euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Заключението на голяма част от страните-членки на ЕС е, че програмите за стабилност и конвергентност* (наваксване на икономическо изоставане) са започнали вече фискалната консолидация (балансиране на бюджета) по един или друг начин. В някои страни това е по-ясно, отколкото в други, гласи изявлението на министрите на финансите на ЕС, които провеждат в Мадрид неформална среща (Екофин). Според изявлението, представено снощи от испанския министър на финансите Елена Салгадо, някои страни ще отбележат икономически ръст през 2011, докато други ще направят това по-късно.

Г-жа Салгадо съобщи още, че еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен е запознал присъстващите финансови министри (9 от тях не са успели да пристигнат заради затворени летища в Европа) с предложението, което ще бъде изготвено до 12 май за създаване на по-добра координация на икономическите политики и на надзора. Това предложение ще даде възможност на Комисията да обръща повече внимание на публичния дълг на страните-членки. С други думи, вече ще се разглеждат не само данните за бюджетния дефицит, но и за държавния дълг, обясни испанският министър на финансите.

В изявлението й обаче не беше спомената и дума за промяната в бюджетните данни на България, която стана ясна преди седмица и за която вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обясни, че му предстои да "се черви" пред европейските си колеги в Мадрид. Според съобщение на пресцентъра на Министерството на финансите обаче, Европейската комисия е определила като адекватна Конвергентната програма на страната, въпреки че не се е стигнало до окончателно разглеждане и одобряване на програмите на страните-членки именно заради отсъствието на няколко министри.

В прессъобщението има няколко противоречиви тези на финансовия министър, които не дават много ясна представа откъде е дошла тази "положителна оценка" - дали е от разговор по време на неформалния Екофин или е от двустранна среща с еврокомисаря Оли Рен, или пък с председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.

Посочва се, че "програмната цел за поддържане на стабилна бюджетна политика може да се счита за адекватна в настоящото икономическо положение". Същевременно се казва, че от новото правителство се очаква да неутрализира рисковете чрез леко благоприятните данни за растежа и събираемостта на приходите. На фона на това, коментарът на министър Дянков "С други думи, Европейската комисия одобрява и счита за адекватна нашата Конвергентна програма. Това ни дава възможност в следващите дни и седмици да се занимаваме с темата, заедно с нашите партньори от ЕК, които сме поканили в началото на май да се прецени дали България ще влезе в процедура за свръхдефицит или ще можем да избегнем това", звучи странно.

Още повече, че по-нататък в прессъобщението пише: "За да се подобри ефективността на публичните разходи посредством стриктното прилагане на планирани реформи, са необходими и реформи в областта на публичната администрация, здравеопазването, образованието и пенсиите". Това, според МФ, е коментарът на Европейската комисия по конвергентната ни програма. Той на практика обезсмисля всичко казано преди това, защото при липсата на реформи в тези публични сектори, всякакви очаквания за подобряване на фиска биха били неадекватни.

Подобна реакция на министъра на финансите в условията, в които се намира България, а също и в условията, в които се намира европейската икономика, е меко казано неуместна по няколко причини. Първата е, че чисто психологически тълкуванията на обективен анализ в положителна посока правят мечешка услуга както на правителството, така и на обществото, което остава с илюзията, че всъщност нещата са добри.

На второ място, предвид първоначалната подкрепа на Еврогрупата (чието заседание винаги се осъществява преди това на Екофин) за предстоящото предложение на Еврокомисията за засилване на регулацията и координацията на икономическата политика, министър Дянков можеше да постави българските виждания в такъв контекст.

Подготвя се много сериозна реформа в европейските отношения в икономическата и фискална политика. Министър Дянков вероятно е хубаво да си представи как ще изглежда политически, медийно и професионално, когато се наложи да представи бюджета на страната за 2011 г., преди влизането му в парламента, за анализ в Европейската комисия. И не само да си представи, но и да обясни на обществото как вижда подобен тип сътрудничество и доколко то би било полезно на страната ни (или пък вредно).

Министър Дянков не коментира и факта, че министрите са обсъдили и искането за промяна на представителната квота на ЕС в Международния валутен фонд. Според изявлението, броят на европейските министри на финансите във Фонда трябва да се увеличи, за да отрази по-точно значението на страните в глобалната икономика. Освен това се иска и подобряване на финансовите инструменти за страните с ниски доходи. Дали България е такава държава, трябваше да обясни министър Дянков.

*Съгласно Пакта за стабилност и растеж страните от икономическия и валутен съюз (еврозоната) са длъжни всяка година да предоставят програми за стабилност, а останалите страни-членки на ЕС, като България, изготвят конвергентни програми. Целта на тези програми е да дадат възможност за спазване на стриктна бюджетна дисциплина чрез наблюдение и координация на бюджетните политики в рамките на еврозоната, а и в целия ЕС.