euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Въпреки полаганите усилия, европейската прокуратура може и да не е готова до края на годината, каквито са очакванията на Европейската комисия и Председателството на Съвета. Пореден краен срок няма да бъде спазен, а дискусиите около новата европейска институция показват колко силен е вече интеграционният скептицизъм. Проекторегламентът за създаването на офис на европейския прокурор беше за първи път обсъден изцяло на 14 октомври от министрите на правосъдието на ЕС. Досега проектът се обсъждаше на части, тъй като беше по-лесно да се постигат малки "победи". На 14 октомври за първи път беше представена и приблизителната цена на проекта. При предишни обсъждания министрите на няколко страни-членки (основно скандинавски) поискаха ЕК да изготви оценка на разходите и ползите. 

Еврокомисарката за правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) представи оценката с няколко уговорки. Тя се базира на сегашния текст на проекторегламента, който предвижда споделени компетенции между прокуратурата и страните-членки, което означава и споделяне на разходите. Освен това е направена без да са напълно договорени компетенциите на прокуратурата и без да е постигнато съгласие дали тя ще се занимава с ДДС-измами. В документа се предвижда, ако бъде постигнато споразумение за създаването на прокуратурата до края на годината, тя да заработи изцяло (с така наречената круизна скорост) през 2021-а година. Тогава разходите по нея ще са достигнали 26.7 милиона евро, което включва разходи за персонал, сгради, операционни разходи. 

В първата година от работа на прокуратурата (2019-та година) ЕК смята, че разходите ще бъдат 11.9 милиона евро. Общите ползи от новата полунаднационална институция се изчисляват на 204 милиона евро през 2019-а година, което включва разследване на обикновени престъпления срещу финансовите интереси на съюза и ДДС-измами с праг от 2 милиона евро (за това повече подробности малко по-надолу). През 2021-а година се очаква ползите от прокуратурата да възлизат на над 3 милиарда евро. Представените разходи са само за наднационалното измерение на прокуратурата и ще се покриват от европейския бюджет. Споделените национални компетенции и разходите за тях ще се покриват от националните бюджети. По тази линия е и основният конфликт дали прокуратурата да разследва ДДС-измами или не. 

По време на публичната част от обсъждането на целия текст на проекторегламента еврокомисарката Юрова отново изрази притеснения относно компетенциите на прокуратурата. "Трябва да направим така, че компетенциите на прокуратурата не само да са кристално ясни, но и да останат смислени. За съжаление не мисля, че случаят е такъв в член 20/3Б. Тази разпоредба ще доведе директно до изключването на значителен брой нарушения, заради които прокуратурата е създадена", предупреди г-жа Юрова. Холандия продължава да има резерви към проекторегламента и все още не е ясно дали холандският парламент ще се съгласи страната да участва в прокуратурата. Холандският министър на правосъдието Ард ван дер Стюр настоя прокуратурата да играе по-скоро допълваща роля към националните власти, отколкото се предвижда в сегашния вариант на текста. 

Министърът изрази притеснения и от намерението да се прехвърлят пари и персонал от Евроюст и OLAF към прокуратурата. Притеснение, което изразиха много министри. Ван дер Стюр намира оценката на ЕК за очакваните ползи от прокуратурата прекалено оптимистична, особено по отношение на резултатите от борбата с ДДС-измами (ако разбира се бъде договорено това да влезе в компетенциите й). Италианският правосъден министър Андреа Орландо също изрази недоволство от поредната версия на текста, но по точно обратните съображения - прокуратурата трябва да има надмощие над националните власти. Той смята, че само по този начин прокуратурата ще може да бъде наистина ефективна. Италия от самото начало настоява за силна и независима от страните-членки европейска прокуратура с много широки правомощия, включващи дори борба с организираната престъпност. Идея, която се оказа напълно невъзможна за реализация на този етап.

Германският министър на правосъдието Хайко Маас призова да не се навлиза в нови спорове, а проектът да се приеме във вида, в който е. "Мисля, че през годините постигнахме голяма степен на съгласие по предложения регламент. Затова, бих искал да заявя съвсем ясно, че разбира се все още има неща, които бихме искали да са различни, но въз основа на сегашния проект бихме искали да оттеглим резервите си, защото бихме искали в обозримо бъдеще и ако може още тази година да завършим работата по този проекторегламент", бяха думите му. Той категорично предупреди да не се преотварят вече договорени разпоредби. Литва обяви, че е готова да подкрепи основни елементи от консолидирания текст. Люксембург също застана зад Германия, като министър Феликс Браз добави, че добавената стойност на прокуратурата ще има смисъл, ако тя има истинско европейско измерение. 

