euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма никакво съмнение, че това, което очаква ЕС и страните-членки след евроизборите в края на май тази година, ще е голямо изпитание за ценностната система на Съюза. При най-благоприятния сценарий това, което очаква съюза няма да е нито повече, нито по-малко Европа, а по-скоро повече отрезвяване и прагматизъм. При най-лошия сценарий обаче ни предстои да гледаме европейски апокалипсис. Причината за това са все по-убедителните социологически данни, които показват, че така наречените евроскептични партии ще имат достатъчно мнозинство в новия Европейски парламент, така че да сложат край на досегашната идеология за създаване на повече Европа. Може би не случайно, именно затова кандидатът на Европейската народна партия за шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви по време на първия предизборен дебат миналата седмица, че се бори за сериозна Европа, а не за Европа, която мечтае. 

Повечето европейски аналитични центрове са на мнение, че евроскептиците ще имат много силен глас в следващия мандат. Според Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) евентуална коалиция от евроскептични партии ще направи живота на много от традиционните партии в Европейския парламент труден. Те ще са в състояние да блокират назначението на Европейската комисия, да налагат вето върху ключово европейско законодателство, да блокират подписването на международни договори и търговски споразумения и дори да спънат европейския бюджет. Всичко това на фона на тъмните облаци, които идват от изток и добрата, но не и вдъхновяваща пролетна прогноза на ЕК за перспективите пред икономиката. 

Колко страшни са евроскептиците?

В своето мащабно изследване [на английски език] Марк Ленърд и Хосе Инасио Торебланка разделят проблематичните партии на четири основни групи. В първата те поставят крайно десните партии, които обаче не са еднородна група, защото западноевропейската крайна десница, към която спадат Националният фронт на Марин льо Пен, Северната лига в Италия, холандската Партия на свободата и австрийската й адашка, се опитват да се пречистят. В тяхната група обаче са централно-, източно- и югоизточноевропейските крайно десни партии като Златна зора в Гърция, Йобик в Унгария, Зора за пряка демокрация в Чехия и българската Атака, които са откровено ксенофобски и антисемитски платформи. В някои случаи техният скептицизъм, според авторите, е насочен срещу представителната демокрация изобщо. Двете подгрупи споделят общи виждания по отношение на емиграцията и са против европейския дневен ред, но се отличават по много други неща, което прави кохезията им трудна.

Втората значителна група, която се очертава в анализа на Ленърд и Торебланка, включва отново десни формации като Независимата партия във Великобритания, Алтернатива за Германия, Фламандски интерес в Белгия, Словашката национална партия, датската Народна партия, Шведските демократи и Партията на финландците във Финландия. По същество те не са против нито представителната демокрация, нито фундаменталните политически и граждански свободи, макар че се опитват да изключат определени етнически или религиозни общности като мюсюлманите, разглеждани от тях като неспособни да се интегрират. Тези партии като цяло се въздържат от насилие. Същото не може да се каже за първата група, особено за някои партии в нея, макар че това не е изрично споменато в анализа на ЕСВП.

Втората група не разглеждат демокрацията като заплаха или проблем, но гледат на ЕС като на заплаха за националната демокрация и суверенитет. Борят се завръщане към националната валута (ако са в еврозоната), към граничния контрол (ако са в Шенген), за прекратяване на свободата на установяване и движение и дори са оттегляне от ЕС, ако не бъдат изпълнени исканията им. Нито една от групите няма име в анализа на ЕСВП, затова euinside си позволява да ги именува за удобство. Първата група може спокойно да се нарече ксенофобска, а втората демократично-националистична.

Третата група на Ленърд и Торебланка се състои от консервативни партии, които са членове на групата Европейски консерватори и реформисти в Европарламента. В момента в нея членуват британската Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън, полската Партия на закона и правосъдието, Гражданската демократична партия в Чехия, холандския Християнски съюз и латвийския Национален алианс. С известни задръжки авторите причисляват към тази група и чешката партия Да (ANO). Те обаче са пропуснали да включат към нея и хърватската Партия за права "Д-р Анте Старчевич", ръководена от Ружа Томашич. Вероятната причина за този пропуск е, че тя влезе в ЕП през листата на Хърватския демократичен съюз (HDZ), която пък е член на Европейската народна партия. Тези партии рядко гласуват за "повече Европа" и са разделени вътрешно по въпроси като общата валута и емиграцията. Поради това че не участват в правителства, е много вероятно да са отворени за компромис към традиционните проевропейски сили, вместо към ксенофобската или демократично-националистичната група, смятат анализаторите. Тази група можем да наречем Чаено парти от разбрани хора/партии. 

Четвъртата група са левите евроскептици като Коалицията на радикалната левица (Сириза) в Гърция, Лявото в Германия и Социалистическата партия в Холандия, които са част от групата на Европейската обединена левица/Северна зелена левица в Европейския парламент. ЕСВП ги разглежда като евроскептични в традиционния смисъл на думата, тоест партии, които не споделят анти-емиграционната програма на десните евроскептици, но са дълбоко критични към ЕС в сегашния му вид. Искат изоставяне на еврото и затова често гласуват против по въпроси като управлението на еврозоната, търговията или единния пазар. Марк Ленърд и Хосе Инасио Торебланка допускат, че в тази група от време на време може да бъдат включвани и Зелените, тъй като един от водачите им, полукандидата за шеф на ЕК Жозе Бове (защото има още един и това е Ска Келер), е активист против глобализацията. Авторите смятат, че в тази група може да се чувства комфортно и движението на Бепе Грило в Италия - Пет звезди. 

