euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Голямата новина от президентските избори в Сърбия е, че вече има опозиция. След пет години властване на Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (SNS) опозиция на практика нямаше. Тя беше раздробена в десетки партии и движения, с различни идеологии - от ултра национализъм до умерено проевропейски либерализъм, като първите преобладаваха. Не се очакваше, че изборите на 2 април ще родят този резултат, тъй като, точно както и в България, опозицията не успя да се обедини и да излезе с общ кандидат, за да се сложи край на монополното управление на Александър Вучич. Затова и на тези избори кандидатите бяха 11 - за първи път толкова много от години насам и съвсем не за първи път без нито една жена сред кандидатите. 

В много отношения тези избори бяха преломни за Сърбия и нейното бъдеще. Предстои да се види дали Сърбия ще тръгне още по-бързо към авторитаризъм или ще започне да се придвижва към демократизация и върховенство на закона. На първо място изборите предоставиха възможност за управляващата партия с авторитарни наклонности да консолидира властта си и да елиминира вътрешнопартийната конкуренция. В седмиците преди да се насрочат изборите и да се обявят кандидатурите течеше ожесточена вътрешнопартийна надпревара между Александър Вучич и неговия съратник от времената на Сръбската радикална партия на Воислав Шешель и настоящ президент Томислав Николич. За Вучич бившият гробар се беше превърнал в бреме, но Томислав Николич смяташе, че има още политически живот в себе си, затова и обяви, че независимо дали ще е кандидатът на SNS, той ще се яви на изборите. Николич се възползва от това, че по пътя към едноличната власт Александър Вучич не остави силни личности около себе си и партията на практика нямаше друг разпознаваем кандидат, който да излезе насреща на Николич или на някой друг от по-слабите опозиционни кандидати. 

Така Вучич се наложи да вземе трудно решение - да пусне изпълнителната власт (временно или за постоянно), за да не допусне президент, който ще му е институционална опозиция и ще руши ореола му на спасител на нацията. Развръзката настъпи след договор с Николич, когато той оттегли кандидатурата си, а Вучич обяви своята. Все още не е известна цената на тази сделка. Това впрочем е дилема, която имаше и българският еквивалент на Вучич - Бойко Борисов, който също обмисляше да се възползва от високия си рейтинг и да се кандидатира за президент, поради липса на друг силен кандидат в партията му ГЕРБ. Ситуацията в България обаче е различна, тъй като Бойко Борисов имаше конкуренция извън партията, а SNS до неделя нямаше. Борисов предпочете да постави на церемониалния президентски пост някого, когото смята за пионка, вместо да остави изпълнителната власт в ръцете на някого, който би могъл да се еманципира от него. 

Александър Вучич беше в същата ситуация, но избра не по-малко церемониалния президентски пост. Сега основният въпрос е кой ще заеме премиерското му място и дали ще се развие путинов или ердогански сценарий в Сърбия. При путиновия сценарий Вучич ще постави на премиерския пост свой доверен човек, като от месеци се спряга името на заместничката му Зорана Михайлович, която е и министър на транспорта и строителството. Много влиятелна жена, която обаче отрича да се обсъжда назначаването й за премиерка. Довереният човек ще трябва да "пази" поста на Вучич, докато изтече президентският му мандат или докато се появи друга възможност за рокада. При ердогановия сценарий Вучич може да опита да разшири президентските правомощия, за да запази властта си за по-дълго време. 

Сметки без кръчмар

Това щеше да бъде възможно, ако не се беше появила силна опозиция, тъй като убедителната му победа на президентските избори (с над 55%) отваря възможността при провеждане на поредни предсрочни избори - от 2012-та година насам, когато SNS дойде на власт са се провеждали два пъти предсрочни избори. Последните бяха миналата година, като тогава SNS започна да бележи спад. Партията спечели 131 депутатски места. На предишните предсрочни избори през 2014-та година SNS спечелиха 158 мандата.

Сметките на управляващите бяха, че евентуални предсрочни избори биха могли да осигурят на SNS, с помощта на досегашната коалиция със социалистите на Ивица Дачич и Движението на социалистите на Александър Вулин, достатъчно мнозинство, за да се направят съответните конституционни промени. След гласуването в неделя обаче предсрочните избори вече представляват огромен риск, както призна и самият Александър Вучич в изборната нощ. Той поздрави останалите кандидати и заяви, че техният успех е много голям и при евентуални парламентарни избори те биха могли да спечелят много. Ерго, вероятно дилемата да има ли или да няма предсрочни избори, която витае от месеци в сръбското публично пространство, отпада. 

Кандидатът-изненада на тези избори е правозащитникът Саша Янкович. Той е бивш журналист, работил в информационната агенция Beta точно по времето на кървавия разпад на бивша Югославия. От 2007-ма година до началото на кампанията той беше омбудсман на Сърбия. Саша Янкович се яви самостоятелно на изборите, издигнат от 100 публични личности, сред които писатели, журналисти, актьори, музиканти. Кандидатурата му беше подкрепена от Демократичната партия, Новата партия, Социалдемократичния съюз и Войводинската партия. Социологическите проучвания му отреждаха третото място с под 10% от гласовете, но той завърши на второ място с почти двойно по-голяма от прогнозираната подкрепа - 16.2%. Не случайно Янкович обяви победа в изборната нощ, независимо че е втори. Според него, това е победа за почтеността, правилата и принципите.

