euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След като през юни замразиха работата по половината членове от регламента за създаването на европейската публична прокуратура, министрите на правосъдието показаха, че и по втората половина от регламента не могат да се споразумеят. По време на поредното публично обсъждане в началото на октомври министрите отново започнаха да изразяват забележки по конкретни членове и да поставят изисквания, които демонстрираха нежелание за създаването на истинска наднационална европейска прокуратура, която да се занимава с измамите с еврофондове. Това предизвика емоционалното избухване на италианския министър на правосъдието Андреа Орландо, подкрепен от австрийския му колега Волфганг Брандщетер и от еврокомисарката за правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ). 

По време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 октомври министрите обсъждаха предложение на Люксембургското председателство, което фрагментира текста допълнително. На масата за преговори бяха поставени членове от 24 до 37 на проекторегламента, които покриват провеждането на трансгранични разследвания, разглеждането на престъпления от национални съдилища и процедурните права на заподозрени и обвиняеми. От тях обаче бяха извадени членове 34 и 36, които покриват съдебния контрол. Отделно от това председателството раздели втората половина на две групи. Четири члена, свързани с трансграничните дейности, бяха обединени в една група, а в друга са останалите. Люксембургският министър на правосъдието Феликс Браз се надяваше, че ще бъде одобрен частичният общ подход върху всички, но това се оказа невъзможно. 

Най-проблематичен се оказа член 25, който дава възможност за трансгранични разследвания. Еврокомисарката Вера Юрова призова министрите да приемат обща "кутия с инструменти", тъй като това ще създаде общи стандарти за заподозрените. Сред тези инструменти е и подслушването на електронна комуникация, което се оказа проблемно за някои страни. Г-жа Юрова предложи в регламента да бъдат изброени сериозните престъпления, за които да се позволява подслушването на електронна комуникация. Друг проблемен член се оказа 31, който се отнася до признаването на събраните доказателства. Чешката еврокомисарка изрази съжаление, че в текста на председателството фигурира бележка под линия, която отново прави препратка към националните системи. "Приемането на доказателствата на прокуратурата не бива да зависи от процедурите на потенциално 25 различни национални закона. Това едва ли ще подобри сегашната фрагментация, особено по отношение на трансграничните разследвания", каза тя в началото на дискусията, излъчвана пряко в интернет.

Правосъдната еврокомисарка е на мнение, че единственият критерий за приемливостта на доказателствата, трябва да е хартата за правата на човека, а не националното законодателство. Дискусията започна песимистично още с първото изказване. Португалия говори първа като постави фундаментален проблем. Лисабон е притеснен за принципа на разделение на властите, а членове 29-30 и 33 директно засягат този ключов за Португалия принцип. Люксембургският министър на правосъдието каза обаче, че на този етап на този проблем не може да се намери решение. Според него, повдигнатият от Португалия проблем не засяга конкретни членове, а е с по-общ характер. Г-н Браз увери, че на по-късен етап темата отново ще бъде повдигната. 

Фундаментален проблем изскочи и от Малта по отношение на член 31. Това е членът, който се отнася до приемливостта на доказателствата. Според Малта, става дума за ситуация, при която доказателства, събрани в една страна-членка, ще се разглеждат от съд в друга. Малтийските правила за приемливост на доказателствата са заложени в националната и правна традиция на страната. Съществен проблем е това, че например малтийската съдебна система предвижда съдебен процес със съдебни заседатели. "Тук не става въпрос за щипване на парче законодателство, което ние сме готови да направим, а за цяла правна система и традиция". Председателството посочи обаче, че към член 31 се споменава, че се уважават различните правни системи и традиции на страните-членки. Министър Оуен Боничи каза, че това не е достатъчно. Нужно е тази препратка да се включи в оперативната част на регламента.

Според Германия, колкото повече се приближават министрите към споразумение, толкова по-трудно става. Берлин постави проблема с подслушването на комуникациите, въпреки че става дума по-скоро за технически казус. Телефонното подслушване е мярка, която се прилага при разследвания в Германия, но само когато става дума за много сериозни престъпления като убийства, нападения, а в някои случаи и измами. В предложения от председателството проект липсва пропорционалност, смята Германия. Затова и на този етап страната не може да промени собственото си законодателство, за да приложи регламента за прокуратурата, преди да има яснота при какви условия ще става подслушването. Проблем с това има и Кипър, според който подслушването трябва да бъде сред изключенията, тъй като в противен случай ще е в разрез с кипърската конституция. 

