Шенген - солидарността е и отговорност

Аделина Марини, May 10, 2011

Да бъдем солидарни и толерантни, но същевременно отговорни и непримирими при прилагането на закона. Звучи просто, но не е, оказва се. Това показа и изслушването в Европейския парламент на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом за най-новата комуникация на Комисията за реформа на шенгенското законодателство. От една страна всички са единодушни, че външните граници на Европейския съюз са общ проблем, но от друга - са налице слабости в едни страни, които пречат на други. А още по-големият проблем е, че въпреки десетилетните усилия за икономическо изравняване в Европейския съюз, това все още не е факт, което прави едни страни по-привлекателни за емиграция от други.

За представителите на европейските институции по време на дебата - председателството и Комисията - беше важно да изтъкнат общия европейски подход в решаването на проблемите в Европа. Унгарският министър на европейските въпроси, Енико Дьори заяви, че реформирането на сигурността и управлението на Шенген в момент на силен имиграционен натиск е рисковано и подчерта, че е необходима дългосрочна стратегия. Механизмът за временно връщане на границите трябва да се използва наистина като крайна мярка, каза още тя.

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу говори изключително разпалено пред евродепутатите. Той емоционално каза още в самото начало, като дори се отклони от предварително написаната реч, че много добре си спомня проблемите, които са съществували в родната му Португалия, когато е трябвало да се ходи дори до съседна Испания, с което подчерта каква грешка би било възстановяването на граничния контрол, предизвиквайки бурни аплодисменти в залата: "Аз все още помня в моята страна, когато трябваше да се ходи от Португалия в Испания, колко много трудности имаше".

По-нататък той обясни, че свободното движение е жизнено важно за икономическия растеж и за заетостта. Нещо повече, "Свободното движение за Европа е същото, както основата за сградата. Ако махнем основата, цялата структура е застрашена". Всъщност, основната идея на изказването на г-н Барозу беше да защити съобщението на Комисията за засилване на граничния контрол и на управлението на Шенген. Той няколко пъти подчерта, че идеите на Комисията не са насочени към това да се търсят начини страните-членки да възстановяват границите. "Твърдо вярвам, че това би подринало катастрофално не само това, върху което Европа се изгражда вече 61 години, но ще саботира нашите усилия да изградим просперираща и интегрирана Европа в бъдеще".

Изказването на Барозу обаче, както и съобщението на Комисията, бяха остро критикувани от евродепутатите. Малцина бяха тези, които се застъпиха за връщането на граничния контрол. Няколко депутати, сред които и лидери на групи, поставиха въпроса за това, че 20,000 бежанци от Тунис са проблем за Тунис, но не и за ЕС като цяло. Според Мартин Шулц, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД), 20,000 напускащи Тунис бежанци са криза за Тунис, но не и за Европа. "Ако предприемем подходящите мерки на солидарност, това няма да е проблем". Той обаче атакува Комисията, че вместо да обясни на Италия и Франция, че едностранните им мерки са вредни, тя е излязла с комуникация срещу едно от най-големите постижения на Европа - свободното движение на хора.

Лидерът на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), Ги Верховстад също беше рязък като заяви, че решението на Италия да раздаде временни разрешителни за пребиваване е срамно, както и ответната реакция на Франция да възстанови границите. "Това е игра на пинг-понг между две правителства на гърба на бежанците, които всъщност са в беда", добави бившият белгийски премиер и беше бурно аплодиран в залата.

Чуха се обаче и гласове, че не може бежанците да бъдат разглеждани само и единствено като жертви на конфликти и че е хубаво да се намери механизъм, който да разграничава икономическите имигранти от бежанците. Сякаш общо беше усещането, че не е нужна голяма реформа на шенгенското законодателство, а по-скоро се налага промяна на подхода при прилагането му.

Като представител на вероятно най-засегнатата, при това от години, страна, която е външна граница на ЕС - Малта - евродепутатът Саймън Басутил (ЕНП) припомни, че два са уроците от настоящата криза. Първият е, че вътрешните граници в рамките на Шенген зависят от обща стратегия и че наистина външните граници трябва да бъдат обща грижа. Вторият урок, по думите му е, че Шенген се нуждае от солидарност, което означава също и отговорност и подялба на бремето. Той напомни на онези, за които 20,000 тунизийци не са проблем, че все пак зависи от размера. За страна като Малта, с население от близо 400,000 души, дори и хиляда бежанци са много. Неговото мнение е, че регулацията от Дъблин трябва да бъде променена.

