Петият президент

Аделина Марини, June 18, 2015

Седмица остава до юнската среща на върха на ЕС в Брюксел, когато се очаква, макар и не с предишното нетърпение, представянето на втория доклад на четиримата президенти. Става дума за шефовете на ЕК, ЕЦБ, Европейския съвет и Еврогрупата, на които лидерите възложиха да изготвят нова или по-скоро обновена визия за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Мимоходом обаче към тях се включи и петият президент - шефът на Европейския парламент, който участва в писането на доклада с препоръката, изготвена от френската социалистка Перванш Берес. Нейният доклад беше гласуван от икономическата комисия на ЕП на 16 юни, като 33 души го подкрепиха, 24-ма бяха против, а един гласува "въздържал се". Както euinside писа, за разлика от първия доклад сега настроенията в ЕС и еврозоната са съвсем различни, което диктува на този етап да се избягва отваряне на устройствените договори на Съюза за промени.

Това личи и от идеите, които страните-членки изпратиха в Брюксел, и от доклада на г-жа Берес. Италия представи една от най-подробните визии [на английски език] до момента, като дори предлага как точно да се избегнат промени в Договора. Според италианския принос, заслужава си да се помисли сериозно дали връзките между страните от еврозоната да не се задълбочат чрез процедурата на засилено сътрудничество. Тази процедура е предвидена в Лисабонския договор и позволява на група страни (минимум 9) да задълбочат интеграцията помежду си. Италия признава, че в дългосрочен план са нужни промени в договорите, но и сегашният текст позволява създаването на застрахователен фонд в еврозоната например или бюджет на еврозоната.

Европарламентът обаче, поне в първоначалния текст на доклада на Перванш Берес, е категорично против подобен ход, защото това оставя Европейския парламент на задната седалка. Според Договора за ЕС, ЕП може да бъде само информиран за ставащото между страните, участващи в засилено сътрудничество, въпреки че първоначално се изисква съгласието на Парламента за отварянето на процедурата. В доклада на Перванш Берес освен това се припомня, че междуправителствените споразумения са лишени от демократична отчетност на европейско ниво, а те зачестиха в последните години.

Докато страните-членки са сравнително предпазливи в своите предложения за развитие на Икономическия и паричен съюз (ИПС), парламентът има повече конкретни предложения, въпреки че докладът на Берес по-скоро поставя въпроси, отколкото предлага решения. Някои страни в еврозоната, сред които и Италия, смятат, че е необходимо в дългосрочен план да се създаде общ бюджет на еврозоната, който да се финансира със собствени приходи чрез въвеждането на нови данъци, например въглероден данък, цифров данък, данък върху финансовите транзакции и др. По-големият фокус на страните-членки обаче съвпада с този на ЕК - да се използва ненаправеното досега, а именно задълбочаване на единния пазар и довършване на някои ключови структурни реформи.

Италия е на мнение, че реформи са необходими на пазарите на стоки, енергия, транспорт, услуги, публични услуги, включително и публичната администрация, гражданското правосъдие, пазара на труда, интелектуалната собственост и цифровата икономика. Докладът на Берес, който ще бъде взет предвид при писането на доклада на четиримата президенти, прави няколко конкретни предложения. Едно от ключовите е конкретната препоръка, която ЕК прави всяка година в рамките на Европейския семестър за еврозоната да стане задължителна. Тази година препоръките [на английски език] към еврозоната са три: взаимен натиск (между страните-членки) за извършване на структурни реформи, които улесняват корекцията на огромните вътрешни и външни дълове; координация на фискалните политики; довършване на ратификацията на междуправителственото споразумение за създаването на единен фонд за банково преструктуриране.

Докладът "Берес" настоява постоянният спасителен фонд на ЕС (Европейският стабилизационен механизъм), който беше създаден като междуправителствено споразумение, да бъде интегриран в общностната правна рамка, за да се отчита официално на Парламента. Друго искане в доклада е да се създаде нова правна рамка за бъдещи спасителни програми, с които да се гарантира, че всички решения се взимат отговорно от ЕК с пълното участие на Парламента. Докато страните-членки като цяло са единодушни, че трябва да се създаде пост постоянен шеф на Еврогрупата, г-жа Берес смята, че ще е по-добре, ако комисарят за икономическите въпроси (в момента това е френският социалист Пиер Московиси) поеме и тази функция. Крачка в тази посока направи предишният шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу като разшири мандата на тогавашния икономически комисар Оли Рен в тази посока.

В Комисията на Юнкер има цял икономически екип, в който Пиер Московиси е еврокомисар по икономическите въпроси, а заместник-председателят Валдис Домбровскис отговаря за еврозоната. Докладът на френската евродепутатка съдържа и още няколко идеи, сред които създаване на европейска рамка, в която да участват националните фискални съвети, чиято основна функция е да наблюдават фискалната политика на националните правителства и дали тя е съобразена с фискалния пакт. От доклада става ясно, че Европарламентът също подкрепя създаването на бюджет на еврозоната. "Истински икономически и паричен съюз не може да бъде сведен само до система от правила, а изисква още и увеличен фискален капацитет на еврозоната", е записано в доклада.

Текстът на доклада на ЕП се очаква да бъде гласуван в пленарната зала в Брюксел на 24 юни - точно ден преди началото на срещата на върха. Той беше остро критикуван от групата на либералите в ЕП. Какъв ще е окончателният вид на доклада все още не е особено ясно. Един от президентите - шефът на ЕЦБ Марио Драги - отказа да разкрие каквито и да е подробности по време на изслушването му в икономическата комисия на ЕП тази седмица, но намекна, че можем да очакваме нещо толкова мащабно като банковия съюз, който беше създаден с първия доклад. За подобна амбиция призовава и докладът на Берес. "[ЕП] Припомня, че банковият съюз беше резултат от политическа воля да се избегне финансова криза и че същото е необходимо по отношение на фискален съюз, за да се избегне политическа криза". А Италия смята, че каквото и да се прави за в бъдеще, най-напред трябва да се възстанови доверието между страните-членки.

Юнска среща на върха на излизащите и влизащите