблонът за демократизиране и европейска интеграция на ЕС се оказа неспособен да се справи с тези държави, в които освен всичко това се наблюдава и ерозия на подкрепата сред населението, макар и картината да не е хомогенна. Ако смущенията в демокрацията в развитите западни държави продължи, това със сигурност ще има многократно по-силен ефект върху слабите демокрации в обкръжението на ЕС. 

Демокрацията отвръща на удара

Това прави изборът на либерала Еманюел Макрон изключително важен. Ако той успее да укрепи властта си след парламентарните избори и да осъществи дългоочакваните реформи в страната, както и да подсили реформаторския дух в еврозоната и целия ЕС, това ще има положителен ефект върху все по-делиберализиращата се периферия. Именно във Франция започнаха да се виждат и първите реални опити да се окаже съпротива срещу похода на нелиберализма в самото сърце на европейската либерална демокрация. Борбата с фалшивите новини и дезинформацията, зачестилите решения да не бъдат акредитирани руски медии в ключови държавни институции, оттеглянето на европейско финансиране за нелиберални евроскептични партии, затягането на мерките срещу кражбите на избори са само част от стъпките, които развитите демокрации започнаха да приемат, за да се опазят от нелибералната епидемия. 

Най-силен импулс за съпротивата ще дадат самите демокрации, ако успеят да издържат на ударите на нелибералите. Борбата в САЩ е особено жестока, но тя се води вече и в самия ЕС. Евентуален провал на Тръмп би донесъл най-голямата победа, тъй като ще покаже, че демокрацията е витална и има механизми за самосъхранение от набезите на кандидат-диктатори. В момента това е най-голямото предизвикателство за Съюза. Той трябва да започне да работи активно не само да спре да пропада в демократичния индекс на EIU, но и да започне да избутва членките си в първа лига на чистокръвните демокрации. Икономическото възстановяване и обнадеждаващите новини на пазара на труда създават добра среда тази битка да започне.

Някак между другото, докато всички бяха вперили очи в изборите във Франция, във Варшава в събота се проведе масов протест срещу антидемократичните тенденции на полското правителство и срещу неговата антиевропейска реторика. В центъра на полската столица се събраха около 90 хиляди души. Протестът беше организиран от най-голямата опозиционна партия "Гражданска платформа", чийто бивш лидер е председателят на Европейския съвет Доналд Туск (ЕНП). За първи път от много време насам Гражданската платформа вече води в социологическите проучвания. В Унгария също се проведоха протести срещу управлението на Виктор Орбан, но там все още няма достатъчно силна опозиция. Масови протести имаше и в Сърбия след президентските избори тази пролет там, които продължават и до днес под мотото "Против диктатурата". Това е сигурен сигнал, че е налице подкрепата на гражданите за отстояване на демокрацията. Повече от всякога те разчитат на ЕС в лицето на неговите институции, политически партии и страни-членки. 

Ако ЕС не свърши работата си в тези държави, ще ги сполети това, което сполетя и България, чийто народен гняв против корупцията и олигархията беше през 2013-та година, но поради липсата на европейска подкрепа или по-скоро заради вредна европейска подкрепа за определени играчи, протестът умря, а страната днес е управлявана от диктатура на прокуратурата, както се шегуват с тъга в София. И докато се сипеха поздравления и честитки за победата на либерала, проевропеец Макрон, европейските институции изпратиха поздравления и за третото правителство на Бойко Борисов (ЕНП), в което коалиционни партньори са нелиберални проруски партии, които са известни с ксенофобската си реторика, речта на омраза и акциите срещу бежанците и турските граждани с български паспорти по границата. На фона на изборите във Франция тези поздравления изглеждаха взаимно изключващи се. Точно това показва колко вредна може да бъде партийната подкрепа за устоите на ЕС. 

Днес повече от всякога се вижда, че демокрацията не е просто някакъв кух лозунг, клише, което стои за красота в европейските договори, а е въпрос на обществена еволюция и дори на национална сигурност. Демокрацията и правовата държава са най-силното оръжие срещу враждебни нелиберални режими, които рушат устоите на Европейския съюз, а с това заплашват и мира на континента. Иначе казано, ценностите, глупако!