Тя гласи, че бежанците трябва да се връщат в страната, през която са влезли в ЕС. Малта е най-южната граница на Европейския съюз и оттам преминават доста имигранти, търсещи работа и по-добър живот във вътрешността на Съюза.

Чуха се и гласове, че Шенген все пак трябва да бъде реформиран, за да отговори на съвременните реалности. По подобие на други теми, свързани със законодателството на ЕС, тук също беше казано, че Шенген е създаден, когато в него са членували пет държави. В момента те са доста повече, като чакат още две за членство.

Впрочем, България и Румъния бяха споменати неколкократно по време на изслушването, включително и от малтийския евродепутат, според когото България и Румъния са свършили много работа и не бива да стават жертви на моментната конюнктура. Манфред Вебер, също от Европейската народна партия заяви, че България и Румъния трябва да бъдат приети, ако прилагат стандартите. В дискусията се включи и българският евродепутат от мнозинството Андрей Ковачев (ЕНП, ГЕРБ). Той отново повтори позицията на страната ни, че не бива да бъдат поставяни нови изисквания пред двете страни.

Той поиска да разбере кога София и Букурещ ще се присъединят след като вече са изпълнили техническите изисквания. По време на публична дискусия в София на 9 май д-р Ковачев коментира: "Разбира се, няма проблем, ако страните членки решат, че за един определен период от време трябва да се възстанови граничния контрол на определен граничен пункт. Това не е драма, когато е координирано, а не е едностранно действие на едно или друго правителство, което има да решава вътрешнополитическите си проблеми чрез изнасянето им на европейска сцена."

През целия дебат обаче се усещаше нишката на солидарността, пречупена през отговорността. И именно в това е ключът към решение на проблема, тъй като, ако правилата не бъдат прилагани, каквито и да бъдат те успех няма да има. Нещо, което България би трябвало да знае много добре. Същевременно обаче, нещата изглеждат различно през очите на гласоподавателите и данъкоплатците. Така например, в събота в близост до Айфеловата кула имаше няколко групи, предизвикали пристигането на полиция посред прекрасния летен ден. Две от групите бяха румънски роми, които се разправяха помежду си. Третата група, с която полицията се занимаваше бяха очевидно имигранти от Северна Африка.

Без значение какъв е бил проблемът, общото усещане на тълпата от туристи беше не толкова на любопитство, колкото на дискомфорт със ставащото около тях. Не е изключено много от хората да са си помислили, че решението на президента Никола Саркози да върне стотици румънски роми (също и няколко десетки български) по родните им места за напълно оправдано. В този смисъл беше и изказването на британския евродепутат Найджъл Фарадж от Независимата партия на Великобритания (UKIP). Той атакува президента Барозу за това, че нарича екстремисти и популисти онези, които искат да контролират границите си и които се съобразяват със страховете на избирателите си.

Оттатък Атлантическия океан

Впрочем, дискусията за бежанците, както стана ясно и от днешния дебат, е доста пряко свързана с икономиката. В момент, в който една след друга страни с щедра социална система изпадат в немилост в очите на международните кредитори и с тях трябва също да се прояви солидарност в името на единната европейска валута и икономическата стабилност, те трябва да отделят средства за издръжката на бежанци. Затова и някои евродепутати призоваха при решаването на проблема с имиграцията, да се вземе предвид и демографската ситуация в страните-членки.

С такъв акцент ще бъде и речта на президента Барак Обама по-късно днес за имиграцията. "Нашата страна е лидерът на глобалната икономика, донякъде заради стабилния поток от усилено работещи и талантливи хора, които идват в нашата страна в търсене на по-добър живот за себе си и семействата си. Докато продължаваме да подсилваме икономиката ни, се нуждаем от имиграционна система, която изисква отговорност и отчетност от правителството, бизнеса и самите имигранти", се посочва в речта на американския президент.

Ключът се съдържа в "усилено работещи и талантливи хора", очакванията от които са да допринесат за икономиката. Аспект, по който Европа има още много да мисли, докато предприеме най-подходящите действия.

Шенген