euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Макар и да започват мирно, протестите винаги преминават в желание да убиваш и да бъдеш убит, каза преди време израелският министър на отбраната Ехуд Барак. Тогава той имаше предвид Египет, където в началото на протестите, преди още да се разгорят истински, те се оценяваха предимно от гледна точка на влиянието им върху близкоизточния мирен процес. Тогава Ехуд Барак не се оказа прав. За разлика от сега в Либия, обаче, където думите му се материализират под формата на гилзи. И вече залогът е друг - цените на петрола, цените на храните, хуманитарна криза, наплив от бежанци, рискове за търговските пътища в региона и чак тогава евентуално идват по-стари проблеми като близкоизточния мирен процес.

Хамлетовската дилема на международната общност

Да нападнем или да не нападнем Либия? Наистина това е въпросът, който в момента разделя не само Европейския съюз, но и Съединените щати във вътрешнополитически план. Без вътрешни дилеми са страни като Русия и Турция, които са твърдо против всякаква военна намеса в Джамахирията. Основните опасения на всички са свързани с горчивия опит от войните в Ирак и Афганистан, които продължават вече много години без никакви изгледи за успех, още по-малко за постигане на обявената им цел - възтържествуване на желанието на хората за демокрация и права.

В момента се водят усилени преговори на ниво Организация на обединените нации, тъй като и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви в понеделник (7 март), че Алиансът ще обмисли да се намеси едва след съответна резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Междувременно се търси компромисно решение като затваряне на въздушното пространство над Либия, по което също има разногласия.

Патовата ситуация, създадена от твърдия отказ на полковник Муамар Кадафи и обкръжението му да се оттегли, се влошава още повече, което принуди някои държави да предприемат отчаяни опити за тайни операции, с които диктаторът да бъде свален тихо и кротко, без това да налага открити военни действия и съответно, да отприщи още по-голяма хуманитарна криза. Подобна операция проведе Великобритания, но тя приключи с провал и задържането на няколко британски военнослужещи в плен от либийски бунтовници. Случаят предизвиква сериозни спорове във Великобритания вече няколко дни, като дори министърът на външните работи Уилям Хейг се наложи да се подложи на кръстосан разпит в парламента в понеделник заради случая.

Вероятно операцията, проведена и извършена от MI6, с помощта на британските специални части SAS може и да не е била изпипана до най-малката подробност, но трябва да се каже и това, че международната общност действа абсолютно на тъмно в Либия, която все още е разделена на кланов принцип и вече е трудно да се каже кои са обикновени протестиращи, кои бунтовници и изобщо кой за какво се бори.

Междувременно, ББС съобщи от Бенгази за воденето на неофициални преговори за оттеглянето на Муамар Кадафи при условие, че му се осигури безопасно напускане на страната и обещание, че няма да бъде съдебно преследван. Все още няма официално потвърждение на тази информация, а различни официални източници от Триполи ту отричат категорично, ту отказват да коментират.

Горящата европейска черга

На фона на разрастващата се хуманитарна криза и увеличаващите се потоци от нелегални имигранти към бреговете на Европа, президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой свика специален Европейски съвет, посветен изцяло на Либия. Той ще се състои на 11 март, петък, сутринта, тъй като следобед пък е първата по рода си среща на върха на лидерите на страните-членки на еврозоната. На Съвета за Либия г-н Ван Ромпой предлага лидерите на 27-те страни-членки да обсъдят мерки за преодоляване на драматичните събития в Либия; мобилизиране на още ресурси за посрещане на хуманитарната ситуация в района; предизвикателствата пред ЕС от миграцията; евакуацията на граждани на ЕС, както и подкрепа за политическия преход в Тунис, Египет и останалите държави от региона.

Освен това, г-н Ван Ромпой предлага да се направи пълен преглед на Политиката на съседство на Европейския съюз с цел да се помисли за нов тип партньорство, съобразно с конкретните нужди на страните, обхванати от тази политика.

