euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много амбиция и малко възможности имаше на срещата на върха в Братислава миналата седмица на 15 страни-членки на ЕС и Хърватия (която се очаква да стане пълноправен член на Общността на 1 юли 2013 г). В словашката столица на 5 октомври се събраха премиери и представители на България, Чехия, Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания. Както се вижда от пръв поглед това са повечето нови страни-членки на ЕС, но като цяло групата, известна неформално като "Приятели на кохезията", обединява бедните страни в ЕС. За сметка на това, тази група може да се похвали с подкрепата на Европейската комисия (неизразена официално) и на Европарламента, изразена съвсем ясно от председателя на институцията Мартин Шулц.

Групата се образува спонтанно в хода на преговорите по многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 г., когато стана ясно, че не просто няма да има увеличение на парите за следващите седем години, но дори размерът на общия таван трябва да бъде намален. Въпросът е с колко и от къде да се отреже. И именно тук започна оформянето на по-твърди позиции, които създадоха усещането за разделение на съюза на две: група "Приятели на кохезията" и група "Приятели на по-доброто харчене", която, както вероятно се подразбира от името, обединява големите, по-богати и орентирани към рязане на разходи страни-членки като Германия, Холандия, Финландия, Швеция и др. Членството и в двете групи е твърде формално и често нестабилно и именно този проблем се опита да реши словашкият премиер Робърт Фицо като инициира срещата в Братислава на 5 октомври.

При откриването й той заяви, че е поканил участниците с намерението "да направим нашата група по-видима, да покажем, че сме единни и да изпратим ясно политическо послание в подкрепа на силната кохезионна политика". Повечето страни в кохезионната група се обявяват за запазване размера на кохезионната политика в общия бюджет, защото това е основният източник на инвестиции в икономиките им и ги е предпазил от рецесия. Такъв е случаят на Полша, а за Словакия г-н Фицо обяви, че 76% от инвестициите в страната му са дошли по линия на кохезионната политика. България и Румъния не са сред най-възползващите се, а и от изказванията на премиера Борисов не става съвсем ясно защо България членува в тази група, а не в другата. Пред български журналисти в Братислава той се обяви за прилагането и спазването на строга фискална и финансова дисциплина, паралелно с осигуряването на адекватно и справедливо съфинансиране по европейските фондове.

Независимо от доводите на българския министър-председател да участва в тази, а не в групата "Приятели на доброто харчене", при положение че именно добрата дисциплина и харчене са основният му европейски аргумент, присъствието на двете най-млади европейски членки увеличава тежестта на групата. За съжаление обаче желанието за единност и силна позиция на Робърт Фицо не се реализира и той изглеждаше наясно с това още в самото начало, когато каза пред колегите си: "Нашето послание трябва да е ясно и да се фокусираме върху въпросите, които ни обединяват. Не бива да има намаление на пакета за кохезия. Затова се опитахме да избегнем да слагаме в декларацията елементи, които са от особен интерес за някои страни. Това обаче може да създаде вътрешно разделение в нашата група. Моля, имайте това предвид, когато коментирате текста".

Разделението в рамките на самата група се дължи на разнообразните интереси, които страните в нея имат. Така например някои от тях са съгласни, че ако ще има цялостно намаление на бюджета, то трябва да върви хоризонтално и да мине през всички общностни политики. Позиция, която се застъпва и от България, както обясни пред euinside миналата седмица министър Томислав Дончев. Други страни пък са категорично против сумата за икономическо изравняване (кохезия) да се намалява и са склонни да се откажат от част от земеделските субсидии - нещо, което среща сериозен отпор в други страни, сред които е и Полша. По време на заключителната пресконференция след приключилата доста бързо среща попитах премиера Фицо дали недоразуменията са изгладени и дали все още съществува риск от разделение в групата.

На това той отговори, че става дума за недоразумение и че всъщност в ЕС има страни, които биха се радвали да има голямо намаление на европейския бюджет. От друга страна има страни като Словакия, които вярват, че предложението на ЕК е добро и справедливо. Той добави, че става дума за две групи страни - "Приятелите на кохезията" и "Приятелите на по-доброто харчене". Робърт Фицо подчерта, че на срещата е постигнато пълно единодушие. Текстът на декларацията обаче опровергава твърденията на словашкия премиер, тъй като под нея е записано изключението за Чехия. Чешката република се присъединява към декларацията под условие: "В този смисъл Чешката република е съгласна с текста на общата декларация от Братислава, докато той поддържа, че нито едно перо в МФР, включително и за Кохезионната политика (с изключение на финансирането по Кохезионната политика за по-слабо развитите региони и страни-членки) не бива да прави изключение от пестенето на разходи. С резерви, Чешката република се присъединява към декларацията от Братислава".

