Днес е един добър ден за капиталовите изисквания по Базел ІІІ

Аделина Марини, March 5, 2013

ЕС е на път да изпълни международните си ангажименти и да въведе правилата за капиталови изисквания Базел ІІІ, но въпросът е кога. Това стана ясно от днешното обсъждане на сключения в края на февруари компромис между Съвета и Европарламента по пакета на ЕК за директива и регламент за капиталовите изисквания. През 2010 г. беше договорено третото международно споразумение за капиталовите изисквания Базел ІІІ още преди предходното да е напълно приложено от всички глобални играчи. Световната финансова и последвалата я икономическа криза от 2009 г. обаче принуди страните от Г20 да поемат ангажимент да въведат новите правила от 1 януари 2013 г. Този срок вече е изместен с една година, а от обсъжданията днес в Съвета на финансовите министри в Брюксел става ясно, че и 1 януари 2014 г. не е много сигурен краен срок.

Какво предвиждат Базел ІІІ и споразумението в ЕС?

Преди 3 години в Базел беше договорено общият изискуем минимален капитал да се увеличи от 2 на 4.5% като отделно от това банките да бъдат задължени да поддържат капиталов буфер от 2.5%, за да може да издържат при стресови ситуации. Така общият изискуем капитал се увеличава до 7%. Въвеждането на новите правила трябва да започне от 1 януари 2013 г. и да продължи до 2015 г. за общия капитал и до 2019 г. за буферите.

На 20 юли 2011 г. ЕК излезе с предложение за промяна на директивата за капиталовите изисквания. С него Комисията въвежда в Европа международните стандарти за банков капитал Базел ІІІ. Правилата ще важат за 8300 банки в ЕС, които съставляват 53% от световните активи и финансират 75% от икономиката, както обясни на 5 март еврокомисарят на вътрешния пазар Мишел Барние. ЕК освен това предоставя допълнителни правомощия на надзорните органи за по-тясно наблюдение на банките и ги овластява да могат да предприемат ограничителни действия в случай на риск, какъвто например е кредитната експанзия, която разклати не малко икономики в ЕС. Комисията предлага пакет - регламент и директива, с който цели да обедини цялото налично законодателство по темата и така създаде единен правилник за банково регулиране.

Регламентът ще изисква банките и инвестиционните фирми да държат общ капитал от първи ред от 4.5% от рисковите активи. Общият изискуем капитал, който включва първи и втори ред, си остава непроменен - 8%. Европейският банков орган ще следи за качеството на инструментите на финансовите институции. Въвежда се и изискване институциите да държат ликвидни активи, чиято обща стойност трябва да покрива нетните ликвидни потоци навън за 30 дена. В моменти на стрес институциите ще могат да използват ликвидните си активи, за да покриват нетните си потоци навън. Съотношението ще се въвежда постепенно и ще започне от 60% през 2015, докато достигне 100% през 2018 г. През 2016 г. ЕК ще направи преглед и ще прецени дали да отложи въвеждането на стоте процента, ако това е оправдано от международната конюнктура. До пълното въвеждане на съотношението страните-членки ще запазят или въведат свои собствени изисквания.

Несъобразяването с изискванията на ЕС ще води до санкции от страна на надзорните органи. Може да се стигне до глоба от 10% от годишния оборот на финансовата институция или до забрана върху членове на управителния й орган. Въвеждат се също и ограничения за бонусите на банкерите, което беше една от най-обсъжданите теми във връзка с финансовата криза, тъй като независимо от провала на системни банки, някои от тях бяха спасявани с пари на данъкоплатците, докато банкери, отговорни за поемането на свръхриск са получавали огромни парични бонуси. Практика, която продължи и след рухването на финансовата система през 2009 г. и доведе до изостряне на напрежението между данъкоплатците и банковите институции.

Според постигнатия компромис [на английски език] бонусите ще бъдат съобразявани с фиксирана заплата в съотношение 1:1. Това означава, че банкерите няма да може да получават бонуси по-високи от заплатата им. Изключения ще се допускат (максимум 2:1), ако кворум от акционери, които представляват 50% от дяловете, гласува за това и ако 66% мнозинство от тях подкрепи мярката. Ако не може да бъде достигнат кворум, мярката може да бъде одобрена, ако е подкрепена от 75% от присъстващите акционери. Британският министър на финансите Джордж Осбърн изрази резервите на Великобритания срещу това като заяви, че предложенията в тази насока може да подкопаят отговорността на банковата система, вместо да я насърчават.

Според него ограничението може да доведе до вдигане на заплатите, да затрудни връщането на бонусите от банкерите, когато настъпи криза и като цяло ще направи по-трудно банките и банкерите да плащат за грешките си вместо данъкоплатците. Той не получи сериозна подкрепа в Съвета, но все пак предвид съгласието да се проведат допълнителни технически консултации, не е изключено Великобритания да получи някои отстъпки. Холандия пък заяви, че смята да въведе дори по-строги ограничения върху бонусите от предвидените в пакета, а комисар Барние припомни, че в много страни гражданите търпят значителни трудности заради спасяването на банковия сектор.

В края на пътя

Според Барние споразумението е достигнало края на дълъг път. Преговорите между парламента и съвета започнаха през май миналата година. Той призова законодателният пакет за кредитните изисквания да влезе в сила от 1 януари 2014 г. По време на наскорошната си визита във Вашингтон г-н Барние е получил уверение, че и САЩ са готови да приложат своите правила от 1 януари догодина. Това обаче предизвика спорове сред министрите, тъй като според много от тях няма да е достатъчно времето за парламентарните процедури по въвеждането на пакета и по-скоро само на директивата, тъй като регламентът няма нужда да се транспонира.

Европейската централна банка също очаква преговорите и одобряването на пакета да приключат бързо, тъй като е много важно банката да разполага с микро- и макропруденциалните правомощия, предвидени в пакета. Холандия съобщи, че предвид парламентарната си процедура ще има нужда от минимум 12 месеца за това. Словения също се обяви за "реалистичен" срок за привеждане в действие на пакета, а Малта предложи "гъвкавост", което е евфемизъм за поединично прилагане. 12 месеца ще са нужни и на Люксембург, стана ясно от обсъждането. Франция обаче се застъпи за позицията влизането в сила на пакета да се обвърже с единния надзорен механизъм за банките, чието влизане в сила е планирано за 1 март 2014 г. България също има притеснения по отношение на транспонирането на директивата, но не се чувства комфортно и с буферите, съобщи постоянният представител на страната в ЕС Димитър Цанчев без да посочи конкретни числа.

Комисарят Барние каза в края на иначе стегнатото обсъждане, че разбира опасенията на страните-членки, но напомни, че датата 1 януари 2014 е свързана с поетите международни ангажименти. Той обаче добави, че е прагматично настроен по въпроса, без да уточни какво означава това. Според него е важно и за ЕЦБ да разполага с разпоредбите от Базел и да има единен правилник. В заключение ирландският министър на финансите, който председателства Съвета, Майкъл Нунън заяви, че е постигнато широко мнозинство по законодателния пакет, но посочи, че предстоят технически преговори. Комитетът на постоянните представители получи мандат да приключи преговорите с парламента по оставащите технически въпроси през втората половина на март. Според датския министър на финансите Маргрете Вестагер днес е добър ден за Европа за стабилизиране на финансовата система. Така изглежда.