euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Европа направи избор пред лицето на кризата: тя избра по-голяма икономическа интеграция". Това каза полският министър на финансите Яцек Ростовски преди началото на срещата на министрите на финансите на Г20 във Вашингтон, която се състоя на два етапа в рамките на Годишната среща на бретънудските институции - МВФ и Световната банка. Нещо повече, полският финансов министър, който говори в качеството си на представител на полското председателство на Европейския съюз, добави, че новият икономически ред, въведен чрез пакета за икономическото управление може да послужи като насоки и за другите страни по света в рамките на Г20.

Съвсем очаквано, основната тема на тридневната среща беше кризата в еврозоната, която вече съвсем не е само европейски проблем. Факт, подчертан от американския министър на финансите Тимъти Гайтнър. Повечето европейски представители обаче, включително и директорът на Международния валутен фонд, говориха за глобален подход и за съвместни решения.

Срещата приключи с кратко изявление от една страница, в което в общи линии се набляга на необходимостта от силен и координиран отговор за справяне с рисковете от суверенни сътресения, крехкост на финансовата система, пазарни вълнения, слаб икономически растеж и неприемливо висока безработица. Впрочем, именно на тази среща се появи новият термин, който очевидно е насочен към избягване на думата "криза" - суверенни сътресения (sovereign stresses). В изявлението си министрите на финансите на Г20 призовават държавите от еврозоната да приложат незабавно решенията, договорени от лидерите им на 21 юли - призив, който се повтаря постоянно от Европейската комисия и Европарламента. По-специално, в документа се набляга на необходимостта от увеличаване "гъвкавостта" на Европейския механизъм за финансова стабилност, за да може да бъде посрещнато разливане на кризата. На срещата си на 21 юли лидерите на еврозоната решиха фондът да получи право да изкупува дълг на вторичните пазари (само при извънредни пазарни обстоятелства), както и да рекапитализира банки чрез правителствени заеми, включително и в страни, които нямат спасителна програма. Очаква се до средата на октомври промените да бъдат одобрени от националните парламенти на страните от еврозоната и да влязат в сила.

Към САЩ, която има не по-малки проблеми с бюджета, икономическия растеж и безработицата, препоръка няма, а само се изброяват мерките, вече предприети от администрацията на президента Обама за засилване на растежа и заетостта чрез публични инведстиции, данъчни облекчения и идеите за намаляване на бюджетния дефицит.

Набляга се също и на нестабилните движения на валутните курсове, които също се отразяват на икономическата и финансовата стабилност. Изявлението оставя вратата отворена за взимане на решение по-късно.

Колко по-късно?

Срещата на върха на групата е планирана за средата на ноември. Тя ще се проведе във френския град Кан, в който сме свикнали да виждаме широко усмихнати звезди от киното и шоубизнеса да крачат в лъскави дрехи по червения килим, на фона на скъпите яхти и автомобили - все неподходящи атрибути във време на повтаряща се криза. През ноември, жителите на Кан и целия свят ще трябва да гледат вместо разкош оклюмалите и угрижени физиономии на световните лидери, защото вече има обявена смърт. Британският министър на финансите Джордж Осбърн заяви в рамките на срещата, че на еврозоната й остават 6 седмици живот. Точно толкова остават до срещата на върха в Кан. Защото, смята той, "има ясно усещане, идващо от еврозоната, че й изтича времето. Има ясен срок до срещата на върха в Кан, която е след шест седмици. Еврозоната има шест седмици да реши тази политическа криза", допълни г-н Осбърн.

Великобритания не е член на еврозоната, но за сметка на това близо половината от търговския обмен на кралството е с Икономическия и валутен съюз (ИВС). Както обясни и Джордж Осбърн, ако се разпадне еврозоната това ще е много лошо за Великобритания. И не само.

Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард започна своето встъпително слово като заяви, че глобалната икономика никога не е била по-взаимосвързана както сега и предупреди: "Срещаме се в съдбовен момент. Момент на избор. Както Виктор Юго е казал някога: 'Големите опасности имат тази красота, че носят светлината на братството на непознати'. Ние по никакъв начин не сме непознати, а сме свързани от една обща съдба". Според г-жа Лагард това, което е необходимо е включващ, създаващ работни места растеж. Съществува риск от срив на глобалното търсене заради проблемите в Европа и несигурността в САЩ. "Но нека сме откровени - изначалното бреме на отговорността за решаване на настоящата криза е в ръцете на напредналите икономики", добави тя като по този начин посочи с пръст както Европа, така и САЩ.

За нея решението е фискална политика, която да се движи между заплахата от подриване на доверието и подкопаване на възстановяването. Фискалната консолидация трябва да е приоритет за развитите икономики, като се внимава обаче да не се задуши крехкия растеж. Тя отново спомена нуобходимостта от подсилване портфейлите на банките, така че да могат да отпускат кредити, за да захранят растежа. "Това е правилният път. А най-големите икономики в света - САЩ и еврозоната по-специално - имат специална отговорност. Те започнаха усилието и трябва да го ускорят спешно", заключи шефът на фонда.

Не на същото мнение обаче е американският министър на финансите Тимъти Гайтнър. "Суверенните и банковите сътресения в Европа са най-сериозният риск за световната икономика", заяви той във Вашингтон и добави, че ангажиментите, които страните-членки на еврозоната са поели са наистина впечатляващи, но са необходими още действия за ефективно разширяване на капацитета на тези ангажименти, за да се създаде "защитна стена/firewall срещу по-нататъшно разпространение". Все пак той също призна, че икономическият растеж може да бъде подсилен чрез продължаващо глобално сътрудничество, най-вече в сферата вече адресирана от Г20, но без особени резултати - структурни дисбаланси, устойчив и балансиран растеж.

Макар да се изказа хронологично преди Гайтнър, еврокомисарят по паричните въпроси Оли Рен задочно обясни, че има сериозно неразбиране от страна на американците на ставащото в Европа. В лекция пред института Питърсън във Вашингтон г-н Рен заяви, че голяма част от проблемите на Европа са резултат от по-широки глобални предизвикателства. "По тази логика е важно американците да разберат добре какво става в Европа и вероятно част от опита ни може да бъде полезен от тази страна на Атлантическия океан. Американските реакции спрямо суверенната дългова криза в Европа са типична проява на неразбиране", добави Оли Рен.

Според него, ключовият играч трябва да бъде Г20, защото според историческите доказателства, възстановяванията от финансови кризи стават все по-бавни и трудни, а за справяне с проблема са необходими усилия за ребалансиране на глобалното търсене, включително чрез пазарно определяни валутни курсове. В този смисъл, подчерта той, трансатлантическото партньорство ще има решаваща роля. За ключовата роля на Г20 писаха преди дни и трима бивши лидери-социалисти - Гордън Браун, Ернесто Седильо и Фелипе Гонсалес. Тяхната идея обаче беше МВФ да получи лидерската роля в глобалното управление. Оли Рен даде и най-ясното предложение за срещата в Кан - на нея да бъде изработен амбициозен план за действие за запазване на глобалното възстановяване в релси. В заключение той обясни, че засилване на евроинтеграцията чрез въвеждането на "някакъв вид общи облигации" е реалистична.

"Комисията ще представи проучване с възможните сценарии за еврооблигациите през идните седмици. И, докато това не е спешно, виждам по-дълбока интеграция на икономическата политика и вероятно еврооблигациите като музиката на деня след утре - като израз на европейския еволюционен път". Въпросът обаче е дали Джордж Осбърн няма да се окаже прав и след Кан да зазвучи погребалния марш, вместо "Одата на радостта" за пореден път. Но, в крайна сметка от срещите във Вашингтон стана ясно, че решението за това вече не е в ръцете на Европа. Г20 е на ход.