Централният орган трябва да взима основните решения по делата и трябва да упражнява контрол над разследванията, извършвани от делегираните европейски прокурори. Министърът призова да не се отслабват правомощията на постоянните камари. "Прокуратурата трябва да е абсолютно независима и тук трябва да сме много предпазливи", добави г-н Браз. Кипър също прие положително предложения компромисен текст, но запази резервите си по няколко точки. Полша беше отново силно критична към текста и дори заяви, че Варшава може и да го отхвърли. Полските опасения са, че някои компетенции на прокуратурата са твърде широки и водят до много трудни процедури на национално и европейско ниво.

Унгария също изрази резерви, макар че отбеляза смекчаване на позициите си отпреди. Доскоро нейната съпротива произтичаше от това, че заради регламента ще се наложат поправки в унгарската Конституция. Министърът съобщи, че те вече са планирани. Въпреки това обаче, Будапеща продължава да не е съгласна с компетенциите на прокуратурата. Той поиска националните правила и процедури да имат по-голям превес. 

Силна подкрепа към текста и бързото приключване на работата по това досие дойде и от Париж. Франция обяви, че споделя притесненията на Германия. "До момента това отнема вече три години и няколко поредни председателства допринесоха, така че имаме консолидиран текст, който отговаря на основните въпроси, като например баланса, независимостта и търсената добавена стойност", заяви френският представител. Всичко в момента опира до фини настройки, каза той и призова всеки да направи отстъпки. Белгия също се съгласи с текста. България подкрепи колегите си от Германия, Люксембург, Белгия и Франция. Правосъдната министърка Екатерина Захариева повтори, че България предпочита силна, ефективна и независима еропейска прокуратура.

Според нея, предложените текстове, макар и компромисни, все пак осигуряват нужните правомощия на прокуратурата. Тя повтори думите на люксембургския правосъден министър, че независимостта на прокуратурата има цена. Естонският министър на правосъдието Урмас Рейнсалу изрази несъгласие с оценката на ЕК за разходите и ползите. Според него няма дело от компетенциите на прокуратурата, което да е само 30 страници. Става дума за това, че в оценката на комисията, с която euinside разполага, са предвидени разходи за превод, според сложността на делото. ЕК е изчислила, че ще се налага да се превеждат по около 5% от всички дела. За несложните дела са предвидени около 30 страници, които ще струват 61 200 евро (за 20 дела). Най-сложните дела се очаква да бъдат по 500 страници и цената за тях годишно се очаква да е около 255 000 евро (за 5 дела). Делата от средна сложност са оценени на по 200 страници всяко с годишна цена от 1 020 000 евро (за 50 дела). 

Естонският правосъден министър също така предупреди да се направи всичко възможно да се избегне прокуратурата да бъде одобрена без единодушие и се обяви категорично против тя да съществува чрез процедурата за засилено сътрудничество (когато група страни-членки сами решават да осъществят нещо, независимо от другите, както е с данъка за финансовите транзакции или законодателството за решаване на имуществените проблеми на трансгранични партньорства и бракове). Проекторегламентът изисква единодушна подкрепа в Съвета и съгласието на Европейския парламент. 

ДДС е големият препъникамък

На фона на разногласията около въпроса дали ДДС-измамите да влязат в компетенциите на европейската прокуратура, несъгласията по цялостния текст на проекторегламента бледнеят. Темата за ДДС-измамите е много сериозна и се простира в няколко сфери, което прави и законотворчеството на европейско ниво доста сложно. Паралелно с преговорите по европейската прокуратура в Съвета по правосъдие на ЕС текат и преговори по новата проектодиректива на Европейската комисия за борба с престъпленията срещу финансовите интереси на съюза, известна с абревиатурата PIF. На 14 октомври обсъждането на PIF се проведе преди това за прокуратурата. Една от най-спорните точки и в тези преговори е ДДС. ЕК настоява ДДС-измамите да бъдат включени в обхвата на PIF, а оттам да попаднат и в компетенциите на европейската прокуратура. Разногласията сред министрите обаче са значителни.

Вера Юрова обясни, че престъпленията по PIF често са свързани с така наречените "престъпления на белите якички" - корупция, измами с обществени поръчки, пране на пари, ДДС-въртележки и най-обикновени измами. Според нея, ако прокуратурата получи компетенции да се занимава и с ДДС, това ще засили не само съдебните системи в Европа, но и ще допринесе за сериозно възстановяване на европари. Председателството постави два основни въпроса за обсъждане на 14 октомври - дали ДДС-измамите да бъдат включени в обхвата на директивата и дали да бъдат включени в компетенциите на европейската прокуратура. Словашкото председателство е на мнение, че това са изцяло политически въпроси.

Дискусията беше извадена от фризера, след като заради мерките за борба с тероризма, министрите на финансите на ЕС се съгласиха (на 11 октомври) да работят на европейско ниво за борба с ДДС-измами и други финансови престъпления. Правосъдната еврокомисарка е категорична, че и на двата въпроса трябва да се отговори с "да", защото в повечето случаи ДДС-измамите са трансгранични. Люксембург отговори положително и на двата въпроса. Словенският министър на правосъдието Горан Клеменчич настоя борбата с ДДС-измамите на европейско ниво да се ограничат само до трансграничните случаи и то при определен, достатъчно висок праг. Повечето министри се въртяха около 10 милиона евро, а оценката на ЕК за ползите и разходите на европейската прокуратура е изчислена на база праг от 2 милиона евро. Като цяло Словения е за включване на ДДС-измамите в обхвата на PIF, но е против с това да се занимава прокуратурата. "Не бихме искали да наводняваме прокуратурата с ДДС-разследвания", добави министър Клеменчич.