И е прав. Това наистина е голяма победа за сили, чийто глас досега беше задушаван от ултранационалистични и умерено националистични крясъци. Основен акцент в кампанията на Янкович беше правовата държава, спазването на правилата, демокрацията. Ако може да се търси еквивалент в България, с която Сърбия много си прилича, то това е новоизлюпената българска партия "Да, България", чиято платформа също е базирана на върховенството на закона, борбата с корупцията и уважаването на правилата и принципите. Разликата е в това, че младата българска партия, съставена основно от напълно нови за българската политическа сцена лица, се яви на парламентарни избори, които по дефиниция се печелят по-трудно, отколкото президентските, където играе само един кандидат. Важно е да се отбележи обаче, че по останалите много важни за Сърбия въпроси, Саша Янкович е в мейнстрийма. Той е за добри отношения с Русия, не би подписал независимостта на Косово и не вижда военното бъдеще на Сърбия в НАТО. 

Резултатът на Янкович е символична победа, която показа, че в Сърбия има доста голяма ниша от хора, които искат точно това, което Янкович им предлага. Ниша, останала досега незапълнена от никого. Той обяви в изявлението си в изборната нощ, че президентските избори са само началото на неговата битка, което е заявка да се работи именно за тази ниша, чийто потенциал е голям, тъй като в Сърбия, точно както и в България, половината избиратели са негласуващи или както ги наричат в Сърбия, абстиненти. 

Победа е и защото в сегашната контролирана медийна среда, където пълен монопол има управляващата партия SNS, да успееш да пробиеш и да достигнеш до повече от половин милион души е наистина голямо постижение. Независимите от управляващите медии съобщаваха, че тази кампания е била изключително мръсна и непочтена. От това се оплакаха и всички кандидати, включително и Александър Вучич. В нея са били впрегнати всички таблоиди и останалите медии за унищожаването на репутацията на най-опасните конкуренти. Списание Vreme излезе [на сръбски език] с голям материал малко преди изборния ден, в който пише, че за първи път на тези избори Регулаторното тяло за електронните медии (РЕМ) - това е сръбският СЕМ - е отказал да следи предизборната кампания и да прави отчет. РЕМ обяви, че ще реагира само на индивидуални сигнали за нарушения, но няма да наблюдава медиите и да съобщава за нередности. 

Една от причините Янкович да спечели е, че той не беше смятан за сериозна конкуренция и затова усилията на проправителствените медии бяха насочени в уронването на престижа на Вук Йеремич, който завърши с по-малко от 6% подкрепа. Йеремич е бивш външен министър на Сърбия по времето на президентстването на Борис Тадич, а след това стана председател на 67-мата сесия на Общото събрание на ООН. Той беше и един от кандидатите в надпреварата за поста на генералния секретар на ООН. Причината точно той да е смятан за основна конкуренция е, че на практика не е много по-различен като възгледи и ценностна система от Александър Вучич. Позициите му по отношение на Косово, Русия, ЕС са същите както и на Вучич и беше насочил цялата си кампания в критикуването на Вучич и управлението му. 

Сърбия не е готова за разбиване на табутата Русия, Косово и НАТО

Тези избори изобилстваха от новости. Освен гореизброените, друга новост беше кандидатурата на Ненад Чанак, който не е ново лице на сръбската политическа и публична сцена, но излезе с изцяло ново повествование, което досега беше табу и никой досега не си беше позволил дори да си помисли да повдигне. Той е лидер на Лигата на социалдемократите от Войводина (LSV), бил е председател на войводинската Скупщина. Чанак базира кампанията си на четири табута: признаване на Косово, членство в НАТО, антируска реторика и лустрация. Резултатите му на изборите показват, че Сърбия все още не е готова за нито едно от тези неща. Ненад Чанак едва успя да прескочи 1% подкрепа.

Освен, че Сърбия все още не е готова да разбие тези табута, според сръбски анализатори кампанията на г-н Чанак е била доста пасивна. Въпреки това обаче, основната причина си остава, че все още няма благодатна почва за раздяла с Косово, присъединяване към НАТО и отдалечаване от Русия. В едно от последните си интервюта [на сръбски език] преди изборите Ненад Чанак заяви, че Русия гледа на Сърбия като на зона на влияние, която служи за преговори с международната общност около признаването на Крим. Той заяви, че ако бъде избран, първата му работа ще бъде да развали енергийното споразумение с Русия и ще работи за прекратяването на енергийната зависимост от Русия. Според него е била голяма грешка продажбата на сръбската петролна компания NIS на руснаците, тъй като те са я купили на цената на нафтата, която тази компания извлича само за една година. Каза още, че руското влияние в момента е най-опасно и Сърбия трябва максимално бързо да влезе в ЕС. 

