Духът на Шенген не беше уважен от Европа

Ирена Михайлова, August 4, 2011

Италия и Франция бяха официално оправдани от Европейската комисия миналата седмица по повод твърде спорните им едностранни действия да решат проблема с наплива на имигранти от Северна Африка. През април тази година Италия издаде временни разрешителни за пребиваване на северно-африканците на територията на Шенгенското пространство, а Франция в отговор побърза да затвори границата си с Италия, за да се предпази от бежански наплив. Френско-италианският спор беше оприличен от Ги Верхофстад (лидер на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа) на игра на пинг-понг по прехвърляне на отговорността за хилядите тунизийци, търсещи убежище.

„От формална гледна точка стъпките, предприети от италианските и френски власти са в съответствие с европейското право. Въпреки това обаче съжалявам, че духът на Шенгенските правила не беше изцяло уважен”, заяви в специално изявление на 25 юли Сесилия Малмстрьом, комисарят по вътрешните работи на ЕС. В критичната си реч Малмстрьом определи „Шенген и свободното движение на хора като най-значимите, популярни и успешни постижения на европейкия проект” и обеща, че ще направи всичко по-силите си, за да ги запази и развие в правно отношение.

За целта в изявлениeто се препоръчва строг механизъм за наблюдение и оценка на шенгенските правила и практикуване на общностния метод, при който Комисията ще е водеща при инициирането на реформи за подобряването на Шенген. Идеята за такъв механизъм беше заложена в заключенията на лидерите на страните-членки от юнския им Европейски съвет.
Анализът на Комисията, цитиран от Малмстрьом, потвърждава, че разрешителните издадени от Италия, които позволяват на бежанците да се придвижват свободно на територията на Шенген отговарят на легалната процедура. От друга страна проверките на граничната полиция, проведени от френските власти и последвалото драматично връщане на неколкостотин бежанци обратно в Италия, между които и представители на хуманитарни неправителствени организации, са също съвместими с Шенгенския граничен кодекс (SBC) - законът на европейската свободна зона.

Създалата се остра конфликтна ситуация между двете страни логично разобличи дефектите на Шенгенската система не само в правно, но и в етично отношение, подлагайки на съмнение идеята за европейска солидарност и взаимното доверие между страните-членки. Скандалът между Италия и Франция от април обхвана цяла Европа като Германия, Белгия и Австрия се заканиха да върнат граничния си контрол и обвиниха Италия, че политизира проблема с тунизийските имигранти, заплашвайки с колапс цялата шенгенска система. А Дания без много обяснения обяви, че възстановява граничения контрол, като така отвори поредната пробойна в измъчения от политически и икономически кризи дух на Европа.

Събитията бяха окачествени от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) като „състезание срещу солидарността”, където европейските принципи на солидарност, сътрудничество и основни права са изоставени от страните-членки на Съюза. За сметка на това в условията на криза, напливът от нежеланите имигранти се възприема като директна заплаха за националния рейтинг на политическите лидери, които бързат да се застраховат предизборно, но твърде неуважително към Шенгенското споразумение и хартата за човешки права.

Причината e лесно обяснима - повечето от най-остро засегнатите от имигрантската вълна страни-членки се намират в южната периферия на съюза, тоест това са страните най-тежко засегнати от дълговата криза, чиито бюджети са подложени на масови съкращения, взимането на заеми е затруднено, икономическият им растеж е незадоволителен и дори отрицателен, а безработицата е голяма.

От арабската пролет, която светкавично достигна бреговете на Европа, до посланието на Малмстрьом за „неуважения” дух на Шенген, се проведоха разгорещени дебати на европейско ниво, за които euinside подробно писа. Президентът на Франция Никола Саркози и премиерът на Италия Силвио Берлускони първи подеха кампания за промяна на правилата на Шенген и връщане на границите при кризисна ситуация. Впоследствие председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу се ангажира да предложи реформи през септември, а Европейският парламент в началото на май изрази недоволство от опорочаването на Шенгенската идея с популистки цели.

Самият Барозу заяви пред парламента, че връщането на границите не е желателно развитие за Европа и ще бъде възприето единствено като крайна мярка. Критиките на Комисията и Парламента не успяха обаче да удържат едностранните решения на страните да възстановят граничния контрол, формулирано от юнския Европейски съвет като “предпазна клауза”, която да бъде активирана, когато Шенгенското пространство е изложено на риск.

Очакванията на Европейския парламент, неправителствени правозащитни организации и убедени еврооптимисти към Комисията и страните-членки да спасят духа на Шенген през септември ще са повече от големи. Ресорните комисари ще трябва да помислят над спорните въпроси като общата политика за бежанци и имигранти и издаването на шенгенски разрешителни за престой, за по-добри правила при оценката, наблюдението и координацията в рамките на свободната зона.

Тогава ще бъде обсъден отново и казусът с България и Румъния за членство, които бяха оценени като технически готови да се присъединят към общото пространство на сигурност, но няколко страни-членки все още нямат доверие в способността на двете страни да упражняват ефективен контрол заради липсата на напредък в борбата им срещу корупцията. Очакваше се годишният доклад на Европейската комисия по механизма на двете страни в областта на правосъдието и вътрешните работи да помогне при взимането на решение. В документа не се споменава и дума за Шенген, но оценката на усилията на двете страни, особено на България в борбата с корупцията и организираната престъпност е твърде критична.

Очаква се новите предложения за реформи да затънат в бермудския триъгълник между институциите с вече увеличената роля на Европейския парламент, на когото Лисабонският договор отреди ролята на съ-законодател, по подобие на икономическото управление, което все още се намира в процедурата по преговори между Съвета (страните-членки) и Парламента, а амбицията на ЕС беше пакетът от 6 предложения да бъде гласуван преди лятната ваканция. Именно в този институционален „шенгенски триъгълник” между Съвета на министрите, Комисията и Парламента, където европейската солидарност и доверие често стават жертва на популистки течения, националистични бури и финансови водовъртежи, ще бъде решена съдбата на свободното европейско пространство и духът на Шенген.

Шенген