Някои страни изразиха съгласие с предложените от председателството текстове като Полша, Словакия, Румъния, Естония, Чехия, Латвия, България. Някои от тях напомниха обаче, че подкрепата им е заложник на принципа, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Унгария посочи някои технически проблеми, докато Швеция обяви, че може да подкрепи всички членове без 25, основно заради подслушването. Испания пък отхвърли изцяло член 26а. Люсембургското председателство се пошегува като заяви, че очевидно в Съвета се работи по-скоро върху обратния принцип - несъгласни сме с нищо, докато не сме несъгласни с всичко. Холандия пък си призна директно, че в момента политическата ситуация в страната не позволява да се вземе решение по този въпрос. Нещо повече, холандският представител настоя в текста за срещата да се запише, че е била постигната "широка принципна подкрепа", както и при предишната среща. 

Многобройните забележки и специфичности разгневиха италианския министър на правосъдието Андреа Орландо, който произнесе дълга критична реч, като започна с думите, че е изключително притеснен. "Достигнахме до етапа, в който би трябвало да се занимаваме само с фините настройки, но вместо това се опитваме да постигнем обща позиция като уронваме основната причина, заради която се създава прокуратурата", каза той.

Според него, съществува реална опасност да се създаде поредната бюрократична структура, която няма да може да прави нищо. "Всеки си защитава ревностно собствените инструменти за борба с престъпността, но трябва да осъзнаем, че индивидуалните страни-членки нямат средствата да се борят с този феномен", продължи италианският министър като апелира да се отчете италианския опит с организираната престъпност. "Говоря като идващ от страна, където съм виждал пипалата на организираната престъпност да достигат ЕС. Чрез измамите в ЕС тези престъпни организации увеличиха способността си да засягат финансовите потоци и да изкривяват пазара. Имаме опит с това. Твърде дълго го подценявахме в Европа. Този феномен расте и се разпространява по целия континент. Наистина мисля, че е дошъл моментът за адекватен отговор на този феномен. И не ви говоря като страна, която се опитва да наложи нещо на останалите. Моята страна е разтревожена, защото знаем на какво е способно това нещо", обясни г-н Орландо. 

На няколко пъти той заяви, че е безкрайно откровен с колегите си и че в момента се върви към това европейската публична прокуратура да послужи само за украса, а това, по думите му, ще подкопае основите на самия ЕС. По-добре да не правим нищо, отколкото да създадем слаба институция, каза той. Неговите притеснения бяха споделени и от Волфганг Брандщетер, както и от българския министър на правосъдието Христо Иванов. "Бих искал също да се присъединя към изказването на нашия италиански колега не само в часта му да положим усилия прокуратурата да бъде наистина ефективна, но и предупреждението му за силата на организираната престъпност. Наистина е много важно да отчитаме реалностите, в които се намираме и които все по-бързо ни застигат", каза г-н Иванов и предложи, ако не може да се постигне цялостна подкрепа, поне да бъде изразена широка принципна подкрепа за предлаганите текстове. 

Заради липсата на напредък Вера Юрова беше огорчена в края на обсъждането, продължило малко над час. "Съществува опасност от постепенното демонтиране на функции на прокуратурата, от намаляване на амбицията, както казаха Андреа и други. [...] Трябва да се постараем да не работим за нещо, което ще бъде слабо и бих казала дори импотентно. Нещо, което ще е безсмислена европейска институция. Това ще бъде жалко, както каза Волфганг, но аз бих била по-груба - ще бъде фатална грешка, ако направим това, не само заради парите. Създаването на нещо слабо не само ще е разхищение на парите ни, но е опасно и за доверието на европейските граждани", каза тя и за пореден път призова да се работи за силна и ефективна конструкция. Още в началото на обсъждането председателството на Люксембург предупреди, че с предлаганите от него текстове е постигнат крехък баланс. Ще бъде изключително трудно да се направи каквато и да е промяна без да се наруши балансът. 

При така завършилото обсъждане приемането на едно от най-смелите интеграционни предложения на ЕК, не само че няма да стане в срок (да заработи от януари 2016-а), но и става все по-несигурно дали изобщо ще бъде постигнато съгласие. Люксемургското председателство ще продължи да търси решение на някои ключови проблеми, но това ще стане чак след като бъде постигнато принципно одобрение на целия регламент. А предвид, че първата половина от него е на практика замразена, това поставя твърде далечен и замъглен хоризонт пред първоначално амбициозния, но вече значително орязан проект.