Холандия също е против. Министър ван дер Стюр каза обаче, че ако Холандия се съгласи, това ще е при условие, че става дума само за много сериозни престъпления, които надвишават 10 милиона евро. Той е категорично против хармонизирането на ДДС-измамите в регламента за прокуратурата. Не вижда логика защо и директивата, и регламентът трябва да се занимават едновременно с тези измами. Полша беше против и двете педложения, защото смята, че тези въпроси трябва да се решават на национално ниво. На същото мнение е и Унгария. Много малка част от парите преминават през европейския бюджет и то индиректно, така че националните бюджети са най-ощетени и следователно това е сфера на компетентност на националните власти, гласеше унгарската позиция.

Франция опонира, че има вече съдебен прецедент, който доказва, че ДДС-измамите са щета за финансовите интереси на ЕС. Става дума за решението на Европейския съд по делото Тарико. Париж подкрепя ДДС-измамите да се включат в директивата PIF, но постави четири условия. Първото е обхватът на директивата да не се прехвърля от ДДС на други данъци. Второто е националните компетентни данъчни власти да запазят правомощията си и то основно по отношение на възстановяването на данъците. Третото условие е да се намери паралелен подход между административните и наказателните глоби и четвъртото е да се договори обща дефиниция за ДДС-измама, за да се оправдае европейската компетентност. Франция е на мнение, че включването на ДДС в компетенциите на европейската прокуратура ще създаде правна несигурност.

Чехия досега изразяваше остра съпротива срещу третирането на ДДС-измамите на европейско ниво, но след решението "Тарико" Прага е склонна да преразгледа позицията си при поставяне на твърд праг от 10 милиона евро. Ирландия беше категорично против. Министър Франсис Фицджералд беше категорична, че данъчните въпроси трябва да се обсъждат само в данъчни законодателни досиета и да не се включват в неданъчни законодателни проекти, чието одобряване може и да не е единодушно. Друг проблем е, че Ирландия няма отделна дефиниция за ДДС-измама в националното си законодателство. Дъблин има принципни съображения срещу включването на ДДС-измамите в регламента за европейската прокуратура. 

За Румъния беше трудно да отговори на въпросите, тъй като и двете законодателни досиета са взаимнозависими. Не може да се напредне по едното, докато не се постигне яснота по другото. По принцип Букурещ има резерви срещу включването на ДДС в PIF директивата и в регламента за прокуратурата. Гърция е изцяло за включването на измамите в компетенциите на европейската прокуратура, както показва казусът "Тарико". Българската правосъдна министърка е съгласна за разширяване на обхвата на PIF директивата, така че да се вкючат измамите с ДДС, но е против включването им в регламента на прокуратурата. Предпазливи по въпроса бяха още Швеция и Финландия, въпреки че Хелзинки проявява симпатии към идеята европейската прокуратура да поеме някои измами с ДДС, но предпочита да се намерят алтернативи.

Белгия предпочита ДДС да влезе в компетенциите на прокуратурата, отколкото в директивата PIF. Латвия предложи праг от 3 до 6 милиона евро за включване на ДДС-измамите в директивата PIF. Германия продължава да е против и предпочита повече внимание да се обърне на обществените поръчки, прането на пари и корупцията. ДДС не бива да се разглежда отделно, каза министър Маас, но се съгласи с ДДС да се занимава единствено регламентът за прокуратурата като Берлин е готов да вдигне всичките си резерви за това, както стана ясно и от обсъждането на консолидирания текст на прокуратурата. 

Хърватия също е съгласна прокуратурата да се занимава с ДДС-измами, ако обаче те са включени и в обхвата на PIF. Кипър е против обхватът на директивата да покрива и ДДС. Австрия все още не е постигнала договорка на национално равнище. Естония е против прокуратурата да се занимава с ДДС, но е за включването му в PIF директивата. В края на дискусията Вера Юрова заяви, че ще й бъде много трудно като политик да обясни защо европейската прокуратура няма да се занимава с разследването на големи данъчни измами. От правната служба обясниха, че дизайнът и на PIF директивата, и на регламента за прокуратурата е такъв, че те трябва да работят заедно.

Целта на директивата е да хармонизира значителна част от наказателното право. Тук не става дума за хармонизация на ДДС или на данъчните закони. Логиката изисква двете да бъдат комбинирани, беше мнението на правната служба, която заяви, че разбира напълно защо някои хора са против. До момента с разследвания на финансови престъпления срещу интересите на ЕС се занимава OLAF.