Независимо къде точно е това разделение, то е факт и застрашава сериозно преговорите, което пролича и от начина, по който говори председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Той изключително много бързаше и успя да остане не повече от 2 часа на срещата, но уважи журналистите за кратко изявление. Още в приветствените си думи пред премиерите на 15-те + Хърватия той каза: "Ние трябва да използваме този момент да се противопоставим на силите на разделението и да се обединим в защита на общото ни бъдеще. Не може да има никакво съмнение в нашата колективна готовност да обърнем страницата на дните, когато беше на мода културата на субсидиите, където структурните фондове често се разглеждаха като някакъв вид право да се харчи или да не се харчи, защото понякога не беше възможно да се харчи. Това не бива да продължава".

Той призова също така притесненията на групата "Приятели на по-доброто харчене" да бъдат разглеждани по-скоро като възможност, а не като заплаха. Малко преди да си тръгне от Братислава с угрижен вид той призова за сключването на политически договор, с който богатите страни да се ангажират да продължат да помагат на по-слабо развитите региони, а по-бедните на свой ред да приемат макроикономическите условия, за които богатите настояват. По думите му е нужно двете групи "приятели" да се обединят в трета - "Приятели на растежа", тъй като ЕС в момента се нуждае именно от това.

Нужно е споразумение сега

Срещата в Братислава повдигна и още един въпрос, който е източник на сериозно притеснение. В началото на заседанието словашкият премиер постави четири въпроса за обсъждане от лидерите, най-важният от които е трябва ли да бъде постигната окончателна сделка по МФР до края на годината и можем ли да си позволим отлагане? В този смисъл в декларацията е записано изречение, което не дава еднозначен отговор: "Навременно споразумение е също толкова важно в светлината на нашата амбиция за по-добро харчене. Следователно, институциите на ЕС и лидерите трябва да използват всички свои усилия, за да приключат преговорите до края на 2012 година, за да демонстрират нашата способност да се справяме по подходящ начин с текущите и бъдещите предизвикателства и да намираме решения в полза на гражданите".

Явно това изречение е притеснило и Жозе Мануел Барозу, който в своето изявление преди да си тръгне наблегна именно на това, че споразумение трябва да бъде постигнато сега, тъй като това ще даде сигнал на света, че ЕС е в състояние да решава проблемите си. Освен това, каза още той, евентуално отлагане няма да доведе до по-добра сделка, дори напротив.

Посланието от Братислава е, че общото ниво на ресурсите в Кохезионната политика трябва да бъде съобразено с предложението на Комисията, за да се постигнат общите европейски цели. "Няма място за по-нататъшно намаление от предложението на Комисията". Освен това се посочва, че финансирането за изравняване трябва да се концентрира в по-слабо развитите региони и страни-членки, като същевременно се признава нуждата да се подпомагат региони, които излизат от процеса на сближаване (тоест вече са достигнали нивото на икономическо приближаване) и онези региони, които достигат по-високо ниво на развитие. Това е именно диференцирането на фондовете по региони, за което говори и министър Дончев в интервюто си за този сайт.

Групата настоява още настоящото ниво на съфинансиране да се запази и дори да се увеличи в случаите, когато страна-членка изпитва сериозни икономически трудности, както беше направено за страните с финансови проблеми като един от начините да се осигури прилив на свежи пари в икономиката. Важен елемент от декларацията на "Приятелите на кохезията" е искането им да се разшири обхвата на онези разпоредби, засягащи невъзстановяването на ДДС, така че да покрие всички фондове в общата стратегическа рамка.

На 22 и 23 ноември в Брюксел ще се състои извънредна среща на върха на Европейския съюз, която си е поставила за цел да осигури постигането на споразумение по МФР 2014-2020 до края на годината. На този етап не изглежда възможно постигането на компромис, въпреки заявленията, че компромис е нужен. Както каза в края на срещата в Братислава Мартин Шулц, "ние всички сме готови на компромис, но това означава всички да направят отстъпки".

"Европейският парламент е готов да направи отстъпка, но едно нещо е абсолютно ясно за ЕП - ние няма да приемем нито като европейска институция, дори аз мисля нито като парламент, представляващ всички страни-членки и единството на ЕС, в последния момент от преговорите една или две страни-членки да изнудват останалите. Готови сме на компромиси, но всеки трябва в крайна сметка да реши, че съюз от 27, а скоро от 28 членки се базира на готовността да излезем със справедлива и честна сделка. Приятелите на кохезията и Приятелите на по-доброто харчене според мен трябва да се обединят в Приятели на по-добрия аргумент, а това са всички онези, които разбират, че този предразсъдък, че парите за Брюксел са прахосани пари, трябва веднъж завинаги да изчезне. Парите за европейския бюджет са пари за нашите граждани", заключи Мартин Шулц.

Има и още един въпрос, който оттук нататък ще стои с все по-голяма сила - докога страните-"приятелки на кохезията" ще разчитат на структурните фондове, за да заместят липсващите чуждестранни инвестиции? И дали това не е по-вредният модел за избягване на рецесията в дългосрочен план? Разговор, който за съжаление дори не е започнат в ЕС, а още по-малко в групата, в която влизат всички страни със слаб икономически потенциал. Предстои да видим в следващите седмици кой ще е по-добрият аргумент.