В подготовка на срещата на върха в петък, върховният представител на ЕС за външната политика, баронеса Катрин Аштън, изпрати екип за установяване на фактите в Либия, ръководен от Агостино Миоцо, управляващ директор на отдела за отговор при кризи и координация на операциите към Европейската служба за външна дейност. Основната задача на мисията беше да се оцени хуманитарната ситуация в региона, както и усилията за евакуиране на европейски граждани. От съобщението на баронеса Аштън става ясно, че италианското правителство и министъра на външните работи Франко Фратини, в частност, са допринесли много за осъществяването на тази мисия без да става ясно как точно.

Фактът, че г-н Миоцо ръководи мисията по оценяване на обстановката в Либия, вместо това да направи ресорният еврокомисар Кристалина Георгиева възбуди любопитството на euinside. В отговор, г-жа Георгиева, която наскоро беше в Джамахирията, заяви, че става дума за политическа мисия, която е ориентирана към евакуацията, а това е въпрос от компетенцията на страните-членки и на външната политика на съюза като цяло. "Ние използваме всички възможни точки за контакт, които могат да помогнат в хуманитарен план, но в този случай това, което искаме не е да се разреши на някой от нас да кацне и да излети от Триполи, а да се даде достъп на хуманитарните работници там, където се стреля, това още не е станало. Моят интерес е да имаме възможност да изпратим хуманитарни екипи там, където има ранени, където има загинали, където има хуманитарен проблем", каза още българският еврокомисар.

Мисията на ЕС се е срещнала с директора по европейските въпроси в либийското външно министерство, но от срещата не е имало конкретен резултат. Според г-жа Георгиева, посещението е било полезно дотолкова, доколкото да се подпомогне определянето на следващите стъпки в планирането на акцията по евакуацията на европейските граждани.

Най-сетне ЕС да обърне внимание на проблема с имиграцията

Притокът на нелегални емигранти от Северна Африка към бреговете на Европейския съюз отдавна е повод за напрежение вътре в съюза, тъй като най-застрашените държави-членки като Италия, Малта и Испания не срещат нужното разбиране от партньорите си, намиращи се на географски завет. Сега обаче, с разрастването на кризата в южното средиземноморие, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че агенцията за граничен контрол Фронтекс работи заедно с италианските власти в съвместна операция в централната част на Средиземноморието. Операцията е наречена "Хермес 2011". Изборът на име е показателен за значението, което й се придава, тъй като Хермес е древногръцкият бог, който освен защитник на мъдростта и литературата, е покровител още на търговията, границите и пътешествениците.

Г-н Барозу каза още, че на Европейския съюз спешно е необходима нова "политическа парадигма" в отношенията с Южното съседство. "Нуждаем се от "Пакт за демокрация и споделен просперитет"", каза председателят на Еврокомисията. И, тъй като, по думите му, Европа много добре разбира желанието на младите араби и смята също, че те са напълно подходящи за демокрация, затова Комисията ще фокусира своята помощ върху три стълба: демокрация, върховенство на закона и спазване на основните права; включващо социално развитие; и засилено и процъфтяващо гражданско общество.

До края на бюджетния период (2013) остават още 4 млрд. евро непохарчени пари по Политиката на съседство, за които Барозу съобщи, че ще бъдат похарчени по много по-целенасочен начин. Основните приоритетни действия ще бъдат демократична и конституционна реформа; съдебна реформа; подкрепа за неправителствения сектор, профсъюзите, женските организации и медиите - твърде амбициозна цел за доста по-прагматичния подход на отделни страни-членки на Европейския съюз. Жозе Мануел Барозу подчерта обаче, че тази помощ ще бъде предоставяна със строга условност само на онези, които споделят демократичните ценности и върховенството на закона.

Европейският съюз смята още да впрегне и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за да започне работа по засилване на търговията и инвестициите в региона.