Другата новост на тези избори беше появата на комика Лука Максимович, който участва с телевизионния си прякор Любиша Прелетачевич "Бели". В социологическите проучвания преди изборите той се явяваше като втора сила след Александър Вучич с около 13% подкрепа, но успя да спечели малко под 10%. Младият сатирик не се яви със сериозни намерения, а по-скоро с цел да осмее и карикатуризира сегашната система в Сърбия и нейните основни играчи. Според сръбски анализатори, Бели е карикатурният образ на Вучич, затова и е бил пощаден от медийните нападки, тъй като това на практика би означавало Вучич сам себе си да атакува. Доброто му представяне на изборите повдига въпроса дали олицетворява протестния вот. На този въпрос тепърва ще се търси отговор, но фактът, че той не успя да повдигне избирателната активност, показва, че абстинентите и на шега не биха излезли да гласуват. Точно както и в България, негласуващите остават голямо предизвикателство за всички кандидати и партии. 

А сега накъде?

Заради всички тези новости, изборите в неделя бяха преломни. Оттук нататък предстои да видим доколко Саша Янкович ще успее да се превърне в дългоочакваната сръбска опозиция и доколко ще бъде оставен да направи това, след като вече се обособи като сериозна конкуренция на управляващите. Това е въпрос, който трябва да се зададе и към ЕС, който досега толерираше Александър Вучич и неговото авторитарничене, както и двойната му игра с Русия. След изборите ЕС поздрави предизвестения победител Вучич. В съвместно изявление [на английски език] председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) поздравиха Вучич за победата. "Този вот на доверие показва, че народът на Сърбия напълно приема европейския път, който избрахте и който ще доведе до членство в ЕС", се казва в писмото, чийто тон няма нищо общо с настроенията вътре в Сърбия.

В изборната нощ абсолютно всички кандидати, с изключение на Вучич, говореха за безпрецедентни по размер нередности и безобразия - от промени на правилата в последния момент, до краткия срок на кампанията (по-малко от месец) и пълния медиен монопол на управляващите. Повечето от тях говореха за медийно затъмнение за опозиционните кандидати, за медийни атаки, за изборни нарушения. Отново се спомена и феномена на "българския влак", който се появи като нарицателно именно по време на управлението на Александър Вучич в последните пет години. Българският влак е нарицателно за манипулиране на вота и означава организирано извозване на избиратели да гласуват на няколко различни места. Отделни кандидати говореха и за купуване на гласове - изобщо всичко, което вече е запазена марка на българския изборен процес, нищо че България е вече 10 години членка на ЕС и влезе уж само с проблеми в съдебната система. 

На този фон думите на господата Туск и Юнкер "Желаем Ви успех в по-нататъшното преследване на този път чрез извършване на реформи, свързани с текущия процес на присъединяване, който ще донесе по-добър живот на всички граждани" звучат неуместно, още повече че в Рим лидерите на страните-членки, а и на европейските институции, включително Туск и Юнкер подписаха декларация, в която заявиха ясно, че вратата на ЕС е отворена само за онези кандидатки, които не само споделят европейските ценности, но и се борят за тях навън. 

Ерата на Шешель свърши

Другата добра новина от президентските избори е, че ултранационалистите изгубиха и то с много. Шумният радикал Воислав Шешель не успя да достигне дори до 5% от гласовете и отказа да се обърне към обществеността след изборите. Представянето му на изборите е значително по-лошо от резултатите, които получи на парламентарните избори миналата година. Тогава Сръбската радикална партия спечели 22 мандата в Скупщината. По всичко личи, че неговият полтически път е приключил. Лидерът на "Двери" Бошко Обрадович, който има почти същата реторика и възгледи като Шешель се справи дори още по-зле като спечели едва 2.3% от гласовете, за което обвини всички, включително и неправителствените организации, които бяха ангажирани с наблюдение на изборите и паралелни преброявания. Миналата година Двери успяха да вкарат 13 депутати в парламента. 

Останалите кандидати с по-силна или по-слаба форма на национализъм се въртят около 1%. Това ясно показва, че в момента монополът върху национализма се държи от SNS, които след отърваването от Томислав Николич имат по-скоро умерени националистични възгледи. 

Това, което предстои в Сърбия е битката между старото поколение, което олицетворява националистичното и радикално минало от времената на Милошевич, и новото поколение на проевропейските демократични сили. В тази битка ролята на ЕС ще е изключително важна, защото борбата ще бъде ожесточена. Вучич ще заложи на всичко, за да я спечели, а както показаха месеците преди президентските избори, това ще се отрази на стабилността на целия район на Западните Балкани. Докато се конкурираше с Николич, бяха обтегнати значително отношенията с Косово, напрежението скочи драматично в Босна и Херцеговина, а трусове имаше и в миниатюрната Черна гора. Отношенията и с членката на ЕС Хърватия останаха обтегнати и безперспективни. Така че, в Сърбия предстои борба за оцеляването на милошевичевото, уж проевропейски преоблечено, наследство и за консолидирането на опозиция около застъпниците на правовата държава. Независимо кой ще е победителят обаче, Русия си остава приоритет и на двата лагера, което би трябвало да ни казва нещо важно.