От всички тези групи най-страшна безспорно е ксенофобската. ЕСВП смята, че е трудно да се прогнозира колко точно ще бъдат евроскептичните евродепутати в следващия парламент, но предполагат, че 175 партии имат шанс да спечелят кресло. Решаващо значение за изхода от тези избори ще бъде избирателната активност, която е в постоянен спад. През 2009-а година във Франция тя беше 40%, а във Великобритания 34 на сто. В целия ЕС тогава общата избирателна активност беше 43%, а в България беше 39%. От това биха могли да се възползват проевропейските сили, ако евроскептиците се откажат да гласуват. От друга страна обаче, смятат анализаторите, те може и да успеят да мобилизират редиците си с цел да накажат националните правителства заради лошото им икономическо представяне. Според друг аналитичен център, Open Europe (Отворена Европа), евроскептиците може да вземат 31% от гласовете (от 25% през 2009), което се изразява в 218 места от общо 751. Анализаторите от този център смятат, че страховете от нашествие на антиевропейски (те не ги наричат евроскептични) партии са преувеличени. 

Националната демокрация е вече изпразнена от съдържание

Основният виновник за сегашната ситуация са традиционните политически сили, които изглежда не осъзнават нито вината си, нито мащаба на бедствието. Това, което те биха могли да направят, за да предотвратят убедителната победа на евроскептиците, е да признаят грешките, допуснати досега и да предложат алтернатива. Нещо, което те не правят, каза в интервю за euinside един от авторите на изследването на ЕСВП - Хосе Инасио Торебланка. В момента традиционните партии залагат на сигурно в борбата помежду си като въртят дебата по оста ляво-дясно, както и euinside писа наскоро. Г-н Торебланка обяснява това като посочва, че те не биха могли да говорят за повече или по-малко Европа, тъй като вече имат "коалиционно управление" в Европейската комисия, която се състои от достатъчен брой комисари-социалисти, представители на ЕНП и на либералите. Трите най-големи групи в ЕП - Социалистите и демократите, ЕНП и АЛДЕ - често гласуват заедно за повече Европа. Единственото, по което се отличават драстично, е по идеологически принцип - ляво-дясно.

Проблемът обаче е, смята още анализаторът, че европейският проект е сериозно застрашен. Той не бива да се възприема за даденост, защото не е естествен субект. Ако за него не се полагат целенасочени грижи, ако не се защитава и поощрява, той няма да оцелее. Нужно е силно лидерство и повече идеи, за да бъде спасен. Най-важното е обаче да се подходи откровено към гражданите и да им се каже, че националните демокрации са вече изпразнени и съблечени от най-важните традиционни сили. Затова трябва да се преосмисли демокрацията и политиката на европейско ниво, тъй като националните правителства вече изглеждат като зомбита. Те са като ходещи мъртви в смисъл, че не могат да управляват повече, но не казват това на хората. За сметка на това евроскептиците са по-ясни и откровени. Те просто казват, че Европа е проблемът, а националната държава е решението. И колкото и това да не е вярно, според Хосе Инасио Торебланка, посланието е много силно.

Решението е да се изгради истинска европейска демокрация на европейско ниво, защото тази ничия земя, в която се намираме в момента, е най-унищожителна за проевропейските сили и създава хранителна среда за евроскептиците, заключи испанският анализатор от ЕСВП. 

Как това ще се отрази на дебата за реформа на ЕС?

Хосе Инасио Торебланка смята, че ключът е във Франция, тъй като именно там евроскептичните сили (да не забравяме, че ЕСВП ги причисли към ксенофобската група) ще бъдат или вече са втората по големина политическа сила в страната. Така че вероятността да се търси задълбочаване на евроинтеграцията в еврозоната до степен, която да изисква промени в договорите, е много малка, защото това ще означава референдум във Франция. Немислимо е френското правителство да се изправи срещу гласоподавателите на референдум, тъй като е повече от сигурно, че това ще бъде антиправителствен вот. Най-реалистично е да се очаква, че ще се върви към по-завоалирана интеграция през задната врата, каза още анализаторът. 

Open Europe, които са отдадени изцяло на пропагандиране на реформа на ЕС, смятат, че тези избори всъщност ще произведат много по-интеграционистки Европейски парламент. Две трети или повече от европейските гласоподаватели може да не гласуват изобщо или да гласуват изрично против статуквото и задълбочаване на интеграцията поради липсата на междинни варианти. Точно затова, пише центърът в своя анализ [на английски език] по темата, европейският елит трябва да откликне с всеобхватни реформи. Ако се набляга на повече централизация, това ще подхрани още повече антиевропейските гласове. 

Резултатът за България

По ирония на съдбата една от партиите на статуквото е силно проевропейска. Това означава, че ако ГЕРБ успее да вкара поне толкова евродепутати, колкото и наследницата на комунистическата партия БСП, както сочат социологическите проучвания, има шансове България да спре отдалечаването си от европейската орбита. Това обаче съвсем не означава, че в страната предстоят реформи, нито пък че ще се чува по-силно гласът й по темите от европейския дневен ред. На фона на цивилизационния сблъсък, който се разраства в страната обаче, това все пак не е толкова лоша новина.

Големият въпрос е на каква част от електората ще се харесат реформаторите, които са с най-силно изразена проевропейска програма и са първата политическа сила от години, която говори конкретно по определени европейски теми. Засега социолозите им дават не повече от 1-2 места, като това силно зависи от избирателната активност. В страната има и още една силно проевропейска партия - Синьо единство, но тя е прекалено малка и с нищожни шансове да прескочи прага, след като напусна реформаторите. Друг голям въпрос е дали най-сетне България ще изпрати за първи път зелен депутат в Европарламента. Шансовете за това са малки.